RIM – Battle Planets

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Едно е сигурно – не сме сами в космоса! Има и други цивилизации, които чакат да бъдат открити, а безброй планети трябва тепърва да се изследват. Ключът е в самото бъдеще. Само то ще разкрие пред нас непознати светове и чудати технологии. Дрън, дрън, дрън. Вярно или не, това сте го чували къде ли не, чели сте го в коя ли не научно-фантастична книга или сте го виждали реализирано в поредната холивудска мегапродукция. Темата за бъдещето, свързана непосредствено със съдбата на Земята и извънземните цивилизации, е любима на всички сценаристи по света. Тя не е подминала и света на компютърните игри. RIM – Battle Planets се опитва да представи своята версия за съдбата на човешките същества, имали щастието да осъществят близки срещи от третия вид. 

Историята на играта

не е сред най-блестящите творения на човешкия разум

Далечното бъдеще. С помощта на изследователския звездолет Солариус хуманоидите RAY успяват да прекосят огромно пространство в космоса и да се озоват в така бленуваната от тях галактика – света на Outer Rim. Това е място, където древните извънземни цивилизации са оставили в забвение технологии, отвъд всякакво въображение и знания, нямащи равни на себе си. Мисията е поета от Макс Адамски – опитен, но своенравен войник, който на времето е имал вземане-даване с някакви мравкоподобни извънземни. Ветеранът и неговото на места глуповато чувство за хумор ще ви съпътстват през цялата игра.  

RIM – Battle Planets е триизмерна походова стратегия, в която вашата цел, най-общо казано, е да обхождате куп планети и да се биете с най-различни извънземни гадинки, които изникват по пътя. За тази цел имате на разположение редица бойни единици като енергийни танкове, артилерии, различни въздушни подкрепления и т.н. Особеното в случая на RIM е, че един игрален ход се състои от две фази – в първата врагът и вие премествате своите юнити едновременно, докато във втората настава мелето. Трябва да си призная, че това е малко странна идея. 

Едно нещо в тази игра е наистина интересно. Това е начинът, по който демиджът се отразява на атакуваните единици. Един танк например може да започне да се движи на по-малки разстояния или дори въобще да спре. Оръдията също могат да бъдат засегнати. Принципът при тях е следният – или нанасят по-малко щети, или престават да стрелят изобщо. Това внася доста интересни стратегически елементи, но също така може и да ви изнерви максимално, когато откриете, че оръдията на всички единици под ваш контрол са развалени, а вие самите сте заобиколени от куп хищни извънземни същества. Клишето: “Идваме с мир!”, едва ли ще бъде от полза тук. 

Лице в лице с врага   

Играта предлага сравнително разнообразие от механизирани единици. Те са създадени с въображение и като цяло се различават една от друга по множество характеристики – броня, вид на щита, атака срещу наземни и въздушни единици, обхват на нападение и т.н. Всеки юнит може да събира нещо като бонус предмети, които са разпръснати по картата. Те му носят опит, който от своя страна му позволява да подобри някои статистики.
Също така теренът в играта оказва сериозно влияние върху целия геймплей. От изключителна важност е как точно ще разполагате единиците по картата. Това може да се окаже от решаващо значение за изхода на някое сражение. Естествено, теренът определя и степента на видимост и това колко надалеч могат да стрелят вашите подчинени.

RIM предлага обширна кампания от около тридесет мисии, в които ще трябва да се биете, да се биете и отново да се биете. Задачите, които се налага да изпълнявате във всяко едно ниво, не са кой знае колко разнообразни и честно казано RIM е с малко монотонно развитие.
Обикновено целта ви е да придвижвате дадена единица до обозначеното на картата място и с това се приключват всички проблеми. Със сигурност няма да са редки и случаите, в които ще сте задължени да изличите напълно врага от дадената планета. Самата игра обаче омръзва бързичко, а хуморът, с който тя е пропита, е доста изтъркан. Естествено, винаги може да се пробвате и в режим на мултиплейър, стига да намерите приятел, който ще се навие да играе подобна геймка. Като се позамисля, тази част от RIM може би е най-интересната, тъй като до осем играчи могат да избират измежду цели шест раси. Освен хуманоидите RAY имате на разположение и всички други създания, които срещате по пътя си. Картите, върху които ще можете да водите мрежовите сражения, не са кой знае колко на брой, но хубавото в случая е, че с най-различни “кръпки”, набавени от Интернет, ще сте в състояние да добавяте нови нива за мултиплейър.

Триизмерно чудо или просто поредният нескопосан енджин?

В случая нито едно от двете определения не важат за RIM. По отношение на графиката чувствата са ми смесени. Tриизмерният енджин не е лош – терените са изпипани добре, дизайнът им е готин, а единиците са детайлни и са анимирани плавно. Флората не е цвете за мирисане (образно казано), но това може да се преглътне. Проблемите всъщност идват от специалните ефекти, за каквито в действителност не можем да говорим. Когато се стигне до някаква битка, камерата се приближава до мястото на сражението, за да можете да станете свидетели на жалката гледка, която ще се открие пред вас. Така от близък план виждате по-добре експлозии и пушеци, които са крайно пикселизирани, а когато даден юнит се взриви, най-различни многоъгълни чарколяци започват смехотворно да хвърчат насам-натам. За щастие поне звуковото оформление не е лошо. Героите, които от време на време говорят или се заяждат помежду си, са озвучени прилично, а бръмченето на единиците, престрелките, взривовете и т.н. са пресъздадени що-годе добре.

Май скоро ще се наложи да прелистите страницата

Странна и леко посредствена походова стратегия – така може да се характеризира RIM – Battle Planets. Причините не са малко. Самият геймплей е доста куц, мисиите са скучновати, а енджинът на играта е недооформен. За съжаление това е самата истина. Пазарът за компютърни игри продължава да се затрупва с множество излишни заглавия. Но както знаете, една стара поговорка гласи – за всеки влак си има пътници.

Автор: Владимир Тодоров