Psychonauts

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Ако някой ме накара да обясня какъв е жанрът на Psychonauts, със сигурност ще я определя като Jump and Run. За съжаление, вкарвайки я в този стил, тя определено загубва по-голяма част от смисъла си. Затова по-скоро може да се опише като Psycho Action Adventure Jump and Run.
След като сме я типизирали, ще се сблъскаме с втория проблем. Той се крие в това, че много хора асоциират жанра Jump and Run с малките деца и си мислят, че този тип забавления са за малчугани. В случая на Psychonauts всеки с подобни предразсъдъци ще се окаже заблуден до неузнаваемост. Играта е шарена и атрактивна като за деца, но в същото време чувството за хумор в нея ще остане неясно дори за голяма част от по-възрастната аудитория (визирам циклисти на Counter-Strike и подобни представители на вида хомо сапиенс).
Автор на тази ексцентрична и по-скоро абстрактна геймка, е сравнително известният Тим Шафер. Той е отговорен за част от творенията на LucasArts като Full Throttle и Grim Fandango. Всички, които са играли тези заглавия, със сигурност не биха се усъмнили в качествата на геймдизайнера им. Е, Шафер и този път се е справил блестящо. Оказва се обаче, че малко преди датата на премиерата, разпространителят на играта Microsoft изненадващо решава да зареже задълженията си и оставя Psychonauts на произвола на съдбата. За радост фирмата Majesco се притича на помощ и ето, че геймката най-накрая е на бял свят.
Psychonauts ще ви пренесе в детския лагер Whispering Rocks, където се случват наистина интересни неща. Там, освен лагерните огньове, песните, танците и мамбите се извършва и

тренировка на Психонавти!

Ако вече се чудите какво ли е това, в бързината ще разсея заблудите ви. Психонавтите умеят да влизат в човешките съзнания и да изучават тяхната консистенция. Естествено, за да станете истински психонавт, ще трябва да сте тренирани от ранна детска възраст и лагерът Whispering Rocks е точното място за реализацията на подобни желания.
Оказва се обаче, че тази година в лагера има неканен гост. Това е малкият Разпутин, който много иска да стане психонавт, но не е поканен на школата. Той се промъква тайно и без да иска пада в центъра на тълпата по време на първата лекция по психонавтика. Така се оказва, че учителите нямат друг избор, освен да го вземат, защото ако той напусне лагера, може да разсекрети обекта и целият проект да се провали. Както се досещате, Раз се оказва доста надарено хлапе и веднага дръпва пред другите, като показва завидни психонавтични умения.
Мисля, че сега е моментът, в който трябва да ви кажа, че графиката на Psychonauts е неповторима. Тя не просто е много добра, но е и супер абстрактна. Тя представя света, в който живеем, по супер луд начин. Всички деца са с мегапреувеличени дебилни черти (забравих да спомена, че повечето от хлапетата в лагера Whispering Rocks не са добре с главите и затова са наричани изроди и не са приемани от родителите и познатите си), телата им са в странни форми, някой са със сплеснати черепи, други със зъби на “различно мнение”, трети са с издължени глави и т.н..
Ако трябва да съм честен, в началото това решение на дизайнерите ми се струваше много странно, но след това един вид разбрах идеята и много дечица по парковете започнаха да ми приличат на герои от Psychonauts. Това, което са направили геймдизайнера Тим Шафер и неговият екип е, че просто са преувеличили някой смешни черти на малките деца – те са направили едни от тях с големи очи, влачещи краката си и гледащи в празното пространство. Други са агресивни и разбират от всичко, а същевременно са чорлави, с безумни идеи и потресаващ външен вид.
Много абстрактно е решен и външния-вътрешен вид на съзнанията на хората. В главата на шефа на лагера Coach Олеандър всичко е като на война. Окопите са навсякъде, а телените заграждения, бомбите и минираните полета са в изобилие. За разлика от него, в главата на агент Саша Найн (приличащ на Свен Вет и искащ да осъществи таен експеримент с Раз) всичко е подредено да неузнаваемост. Мислите му са събрани в черно-бял куб и когато излязат извън контрол, по него се появяват

всякакви стереометрични абсурди

Най-веселият от тримата учители е агент Мила Водело, която има коса до земята и това е нейната най-голяма гордост. В нейната глава е една истинска дискотека с подобаващите светлини, музика и ефекти. Всеки един от тримата учители ще научи малкия Раз на различна психонавтична способност, която той ще може да ползва, когато изследва съзнанията на хората.
Друг интересен персонаж, който ще срещнете из детския лагер, е човекът, който стои зад цялата работа с психонавтите. Той обаче вече е в сянка и не се представя официално на децата. В един момент е в своята тайна лаборатория, после чисти листа из лагера, можете да го срещнете дори като продавач в местния магазин. Той удивително прилича на смесица между Карл Юнг и Алберт Айнщайн. Разбира се, за да откриете приликата, трябва да започнете да виждате по психонавтски, иначе той ще си остане просто поредният странен тип в играта.
Досега стана въпрос, че Раз влиза в главите на хората, но не стана ясно какво прави той там. В повечето случаи, героят ще трябва да се пребори с някой от кошмарите на “пациента”, както и да освободи част от емоционалния му багаж, а понякога и да извади на яве някой

болезнен спомен

Тези моменти от играта са решени много забавно, като, за да отворите емоционалния багаж на някого, трябва да намерите ключ за него, след което имате пълен контрол над спомена му. Интересно е измислен и процесът на влизането в чуждо съзнание. Първото нещо, което трябва да направите, е да преминете през колективното несъзнавано (виж К. Юнг) и оттам да влезете в желаното съзнание.
Разбира се – като всяка игра – и Psychonauts си има своите проблеми. Един от тях е камерата, която много често застава в неудобни позиции и пречи да виждате желаната цел. Оттам идва и вторият проблем, а именно фокусирането върху целта. За да атакувате някой с психичната си енергия, трябва първо да се фокусирате върху него, като много често Раз се фокусира върху грешния обект и по този начин поемате няколко тупалки, без да усетите.
Други по-големи проблеми в Psychonauts няма. Играта е свежа, запълва времето и може да ви осигури неповторими 15-20 часа гейминг. Аз лично бих я препоръчал на всеки фен на по-нестандартните заглавия, както и на всички прохождащи и напреднали психонавти на планетата Земя.

Автор: Орлин Широв