Pro Evolution Soccer 4

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Pro Evolution Soccer (PES), както и още една игра от същия издател – Winning Eleven, са спрягани като основните, ако не и единствените, конкуренти на поредицата FIFA Football за титлата “най-добър футболен симулатор на годината”. Според много хора PES вече е спечелил в това състезание. Десетки страници се изписаха за това как отрочето на ЕА запада и се е превърнало в нищо друго, освен футболен олтар на комерса. В същото време Pro Evolution Soccer 4 обира де що лаври види у нас и в чужбина. Преди да продължа с ревюто обаче искам да знаете, че независимо от относително високите оценки, които ще видите в долната част на страницата, аз по-скоро не харесах тази игра. Просто се постарах да се абстрахирам от субективизма. След като изяснихме този въпрос, да продължим напред със статията, която съм се постарал да бъде максимално непредубедена.

Къде е триъгълничето на клавиатурата?

Първо на първо, PES4 е откровен конзолен порт, при това явно не е е направено твърде много за цялостно приспособяване на играта за персонални компютри. Вследствие на това портване цялостният геймплей е леко изПОРТен. Например в обучаващия режим играта любезно ви обяснява, че за да направите двойно подаване, трябва да натиснете едновременно копче за посоката, L1 и хиксче и точно преди топката да достигне другия играч, да натиснете триъгълник, за да може той да върне топката по земя (ако искате по въздух – кръгче). Естествено, лесно можете да разберете кои бутони отговарят на разнообразните геометрични фигури от конзолните контроли, но не от играта, а като стартирате отделна програмка.

Друг проблем на управлението е, че то е невероятно сложно и донякъде объркано (например за дълго центриране трябва да натиснете стрелка и кръг, а за късо – стрелка и два пъти кръг ;)). Комбинациите са страшно много и въпреки че са отлично обяснени в туториълите, лично аз в първите няколко мача установих, че гледам повече в клавиатурата, отколкото в монитора. Може би положението се улеснява при хора, притежаващи геймпадове, но, уви – аз не съм сред тях. Разбира се, усложненото управление е донякъде необходимо – виртуалните играчи могат практически всичко, на което са способни и истинските футболисти – плонжове, шпагати, изобщо всичко, което е позволено от физичните закони, значи е възможно. Но наистина ли беше необходимо управлението да е толкова сложно?

Качеството на футбола в играта без съмнение е огромно – мачовете са интензивни и напрегнати до последната минута. Konami са платили доста, за да използват имената и лицата на някои футболисти, но явно чувалчето с пари не е било достатъчно дълбоко, защото за пореден път играчите от националния ни отбор носят имена като

Бенбатов, Килимов, Имайло Пелоков и дори Хуйсков 🙂

Е, явно имат поне обща представа как се казват националите или пък просто не са могли да се спазарят с Батето Славков…

За сметка на това по-известните отбори са си с оригинални състави. Режимите на игра са разнообразни – производителите дори са се сетили да включат опцията да изпълнявате само дузпи, без да се налага да изигравате цял мач преди това. Изкуственият интелект на противника е доста добър и дори на ниски нива може да ви вгорчи живота, но лично аз забелязах поне две пробойни в алгоритъма му. Първо, вратарят понякога не реагира на елементарни удари към него, които поради това се превръщат в супер глупави голове. Второ, играчите ви са неспособни да направят абсолютно НИЩО без ваша намеса, дори да става въпрос за обикновено овладяване на топката или опазването й от противников футболист. Случва се играч кротко да чака подаването да стигне до него, вместо да изтича метър и половина и да подкара сам “коженото кълбо”. Вярно, че не е добре играта да се играе сама, но според мен малко автоматизация тук не би навредила на никого.

Отново искам да обърна внимание на добрите футболни туториъли в Pro Evolution Soccer 4 – без тях лично аз нямаше да направя и един пас в същинските мачове. Дадена ви е възможност да отиграете повечето ситуации, които могат да ви се случат по време на игра, като корнери и наказателни удари, показани са различните начини за изпълнение на подаванията, изстрели към вратата, финтове и т.н. Разработчиците са се задълбочили дотолкова, че дори редом със сложните неща са обяснили и основните правила на футбола, например какво е засада, гол и прочее. 🙂

Технично отиграване

Разбира се, PES 4 не би имала никакъв шанс срещу съперника си FIFA 2005, ако няма добра графика. С радост установяваме, че по тази графа Konami определено са се справили като за отличен – футболистите са като истински, движенията им са реалистични, а физиката на топката откача ченета (това касае и мрежата на вратата – който е играл новата ФИФА, ще ме разбере веднага:)). Играчите бурно изразяват радостта си при гол или разочарованието си при пропуск. Отново обаче е пренебрегната най-голямата група хора, присъстващи на стадиона – зрителите! Те, както обикновено, са си същата сбирщина от зле изглеждащи двуизмерни спрайтове, способни да изпият мозъка и на най-непретенциозния геймър. Гледани отдалеч, стадионите изглеждат доста добре, гарнирани с всичките фенски атрибути по тях – знамена, димки и други такива. По време на мач се забелязва присъствието на тримата чернодрешковци, сиреч съдиите, чиято липса се усещаше особено силно в най-новото издание на конкурентната геймка на ЕА (най-вероятно са били махнати, за да не стресират малките американчета с глупости като нарушения и тъчове :))

Звукът обаче е съвсем друго нещо – най-мекото нещо, което може да се каже за него, е, че е лош. Дори не си направих труда да запомня името на коментатора по простата причина, че го изключих някъде към двадесетата минута. Толкова забутан и неразбираем брътвеж досега не бях чувал в спортна игра! Да не говорим, че при изговарянето на репликите има някои доста досадни бъгове, например накъсаното им произнасяне (“Резултатът след първото полувреме е…” и след десетина секунди “…един на нула”). Музиката е приятна, но по никакъв начин не може да се сравнява с размазващия саундтрак на колегата по жанр FIFA 2k5. Иначе подвикванията и скандиранията на двуизмерната публика звучат на място и най-малкото не дразнят.

Финална свирка (съдийска, вие какво помислихте?;))

Колкото и да не ми се искаше, статията май се превърна в сравнение между двата колоса на спортния жанр. Неизбежно е, като че ли. Финална присъда? Играта е мащабна, няма съмнение. Но може би прекалено мащабна за моя вкус с обърканото си управление и усложнения геймплей. Наречете ме обикновен поклонник на мейнстрийма и комерса, но аз бих предпочел едно отпускащо десетминутно мачле пред перспективата три дни да усвоявам контроли, за да мога да подкарам играча си в правилната посока. Но това съм си аз 🙂 А кой е правилният футболен симулатор на годината – това решавате вие!

Автор: Пламен Димитров