Prince of Persia 3D

Преди много, много години, в далечната Империя на Доброто, известна още като САЩ, живели двама братя, които решили да създадат малка софтуерна компания. И за да ознаменуват своя финансов и творчески съюз, нарекли я Broderbund. Единият от братята, 25-годишният Джордан Мехнер, решава да създава да създаде игра, която завинаги да преобърне представата за компютърно забавление. След четири години къртовски труд на бял свят се появява Prince of Persia – играта, която беше продадена в два милиона екземпляра в далечната 1989 година, когато домашните PC-съвместими компютри все още се смятаха за нещо твърде екзотично. Нейното продължение – Prince of Persia 2: The Shadow and The Flame също пожъна феноменален успех през 1993-та. Десет години след излизанието на оригинала, принцът на Персия отново се завръща, този път в напълно триизмерен вид…

Почти мога да се обзаложа, че първата ви реакция, когато си включите новия Prince of Persia, със сигурност ще бъде от нещо от типа: “Гледай ти! Tomb Raider с някакъв арабин…”. За жалост, ще се окажете твърде близо до истината, макар че персийските принцове не са преки родственици с поданиците на Саддам Хюсеин и Аятолах Хомейни, макар че и те са обитавали горе-долу същите географски ширини. По ирония на съдбата Tomb Raider е създаден точно на базата на идеите, заложени в оригиналния Prince. Сега пък създателите на третото приключение за младия персийски благородник са принудени да копират играта за Лара.

Колкото и да ми е тъжно, Prince of Persia 3D е наследил всичките несъвършенства на Tomb Raider. Технологията, която е използвана в новата игра на Red Orb, силно напомня първата част от премеждията на едрогърдестата археоложка. Графиката и моделът на героите е на същото ниво, тоест горе-долу по стандартите на триизмерната графика от 1996 г. Според главния продуцент на играта Андрю Петерсен обаче крайната цел е геймърът да бъде запленен от оригиналния сюжет, а не от убийствената технология, с която са изрисувани нивата. На фона на игри като Drakan или дори Tomb Raider 3 например новия Prince изглежда леко недодялан.

Другият неприятен момент е, че в играта е използвана постоянно местещата се гледна точка, отново до болка позната от приключенията на Лара Крофт. Този факт изключително затрудява поклониците на екшъна, които често губят ориентация и не могат да се бият достатъчно ефективно заради честото превключване на различните камери. В всъщност този проблем отдавна е решен в игри от типа на Heretic 2 и Drakan. Просто програмистите са фиксирали гледната точка малко над главата на героя, което му позволява да има перфектен контрол върху всички свои оръжия. В крайна сметка променливата гледна точка в Tomb Raider има една-единствена цел – да посъзерцаваме женските прелести на госпожица Крофт. В Prince of Persia 3D обаче можем да съзерцаваме единствено потурите, чалмата и острия ятаган на нашия близкоизточен герой. Подобна гледка вероятно би предизвикала положителна реакция единствено у представителите на силния пол, които страдат от синдрома на “двойното чуство”:-) (Дрън-дрън, а ласкавите погледи на геймърките, а?! – бележка на редакторката)

Колкото и да се хвалят производителите, сюжетът на третия Prince отново зацикля в схемата, използвана при първите две части. Сигурно си спомняте как накрая на предишния Prince героят успя да се пребори със завърналия се Велик везир Джафар, който пак се опитваше да му отнеме любимата принцеса. Този път отново се повтаря подобен сюжет. Ролята на архизлодей се пада на Крал Асан, ревнивия млад брат на добрия султан (който по стечение на обстоятелствата е ваш тъст) и чичо на вашата възлюбена принцеса. Асан крои нечисти планове по отношение на вашата половинка и иска да я направи съпруга на своя наследствено деформиран син Ръгнър. Злият крал успява да подмами двама ви в капан, да отвлече принцесата и да ви хвърли почти бездиханен в сумрачен арабски джендем. Както сигурно сте се досетили, задачата ви е да се измъкнете от неприветливия зандан и да спасите жената на вашето сърце. Звучи ви познато, нали. Всичко звучи както в първата част, само че с нови герои. А хората от Red Orb можеше да измислят нещо наистина оригинално. Какво ще кажете, ако този път принцесата трябваше да спасява своя любим от лапите на някоя хищна и похотлива арабска ханъма, успяла да го отвлече и омагьоса? Доста по-интересно би било до болка познатите тлъсти стражи с мюсюлманска кръв да бяха заменени с джинове, ифрити и всякакви други магически създания от близкоизточната митология. Адски еманципирано би било, ако принцесата захвърли своето фередже, заголи стегнатия си от кючеци корем и започне да троши вражески кокали с огромна сабя-дамаскиня по подобие на Лара Крофт. Изглежда обаче въображението на производителите не е чак толкова феноменално, колкото се опитват да го изкарат…

Иначе играта е сносен клонинг на Tomb Raider. Чисто арабската атмосфера е достатъчно истински пресъздадена. Този факт сигурно се дължи на обстоятелството, че производителят на оригиналния Prince of Persia Джордан Мехнер все пак е привлечен като консултант при изработката на сюжета и оформлението на нивата. За разлика от първите две части, нашият принц разполага с малко повече оръжия. Той може да избира измежду вярната си извита сабя, метална бойна тояга, двойни остриета за близък бой, лък и разнообразен арсенал от стрели. Всяко от оръжията е предназначено за сражения на определена дистанция и позволява на играча да атакува с различна скорост. Лъкът и стрелите дори могат да се използват за нетрадиционни цели като активиране на твърде отдалечени механизми, откланяне вниманието на врага, късане на въжета и т.н. Основната част от действието си остава в стил “jump’n’run”. Както и в предишните две части, принцът е принуден да се катери, тича, скача и най-вече да избягва многобройните смъртоносни капани, които го дебнат из обширните нива на играта…

Не бих искал да се разпростирам твърде нашироко, защото вероятно ще си позволя още много жлъчни коментари за играта. А всъщност тя не е съвсем за изхвърляне. Просто е имала нещастието да попадне в твърде пренаселена категория и да се бори със заглавия, които определено са по-добри от нея. Може би ако беше излязла преди около две години, Prince of Persia 3D щеше да стане хит. Сега обаче тя си остава просто една най-обикновена, но затова пък доста претенциозна, игра.

Автор: Момчил Милев