Project Earth: Starmageddon

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Космосът е наистина нещо, което хората в наши дни не могат да проумеят и да поберат в своето недооформено съзнание. В Project Earth обаче безкрайната вселена най-накрая е достижима за човеците. 

Историята на играта е изтъркана като подметките на Бен Джонсън, който е бягал 10 км по време на сутрешната си тренировка. Технологиите са напреднали. Компютрите играят жизненоважна роля в живота на всички хора. Създадени са кораби-майки, чийто екипаж ги управлява единствено със силата на мисълта. Въпреки че личности с подобни умения се срещат изключително рядко, по-трудно отколкото да се опитате да откриете игла в купа сено, те все пак се намират… Можете ли да си представите, че хората дори са успели да колонизират и цяла планета. Но очевидно тя и Земята са им се видели тесни и с течение на времето откриват трета, която е напълно обитаема и подходяща за заселване. Проблемът е че се намира на 68 светлинни години от тях. За тази цел човеците трябва да се отправят на дълго пътешествие. То обаче се прекъсва от странна комета, която лети директно към Земята. Оказва се, че подобно на Троянския кон от гръцката митология, тя крие в опашката си извънземни бойни кораби. Битката е неизбежна, войната също. Oттук започва и самото звездно приключение.

Project Earth е игра, която до известна степен може да се определи, като

клонинг на Homeworld 

Е, няма да клонираме само овци, я! Расите, които можете да управлявате в играта, са две: ние – обикновените хора и извънземните, чийто юнити са кръстени в духа на различни демонични създания. Всяка от тях разполага с един главен кораб, благодарение на който се извършват главните процеси в действието – създаване на единици, изследване на нови технологии и оръжия и т.н. Ресурсът в играта са астероидите, които се реят из космоса.
Дотук всичко звучи познато. Това, което разграничава Project Earth от Homeworld, е нейното управление. Но в опитите си да го опростят създателите по-скоро са го усложнили. Интересно хрумване е единиците да се групират в различни формации автоматично. 

Що се отнася до графиката тя е просто един голям плюс. Енджинът е леко тромав и шарен, но това не е проблем за умиране. Като цяло си е супер, стига да имате силен компютър, на който и при по-масови сражения играта няма да влачи. Корабите са изваяни малко като по макет от детско филмче, но и това не е фатално. Според моите представи космосът е пресъздаден невероятно добре. Множество звезди, илюзия за необятно пространство, огромни планети, летящи метеорити и т.н. Всичко е красиво и радващо окото. Звукът не е нищо особено, дори може би е леко досаден.

Ако сте фенове на научно-фантастичните филми и на космическите стратегии в реално време, не би било лошо да хвърлите едно око на тази игра. Въпреки че, противно на твърденията на DreamCatcher, Project Earth очевидно се опитва да копира от Homeworld. Няколко часа прекарани с нея няма да ви се отразят кой знае колко зле. Все пак създателите са вкарали и нещо от себе си, а какво е то – това ще е загадка за всички нас.

Автор: Асен Георгиев