Red Faction: Guerilla

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Казано накратко – всичко видяно вече в демото на Red Faction: Guerilla се оказа самата истина. До този момент на пазара няма игра с по-впечатляващ модел на разрушенията. И не стига това, ами Volition са се възползвали от услугите на Havoc – един от най-„достоверните” физични енджини през последните години. Може да се напише една малка поема за това какъв невероятен купон е сриването до основи дори на една дворска тоалетна в новия RF, камо ли на няколко етажна сграда. Но не мислете, че всичко това не се случва, преди да сте успели да си поемете дъх. Не. Физиката на играта се грижи

разните му там марсиански архитектурни приумици да се рушат точно като по Discovery Science

– постепенно и драматично. И, о да, всичко това определено се отразява на геймплея. С две думи – в света на Red Faction: Guerilla няма вечни прикрития. Никоя преграда не е достатъчно дебела, за да спре мистър Мейсън и неговия верен чук. Ако ли пък рушенето с примитивни оръдия на труда му се стори твърде монотонно занимание, той винаги може да прибегне към услугите на приличен арсенал от всевъзможни устройства, които правят „Бум!” Самите експлозии са не по-малко ефектни – огън, прах и дим, хвърчащи наоколо камъни, парчета метал и стена. Volition са се сетили още, че не е зле да има и малки „газови бутилчици” (не знам как иначе да ги кръстя J), които Мейсън да може да разнася наоколо и да поставя на правилните места. За останалото се сещате –

един точен изстрел и ”кабууум!”

Създателите на Guerilla дори са пръснали мини предизвикателства по картата, кръстени „demolition challenge”. Там в рамките на определено време трябва да успеете да причините максимални разрушения, като стратегическото разполагане на въпросните газови бутилки играе ключова роля за вашия успех. Забавно, без майтап.

Престрелките също играят ключова роля в геймплея и като такива просто трябва да са не по-малко забавни. Още една отметка за Volition в тази графа. Не бих отличил по-специално някои от елементите в тази част на Red Faction: Guerilla. Накратко всичко тук работи еднакво добре, без да те кара да възкликнеш от възхищение. Не бих казал, че оръжията (с малки изключения) са кой знае колко оригинални или пък прицелването и камерата са пипнати особено добре. Но резултатът е налице –

в Guerilla се стреля без грижи

и това се вписва чудесно в общата формула на играта.

Колкото до „отворения свят”, всичко тук отново си е по местата. Навигацията по картата е лесна и удобна, управлението на превозните средства – купон само себе си, а усещането, че нанасяш изненадващи удари на врага и това оказва съответното влияние, е (почти) убедително. Може би наистина нямаше да е зле, ако злодеите от IDF говореха малко по-често помежду си по радиостанциите. Защото, така както стоят нещата в момента, реакцията на врага се свежда кажи-речи до изсипването на нови и нови подкрепления срещу Мейсън и компания. Не липсват и откровено комични ситуации, в които току-що сте изравнили със земята вражеска структура, само за да установите, че на не повече от двадесетина метра от нея командосите на IDF така и не са разбрали за случилото се.

Моята голяма „златна ягодка”

(така май се казваха анти-Оскарите) отива за историята, типажите и като цяло за фикцията на играта. Едва ли ще ви се прище, дори за минута, в цялата игра, да се идентифицирате с мистър Мейсън. И нищо чудно – кой би искал да бъде не особено интелигентен, не особено очарователен и като цяло не много наясно с мотивите си… миньор? Нашият главен герой не успява да блесне дори на фона на меко казано скучния останал „каст” на играта. Историята, доколкото я има, носи очарованието на избелял от годините плакат на Слънчев бряг, в неговата версия от 70-те години на миналия век. Или както се казваше в оня виц за Марс – абе не е зле, ама атмосферата я няма…

Въпреки всичко, особено като се има предвид кое време на годината е (в смисъл – не е като да имаме кой знае какъв избор, нали?), Red Faction: Guerilla е едно повече от добро забавление за парите си. Искрено съжалявам, че не можах да тествам мултиплейъра на играта, защото там би трябвало да грейнат с пълна сила немалкото й сериозни достойнства. Колкото до сингълплейър частта – дано някой ден доживеем да пробваме и друга игра с отворен свят (освен GTA), която да не счита интересната фабула и запомнящите се герои за излишен лукс.

Автор: Ивелин Г. Иванов