by PC Mania
Какво трябва, за да стане успешна една игра? Суперфотореалистична графика? Дълбок и запленяващ звук? Поне според мен не. Важни са идеите. Понякога едно съвсем лекичко тунинговане на вече изтъркана до опротивяване концепция може да превърне обикновената игра в мегахит. Или да я срине в дълбините на бунището на забравата, ако идеята е твърде авангардна, разбира се. За наше щастие случаят с Psi-Ops: The Mindgate conspiracy е от първия тип. На пръв поглед това е един напълно обикновен екшън, но дали е така? Не сменяйте канала, за да разберете какво прави джитката любопитна. 😉
Както все по-често се случва при игрите напоследък, РС геймърите бяхме прецакани. За наше нещастие, притежателите на Xbox и PS2 получиха възможността да се порадват на продукта още… миналото лято! Няма какво да повтарям всички аргументи на двете страни, най-добре да продължим с представянето. 😉
Игра или филм?
Началото на приключението е достатъчно обвито в мъгла, за да зарадва всеки фен на съспенса. Вие поемате ролята на Ник Скрайър, чийто отряд още в първите секунди на интрото бива пленен от мистериозни зомбирани войници. Закарват ви във военна база на тъй-нареченото Движение (The Movement), чиито лидери са все разни откаченяци, владеещи до съвършенство способността да контролират хора и всевъзможни предмети само с помощта на ума си. На бърза ръка ви е демонстрирано, че бягството е не просто невъзможно, но и много, много тъпо като идея. Тъмницата, в която ви затварят обаче, явно не е чак толкова сигурна, защото сте освободени от мистериозна руса мадама, която вместо да ви се обясни в любов (един от моментите, в които играта ме разочарова, намали й оценката с две единици :D) твърди, че вие всъщност работите за правителствена организация на име Mindgate и всъщност сте… пси-войник (изненадах ли ви, а?)! Целта на целия бой, който сте изяли при залавянето си, е бил, за да проникнете в Движението. За целта обаче първо са ви изтрили съзнанието и са ви сменили физиономията, за да не ви разкрият споменатите по-горе откаченяци (леле, добре, че редакторът на PC Mania не настоява за такива процедури преди да ми даде задача!). Блондинката на име Сара инжектира на нашия човек някакъв серум, който да му помогне да си спомни уменията си, които, уверявам ви, са повече от впечатляващи. Нататък сторито продължава да ви се разкрива частичка по частичка, и научавате че в цялата работа пръст имат и ЦРУ, КГБ и дори нацистка Германия!
ОMG, той има гравити гън на ръката!
След около пет минути от началото на патакламата си “спомняте” първото и най-често използвано оттук нататък пси-умение – Телекинезата (ТК). С него можете чрез волята си (разбирай мишката на РС-то 🙂 да разместите почти всичко от обкръжаващата ви среда, и освен това да го запратите с луда засилка към някой нещастник, имащ честта да е в едно помещение с вас. На практика ТК е като лазерния меч в Star Wars игрите – кой въобще ще иска да използва оръжия, когато има СИЛАТА :)? Да добавя, че и самите вражески човечета също могат да бъдат повдигани, бутани от мост, хвърляни към другарче или варел с експлозиви, или просто разстреляни докато отчаяно се борят да стъпят обратно на земята. Само това умение вдига оценката с три единици – не, че е нещо невиждано, но да се използва, е невероятно забавно. Следва Remote Viewing – духът ви се отделя от тялото и получава възможността да преминава през врати, като тотално обезсмисля засадите на противниците ви. Тези умения обаче не са безплатни, а малко по малко точат от пси-енергията ви. Можете да я запълните с всевъзможни “ампули”, въргалящи се навсякъде, но далеч по-интересно е да използвате третото си умение – Mind Drain. С него буквално “изсмуквате” енергия от враговете си, по-често от труповете им. Това обаче не е достатъчно удовлетворително, можете да се промъкнете зад някой нищо неподозиращ жив човечец и да му смукнете енергията, докато нещастната му глава не експлодира… буквално! Не ми се мисли какви суми плаща Ник за химическо чистене, с целия този мозък по дрехите му.
Веселието продължава с Mind Control – това е вашето умение, ако например ви се налага да натиснете бутон, до който не можете да стигнете, но наблизо има противник. Ако пък просто не искате да хабите здраве и амуниции, хванете си някой по-тежковъоръжен лошковец и избийте с него приятелчетата му, след което го хвърлете от някой мост – съвсем безопасно е. Е, поне за вас де 🙂 Следваща в списъка е Пирокинезата – някой ви е погледнал накриво? Запалете го и го оставете да се гърчи! Или запалете някой дървен сандък и го метнете по него – огънят ще се разпространи. Последно по ред на “спомняне” се нарежда Aura View – най-общо това е умението да “виждате” неща, знаци, врагове, аури, които са невидими в реалния свят.
Е, повече от това какво да иска човек? Enjoy 🙂
Дъ бест?
Естествено, играта нямаше да бъде завършена, ако не притежаваше и факторите, споменати в началото – добри технически характеристики. Поне аз бих казал, че характеристики има, че и отгоре! На първо място – отлична графика, макар играта да е порт от конзола. Моделите са доста детайлни, а спецефектите на места са зашеметяващи, отново казвам, макар играта да е конзолна. Това, от своя страна, си има и добрите страни, разбира се – имате няколко мини игрички, възможност да преиграете пак битката с някой от босовете и т.н. Огромен плюс (вдигащ оценката с две единици ;)) е физичният модел – често имате чувството, че с ТК разхвърляте живи хора, а с Пирокинезата палите реално дърво. Звукът е на прилично ниво – наистина няма какво друго да се каже за него, освен, че озвучаването е на високо ниво.
Историята е разказана с помощта на почти 2 GB доста добре направени филмчета, което придава наистина усещането за интерактивен филм.
Явно конзолите има какво да покажат на нас, големите компютърни братя. Не виждам нито една причина да не изиграете Psi-Ops до самия край, ако не друго, поне за да се насладите от безопасно разстояние на полета на човек, хвърлен от отворен прозорец 🙂 (деца, не правете това вкъщи!). Само искам да ви предупредя, че джитката е защитена с последната версия на “непробиваемата” според създателите си CD защита Star Force 3, която се слави като най-големия “ловец на пирати”. Но както е казал народът – луд умора няма, и няма нещо, което човек да не може да счупи. 😉
Автор: Пламен Димитров