Red Faction: Guerrilla

Ето, че още едно от любимите ми студия за създаване на игри се завръща с гръм и трясък. И не че Saints Row (техният предишен проект) беше някакво мега разочарование. Чувам дори, че играта се била продала прилично. Но нека не забравяме, че Volition са авторите на класики като Descent и Freespace! Когато успееш да създадеш дори една такава марка (камо ли две), очакванията към теб логично удрят тавана. И все  пак – Red Faction?! Откъде накъде? Когато се появи за PS2, някъде малко след 2000-та година, този шутър набързо си извоюва славата на едно от

най-сериозните разочарования на всички времена

Отначало гръмките обещания на Volition за революционна система за разрушаване на нивата накараха всички да повдигнат (най-малко) въпросително вежди. После „пи арът” на студиото се развихри до степен, която напомпа очакванията към новото заглавие дотам, че работата започна да намирисва. И когато първият Red Faction, макар и с малко закъснение, все пак се появи по рафтовете, голата истина лъсна недвусмислено. Въпросните „преобразяващи нивата” разрушения се оказаха нищо повече от евтин трик, който дори не сработваше еднакво добре всеки път. Всичко това не попречи на Volition да пуснат на пазара и Red Faction 2 – игра, на която никой не обърна почти никакво внимание.

И ето че сега, повече от 5 години по-късно, сме на прага на премиерата (играта трябва да излезе през следващия месец) на новото издание на една поредица, която мнозина смятаха за мъртва и погребана. (Този факт, между другото, също е доста показателен за липсата на достатъчно свежи идеи в момента.) Признавам си не хранех надежди за нещо значимо, дори след обещаващите отзиви на очевидци от миналия Games Convention. Не и преди да ми попадне сингъл плейър демото на Guerrilla. С една дума – иха-а!! Новият Red Faction безспорно се очертава като едно от големите събития на годината и този път може да се вярва на всяка запетая в изказванията на Volition. Които по традиция не са никак скромни. Като да речем това на Джеймс Хейг, главен дизайнер на студиото: „В момента изглежда, че сме изпреварили останалите с пет до десет години. Нашата игра просто разваля удоволствието от другите игри”. Леле, леле, леле! На това момче не му липсва самочувствие.

Вярвате или не обаче, нещата наистина си изглеждат кажи-речи така. Дори доста приличната възможност за разрушаване на сгради в Battlefield: Bad Company изглежда като пълна козметика в сравнение с тоталния погром, който можете да посеете в новия RF. И както се сещате, далеч не става дума за потрошени джамове и разбити сандъци. Всичко, ама всичко докъдето ви стига погледът, може да бъде сринато до основи. Бавно и методично или пък само с няколко решителни удара – това е въпрос по-скоро на вкус и налична огнева мощ. Симулацията обаче е неизменно толкова убедителна, че в първите няколко минути

ще ви се наложи да гледате тъпо и недоумяващо

Точно като мен.

Това, разбира се, не би струвало кой знае колко, ако не създаваше предпоставки за наистина вълнуващ геймплей. А геймплеят си е там, ей-богу! Новата гледна точка от трето лице, подсилена от повече от адекватното движение на камерата, пасва чудесно на игралната концепция на Guerrilla. И да – този път наистина става въпрос за „sandbox experience” в духа на GTA. Или казано още по-просто – всичките 12 квадратни километра, на които се шири игралната площ на новия Red Faction, са на ваше разположение през цялото време. Нещо повече, както стана модерно напоследък, светът на играта реагира адекватно (е, донякъде поне) на вашите действия. В случая главният герой – Алек Мейсън, трябва непрекъснато да срива „морала” на противника, удряйки го там, където най-много боли, за да разчита на краен успех. „Врагът” този път е благородната и героична някога фракция EDF (Earth Defense Force), която междувременно се е изродила до фашизирана организация за репресия, превърнала Червената планета в нещо като гигантски трудов лагер. Алек, логично, се оказва на страната на съпротивителното движение Red Faction, което се бори за независимостта на Марс. Точно сега нямаме кой знае колко време да си говорим за историята и света на играта, но вече имам сериозното предчувствие, че и те няма да ни разочароват.

Може би не е зле именно тук да отбележа, че изкуственият интелект (както на макро, така и на микро ниво) дава солидна заявка за нещо наистина впечатляващо. Под „микро ниво” имам предвид начина, по който се държат вашите противници на бойното поле. Ей-богу, демото на Guerrilla ми предложи това – бяха едни от най-интелигентните копеленца, които ми се е налагало да обстрелвам някога. Юнаците не просто се движеха по нивото и залягаха зад прикрития, но и някак неизменно успяваха да ми излязат в гръб. Яко! Колкото до „макро нивото”, Volition обещават EDF да реагират не просто адекватно, но и реалистично на заплахата, идваща от действията на играещия. Отначало Алек няма да вижда кой знае какъв зор в постигането на бързи успехи – логично, след като все още е дребна риба, никой няма да му обръща особено внимание. Почнете ли обаче да бъркате сериозно казана, EDF респективно ще се опитат да ви вгорчат делниците (че и празниците), като хвърлят все повече и по-сериозни сили срещу вас. Далеч не звучи неизпълнимо, така че не виждам защо да не излезе истина.

Разбира се, неизменна част от света на sandbox игрите са превозните средства. В Red Faction: Guerrilla те са над 20 – от смехотворни футуристични „баничарки”, през бронетранспортьори и танкове, та чак до огромни крачещи роботи. В демото е включена мисия, в която трябва да откраднете един такъв робот и после да се измъкнете с него през сериозен кордон от сили на EDF. Отдавна не се бях забавлявал така! Освен всичко останало, това беше и поредният перфектен начин да се демонстрира впечатляващата система за симулация на разрушения, която предлага играта. Мисията завършва със сравнително кратък епизод „на релси”, в който трябва да стреляте с едно мини оръдие по налитащите като разгневени оси бронирани коли на EDF, които ви гонят по петите. Страхотна физична симулация, страхотни спец ефекти, страхотен купон!

Оръжията в играта определено

също не са за изхвърляне

Алек стартира с верния миньорски чук – нещо като еквивалент на лоста на доктор Фриймън (да, от Half Life). Дори това приличащо донякъде на брадва нещо е адски забавно за използване, най-вече заради въпросните убийствени разрушения. В демото имаше още и една автоматична карабина, плюс нещо като „помпа” и един не много впечатляващ пистолет. Купонът комай обаче тепърва започва, защото останалите оръжия изглеждат далеч по-интересни, макар и засега само на хартия. Голяма част от тях всъщност представляват модифицирани строителни инструменти. Ще спомена само за „arc welder” и „grinder”. Първият изстрелва електрически импулс (приличен доста на волтова дъга), който поразява не близки разстояния, но пък за сметка на това се „прехвърля” от противник на противник, докато обхване всички лошковци около вас. Доста полезно нещо, когато си хванат натясно от една малка рота от юнаци, които до един не ти мислят доброто. „Грайндърът” пък изстрелва остри като бръснач дискове, които не вършат почти никаква работа срещу сгради и бойни машини, но пък са абсолютно смъртоносни срещу хора. Доколкото си спомням пълният арсенал от оръжия надхвърляше 15, което си е една обещаваща цифра.

Всичко, написано по-горе, не звучи зле, а? Повярвайте ми, ще бъдете още по-обнадеждени, щом опитате играта на живо. Не искам да си цапам статията с клишета като „Halo killer”. Егати лузърската философия – непрекъснато да си мериш… играта с някого. Определено мисля, че Volition или Red Faction: Guerilla трябва да се сравняват с когото и каквото и да било освен със самите себе си.

Автор: Ивелин Г. Иванов