Prince of Persia

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 дек. 2008

Вятърът отнесе Пясъците на времето. Фара е просто едно магаре. А озлобеният и постоянно псуващ принц от The Two Thrones е заменен от номад с крадлива натура и свежо чувство за хумор, който странства из света в търсене на нови приключения. Затова забравете всичко, което знаете за поредицата, защото тази игра ще ви отведе в един съвършено нов и изключително магичен свят, вдъхновен от персийската митология и „Хиляда и една нощ”.

Както стана дума,

главният герой не е принцът на Персия

с когото бяхме свикнали през последните години. Той е “просто принц на Персия”. Че и принц не е в самото начало. По-скоро една по-различна визия за този легендарен герой, която няма нищо общо с досегашните му превъплъщения. Представете си опърпан измамник с остър ум, който обича да прахосва пари, носи се по течението и често разрешава проблемите със своя меч и няма да сте далече от истината. Лошо няма – поредицата се нуждаеше от нещо свежо, особено, след като бе прилично изцедена от концептуална гледна точка след последната част. Дори в много отношения новият принц на Персия (за всеобщо улеснение ще продължим да го наричаме по този начин) е доста по-интересен, авантюристичен и забавен герой. Не знам дали няма да е малко прекалено, ако го сравня с Индиана Джоунс, но в много отношения той напомня именно на прословутия археолог. Най-вече заради вродената си склонност да се забърква във всевъзможни бъркотии. Вижте сами защо…

Само неприятности

Още в самото начало нашият герой се озовава в средата на мощна пустинна буря. Но вместо на натовареното си с куп жълтици магаре (Фара!), той попада на красиво и босоного момиче с необикновени способности на име Елика. Дотук добре, ще кажете вероятно. Да, ама не. Заедно с нея на главата му се изсипват и един куп неприятности. Преди да се усети, принцът става свидетел на унищожението на Дървото на живота. Акт, заплашващ да погълне целия свят в мрак, тъй като досега то е било затвор за бога на мрака Ариман. Изведнъж пустинната буря се оказва най-малкият проблем на тоя свят.

Ще, не ще – на героя не му остава нищо друго, освен да забрави за магарето и дебелите килими, които е можел да има, и да се опита да спре древното опустошително божество. Но поне няма да е сам – новата му мистериозна спътница ще направи всичко възможно, за да му помогне.

Макар и Дървото на живота да не съществува, богът на тъмнината не е напълно свободен. Сега Ариман бавно, но сигурно се опитва

да потопи света в мрак

да се измъкне напълно от оковите си и да отмъсти на своя брат бог Ормузд, еманация на светлината, задето поколения наред го е държал вързан. За щастие Елика знае как да спре разпространението на тъмната субстанция, излизаща от някогашния затвор. Но откъде ще започнете?

Тук е моментът да ви кажа, че новият Prince of Persia залага на популярната напоследък концепция за “open-world”. Т.е. монолитен свят, който може да изследвате свободно. Макар и съвсем в началото някои от териториите да не са достъпни, рано или късно ще може да странствате от едно място до друго, без да бъдете възпрепятствани от каквото и да било и без почти нито един лоудинг екран. Впечатляващо, наистина. И все пак не толкова изненадващо, тъй като, както може би вече знаете, новият Prince of Persia e дело на същия екип, работил върху Assassin’s Creed.

Въпреки че сега не притежава власт над времето, принцът е усвоил

един куп нови акробатични умения

По-голямата част от тях са възможни благодарение на специалната ръкавица с остри нокти на лявата му ръка. Например, ако я забие в стената, може да се спусне по нея до безопасно място, оставяйки след себе си следа от малки, блестящи искрици. Отчасти благодарение на същата тази ръкавица той пълзи дори и по таваните, стига да има кука, за която да се закачи. Въобще новият герой е една изключително подвижна маймунка.

Прави впечатление, че не ви трябват кой знае какви умения и рефлекси, за да изпълните акробатичните номера на принца. Например, за да започнете да тичате по стената, просто трябва да скочите към нея. Не е нужно да задържате който и да е бутон. Това със сигурност не е непременно нещо лошо. Дори напротив. От една страна, ще ви спести хабенето на нерви, което е характерно за платформените екшъни, от друга – използването на джойпад не е задължително. Естествено, ако имате PS3 или Xbox 360, бих ви посъветвал да изиграете Prince of Persia именно с подобна компютърна периферия (повече подробности за конзолната версия на Prince of Persia – на стр. 67), но и PC портът не е за подценяване.
Авторите удържаха на обещанието си и бойната система наистина центрира действието върху

дуели с мощни противници

почти колкото нас самите. Набирането върху левия бутон на мишката няма да ви отведе до никъде. Всичко е подчинено на една прецизна система от комбинации на удари с меч, с ръкавицата и акробатики. Тези серии от бойни техники от своя страна се допълват с магическите умения на Елика, като крайният резултат е едно изключително зрелищно меле, достойно за „Тигър и дракон”. В началото може и да ви се стори малко трудно, но успеете ли да научите кое комбо до какво води (например как да нанесете няколко опустошителни удара на земята, след което да пренесете сражението във въздуха, без да прекъсвате комбинацията), ще бъдете подобаващо възнаградени.

Рано или късно ще се изправите и срещу един от четирите боса. Дори повече от един път. Битките тук са с една идея по-трудни, но проблемите с големите лошковци не свършват със смъртта им. Всеки един бос ще освободи специален капан от поквара, която ще залее света. Например наложницата – прилепоподобни същества, които ще ви преследват впоследствие из другите територии, воинът – слуз, която се изстрелва от стените и ви сграбчва, и т.н.

В един момент ще се окаже, че и четирите капана ще тровят живота ви по време на акробатичните изпълнения в последните нива, но стига да не бързате и внимателно да планирате следващото си движение, няма да имате абсолютно никакви проблеми.

Това, което прави Prince of Persia наистина уникална игра, обаче е

присъствието на Елика

Тя е нещо повече от мацка с готини крака и любвеобилна физиономия и както и сами ще забележите още в самото начало – определено може да се грижи сама за себе си. Освен специалните координирани атаки, които ще изпълнявате заедно с нея по време на битките, тя винаги ще ви показва и накъде трябва да отидете. Т.е. никога няма шанс да се залутате и да се чудите кой е правилният път. Но това е само началото…

Стигате до непреодолима пропаст? Няма проблем. Скачате и я викате на помощ с “E” и тя и ще се хвърли след вас и ще ви повдигне нависоко – колкото да успеете да стигнете до отсрещната страна. Не успявате да направите опасна маневра и започвате да падате или пък някое чудовище е на път да ви разсече? Елика винаги ще ви спасява от смъртта, защото в Prince of Persia такова нещо просто не съществува. Или ще ви хване за ръка и ще ви издърпа на последното безопасно място, което сте били, или ще блокира нападението на противника и ще го изблъска настрани. И не на последно място – босоногото момче ще ви разкрива повече за историята на света, битката между Ариман и Ормузд и трагичната съдба на четирите боса в играта. Просто си говорете с нея от време на време…

Въпреки че се контролира единствено от изкуствен интелект, Елика никога, ама наистина никога, няма да застане на пътя ви и да ви попречи да продължите. Дори когато висите от ръба на пропастта и тя е до вас, принцът грациозно ще я хване за едната ръка и ще я прехвърли зад гърба си, за да може да застане на нейното място.

Дори и да оставим настрана фактът, че реално не може да умрете в играта, на моменти

Prince of Persia подценява хардкор играча

Когато трябва да изпълните двойния скок с Елика, екранът придобива сиво-бял цвят и ви подсказва, че трябва да натиснете „E”. Когато се плъзгате по стръмни повърхности, принцът често ще се обръща към спътницата си с предупреждения от типа „Приготви се да скочиш!”, които реално се отнасят за вас. А когато се биете с противниците и се налага да блокирате атаката им, пред лицето ви ще изникне огромен бутон, който буквално крещи „Време е!”. Всички тези неща правят Prince of Persia наистина лесна игра и макар и да ни позволяват да се наслаждаваме на приключението, без характерните за жанра фрустриращи елементи, често ще се чувствате като малко дете, хванато за ръчичка в парк с птички и пчелички.

Дори пъзелите, които принципно са ключов елемент за поредицата, не са нещо особено, но поне не са забравени напълно. Тук-таме ще трябва да раздвижите мозъчните си клетки, но като цяло „детска игра” е може би най-подходящият израз за ситуацията.

Целият този изключително прецизно реализиран геймплей е допълнен от

една приказна и зашеметяващо красива визия

Сякаш всичко в Prince of Persia е нарисувано на ръка и оцветено с разнообразна палитра от моливи. Арабските мотиви в музиката пък създават усещането, че сте попаднали в приказка от „Хиляда и една нощ”, а по-голямата част от коментарите на принца, които наистина са забавни, за момент ще успеят да ви отърсят от напрежението и често – дори ще ви разсмиват.
В заключение мога да кажа само едно – евала Ubisoft. Показахте на всички как се прави продължение – буквално от нищото. Може би основният проблем на тази игра е, че свършва твърде бързо. За да пребягате през цялата история, ще ви трябва не повече от ден-два непрестанен геймплей. Но така или иначе студио в Montreal знае как да се поучи от грешките си. Това е очевидно, защото новият Prince of Persia представлява една уникална комбинация между Assassin’s Creed и The Sands of Time.

Автор: Владимир Тодоров