by PC Mania
Червени и сини точки си подават топка – какво повече да кажа…
Честно да си призная, еуфорията около тъй наречените “футболни мениджъри” ми е малко чужда. Сигурно защото още от малко пишлеме си падам леко мързел, така че цялото това преглеждане на безкрайни статистики за фланелките на отбора, седалките на стадиона и любимото ядене на треньора на вратарите ми се струват безкрайно трудоемки. Мдаа, не ставам за “менажер” – току-виж съм оставил половината състав без заплати. 🙂 Ако бях аз, щях да екипирам Роналдо с някоя по-тежка брадва и да го пусна да се оправя със съпротивата, докато приключа със строежа на бункери около подстъпите към вратата… Но стига толкова за мен.
Дръж печката, печката!
Целта на играта е да поемете даден футболен отбор и да го ръководите във всички аспекти на тази дума. Тренировки, заплати, трансфери, рушвети… ахъм, всичко е във вашите ръце. Та, докато тествах настоящото заглавие, се чувствах точно като мениджър, само че без бирата и кебапчетата след мача и чалга-партито в БИАД. Само дето за съжаление и от самолет си личи, че творбата на хората от ZOO не може да стъпи и на малкия пиксел на сегашните лидери в жанра – Total Club Manager или Football Manager. Общо взето тя предлага горе-долу една пета от съдържанието на двата колоса. Разполагате с избор от около 10,000 футболисти (според създателите, не съм ги броил лично), 14 дивизии и 12 шампионата в шест страни (традиционните Англия, Франция, Германия, Италия, Испания и Шотландия). Това си е сравнително голяма цифра, ако изключим факта, че на практика не се забелязва някаква чувствителна разлика между отборите. Вярно, някои притежават по-класни футболисти и повече кинти, но това е всичко. Да не говорим, че парите явно не са стигнали за пълни лицензи – “Арсенал” в играта си е “Арсенал”, но емблемата му представлява нещо като червен щит с две бели вертикални линии и поразително наподобява тази на “Ливърпул”. С две думи – пълен фарс.
В Premier Manager 2005-2006 няма и една истинска снимка на футболист. Самите играчи вече имат по-разнообразен набор от статистики: като се започне от клубните – уважение към мениджъра, амбиция за преминаване в по-силен отбор, задоволство от договора – и се стигне до личните – дриблиране, агресивност, скорост и др. Забравете обаче за по-екзотичните показатели като например “media darling” от TCM 2005. Дотук добре: който е фен ще му се занимава, не споря.
Лошите впечатления
обаче се засилват, когато започнете мач. На стилизиран футболен терен излизат 22 доста надъхано изглеждащи… точки – 11 червени и 11 сини. След съдийският сигнал те започват да си подхвърлят една триизмерна топка в продължение на деветдесет минути. Спокойно, времето е забързано и един мач приключва “само” за тридесет. Начин да бъде прескочен този момент поне аз не открих. По време на игра можете да поискате тактическо прекъсване (изкарване в тъч например) с цел да дадете някои указания на момците. Възможностите отново са крайно ограничени, като имате горе-долу десетина опции за промяна на стратегията. След срещата продължавате нататък с таблиците и така до следващия мач…
Технически погледнато Premier Manager 2005-2006 смърди дори по моите непретенциозни критерии. Първо на първо, играта се играе в window mode, тоест в прозорче. Музика има само по време на мач, което обаче май не трябва да се брои за плюс, защото въпросната мелодийка е крайно убита. Графиката се изчерпва с таблици, две-три анимирани мутри и въпросните шарени точки. Доста разочароващо дори за ненапиращите за чудеса футболни маниаци.
No mamata!
(предупреждение на чужд съдия към български футболист)
Присъдата – отрочето на Зоолозите ми се стори бавна, протяжна, постна и като цяло – безинтересна. Дори да оставим настрана личните ми предпочитания към по-действено ориентиран геймплей, играта наистина предлага твърде малко и не успя да ме задържи пред монитора дори два дни. Едва ли ще загубите много, ако я подминете.
Автор: Пламен Димитров