Reach for the Stars

За период от един месец SSG зарадваха геймърското братство с две брилянтни стратегии. Феновете нямаха време да си поемат дъх от Warlords: Battle Cry, а ето че идва и новото им предложение – REACH FOR THE STARS. Кои всъщност са SSG? Strategic Simulation Group са клон на SSI, който се появи преди една година и е еквивалент на Blizzard North (създателите на Diablo). Сигурно сте забелязали, че от излизането на Master of Orion досега се нароиха страшно много клонинги, но нито един от тях не можа да достигне оригинала. Но както се казва, “тези, които чакат, ще получат” (Библия на геймъра, глава 5 “За производителите и техните обещания” :-)). И ето че излезе играта, която би трябвало да ви накара да забравите всички други.

Веднага след инсталацията почва интро, което, както и в Warlords, е дълго, красиво и акъловзимащо. На прага на третото хилядолетие човечеството отправя поглед към необозримия космос. Цялата икономика се насочва към изграждане и поддръжка на космически кораби и орбитални станции. За по-малко от година Луната е колонизирана и там е създаден пункт за завладяването на цялата Слънчева система.

Първата планета с благоприятни условия за живот е Марс. След серия от изследователски експедиции лунната база изстрелва пет колониални кораба. След половин година първата колония на Марс е вече факт. Но амбициите на хората не свършват до тук. Постепенно добрата стара Земя се пренаселва, а градовете на Марс и Луната не могат да поемат наплива от емигранти. Така се ражда проектът за колонизиране на съседната система. Междувременно земните учени изобретяват хиперкосмическия двигател…

Първото впечатление при вида на началното меню е усещането за deja vu на тема Starcraft. Имате възможност за игра в мрежа, самостоятелни мисии и, разбира се, традиционния Map editor. Пропускам първата опция, тъй като едва ли ще има много хора, които джиткат нещо друго освен Heroes III в клубовете. Затова минавам направо на Single player-а. Тук имате две възможности – да играете на отделна карта или да започнете кампания. Картите са около 20, но с едитора ще можете да си направите мно-о-го повече (и да ни ги изпратите, ако искате:-)). Както и в Warlords, самата кампания започва без избор на расата, с която ще играете. Между другото двете игри имат много общи неща…

Вие поемате ролята на млад капитан, назначен да води към светли бъднини първата колонизаторската вълна извън Слънчевата система. Началните три мисии са много подробен tutorial, в който ще трябва да се запознаете с управлението на ресурсите, развитието на технологиите, строежа на колонии и космически кораби, както и начините за водене на битка. И както се досещате, “Истината е някъде там…”, така че първата среща от трети вид не закъснява. Първият контакт с птицеподобните Saurischi (ама колко засукано звучи, а:-)) не протича особено добре и, както сигурно се досещате, избухва междузвездна война. Ще бъдете неприятно изненадани, че вашите скаути стават единствено за мишени, дори и в съотношение пет към едно.

И точно когато ви се иска да изгризете диска от яд, от дълбините на космоса изниква нова заплаха. Зергоподобните The Hive се нахвърлят върху вас и вашите врагове. Общият противник успява да сплоти двете раси и започва дълга война за отблъскване на новопоявилите се пришълци.

В хода на играта ще можете да управлявате почти всички гадове, гадчета и гадинки, които населяват Reach for the Stars. От действията ви във всяка мисия ще зависи как ще се развие кампанията по-нататък. Например в петата мисия ще командвате флота на Saurischi като целта е да задържите The Hive максимално дълго, докато земляните се приготвят за битката. В следващата мисия поемате хората. В зависимост от това как сте изпълнили предната задача, получавате определен брой ходове, преди да ви атакуват. Повярвайте ми, трябват ви минимум 50, за да имате някакъв шанс. Естествено, The Hive разполагат с много по-развити технологии, затова е нужно да си създадете нови съюзници. Ще се сблъскате с много преврати, заговори и опити да забият нож в гърба ви (както и пипало, зъб или там с каквото разполагат:-)), докато се опитвате да предпазите Земята от нашествието. Понякога ще можете да поемате командването над някой съюзнически флот и да се уверявате колко по-прецакани са вашите кораби.

Започвате играта в Слънчевата система. Имате на разположение няколко прозореца: за колониите, за дизайн на корабите, за дипломация, за производство и, логично, карта на Галактиката. Когато разузнавачите ви достигнат до нова звездна система, трябва да докарате кораб с колонисти, да си изберете планета и хоп – честита ви колония. Е, преди това трябва да проверите дали наоколо не се навърта местно население. Не си мислете, че всеки свят е готов да ви приеме. Трябва да се съобразявате с атмосферата (за хората са най-подходящи планетите с кислород, а за The Hive – метановите), температурата и налягането. Последното е доста важно, освен ако не искате хората ви да заприличат на стотинка върху релсите на трамвай :-).

За строежа на сградите и корабите ви са нужни research points, а за технологиите – science points. При създаването на нови колонии населението се разраства, получавате повече работници, а те ви носят повече точки от двата типа в началото на всеки turn. За да построите нов кораб, първо трябва да измислите неговия корпус, след което да го екипирате с двигател, навигационна система, щитове, (барове :-)) и оръжия. Ъпгрейдите са разделени в десет нива на технологично развитие. Ще можете да подобрявате вече съществуващите оръжия, брони и сгради или пък да измисляте нови. Оръжията са групирани в три радела: защитни, нападателни и лазери.

Самите битки са леко скучновати. Когато флотилията ви се сблъска с враг, отваря се нов прозорец, в който задавате на какво разстояние да се води боят и коя от четирите формации ще използва. След това просто гледате екшъна. Битката може да се проточи доста дълго, така че нагласете опцията да виждате само точните попадения. Неприятен момент е, че след около три рунда щитовете падат. Ако не искате да гледате как корабите ви мрат като мухи, трябва да предприемете стратегическо отстъпление.

Горе-долу по същия начин се провежда и планетарната атака, но там вече имате възможност да пуснете десант от морски пехотинци, вместо да рушите всичко наред. Спечелвате мисията, когато вражеските кораби до един са превърнати в звезден прах и когато заселите всички планети.
Музиката на Reach for the Stars е увлекателна и доста напомня за саундтрака на Warlords. Графиката е едно от слабите места на играта. Разделителната способност е 800×600 и то без право на обжалване. Корабите са доста интересни, но някои от тях приличат на кифлички, а това доста дразни апетита след час-два игра :-). Друг недостатък е трудността. Още на шеста мисия ще ви се иска да скалпирате програмистите от SSG, така че не си го изкарвайте на кучето, котката, братчето или друго домашно животно… 🙂

P.S. – При написването на тази статия не е пострадало нито едно извънземно по какъвто и да e начин. 🙂

Автор: Георги Панайотов