Postal 2

Първата част на Postal попадна в устата на всеки западен политик като пример за неморална компютърна игра. Не е случайно, че нейният жизнен път е изключително скандален и изпъстрен с всякакви препятствия – порицана от Американския сенат, забранена в над десет страни, съдена от Американската пощенска компания и изтеглена от редица магазини в света.

И в крайна сметка резултат от всички тези мерки нямаше. Играта се продаваше с пълна пара и зариби и младо, и старо със своята концепция за “комедия от насилие”. Днес, няколко години по-късно, се роди и продължение. Postal 2 не се развива в одъртялата изометрична перспектива (подобно на своя предшественик), а в едно красиво и истинско 3D пространство. И, естествено, е заредена с повече черно чувство за хумор и по-абсурдно насилие от всякога.

“Тази игра съдържа материали, които не се препоръчват за деца и/или за хора, които тепърва смятат да установяват или доразвиват политически кариери!”

Всеки път, когато стартирате Postal 2, ще бъдете свидетели на по-горните редове. И определено има за какво. Въпросното предупреждение въобще не е излишно за игра като тази – предизвикателна и фрашкана до козирката с изродщини, насилие и вулгарен език. Но хей, не си мислете, че в момента имам намерение да сипя ругатни по адрес на Postal 2. Въобще не е така. Напротив. Едва ли някога сте играли подобен триизмерен шутър от първо лице. Тази игра не като останалите. И тя определено не е предназначена за хора с прекомерно развито чувство за почтеност. Но ако имате широки разбирания и вярвате, че насилието в компютърните игри няма нищо общо с това в реалния живот (и не влияе по никакъв начин на вашата психика), то пригответе се да прекарате 

една седмица в компанията на Пощенския Пич

Това е главният герой в Postal 2 – бял американски боклук, прехвърлил трийсетака, живеещ в евтина и порутена каравана. Облича се с дълго черно палто, има червеникава коса, козя брадичка и носи слънчеви цайси. Женен е за Кучката. Отношенията помежду им не са сред най-дружелюбните. Неговият прякор се дължи на факта, че преди известно време е работил като пощенски служител. Но изведнъж изперкал. Обхванала го параноята, че всичко и всеки е против него, и започнал да избива наред де що шава. Но това е друга, минала история. Сега Пичът е свестен тип. Но едва ли знае, че му предстои да изживее най-ужасните дни в живота си.

Postal 2 е най-неподправената игра, която някога съм виждал. “Тичащите с ножици” нейни създатели са я направили точно такава, каквато са искали. Никой не е седял над главата им и не е давал нареждания с вирнат към тавана нос. И целта на Пича е повече от проста – да изживее живота си така, както на него му е кеф. Не очаквайте да се наеме със спасяването на света от някакви досадни зелени извънземни, да предотвратява тривиално неизбежен апокалипсис или да се нагърби с тежкото бреме на супер герой. Не, това не е в стила на Пощенския Пич. Той ходи до магазина за мляко, връща книга в библиотеката, събира подписки, взима автографи, пикае на гроба на баща си и прочее. Въобще във всеки ден от седмицата той има свои собствени битови задължения, които трябва да изпълни.
Работата е там, че те са съпътствани от всякакви непредвидени обстоятелства. Когато отива до библиотеката например, тя изведнъж се оказва нападната и подпалена от активисти-природозащитници, които искат да спасят дърветата и да изгорят книгите. И съответно Пича няма да стои със скръстени ръце. Между впрочем във въпросната сграда ще се срещнете с личност, силно напомняща за Осама бин Ладен, впил ученолюбив поглед в секцията с книги “Наръчник на терориста. Как да си направим бомба”.

Изродщини всякакви

Ще събудя ли любопитството ви като кажа, че може да си разкопчаете ципа и да напикаете случайните минувачи? Или да изпишете “Аз бях тук” по стената с жълтеникавата струя? А ако спомена, че имате възможност да хванете някое нещастно коте и да му заврете задника в дулото на пушката си? И бум! А какво мислите за гаврите с труп? Често се срещат и туби с бензин. Какво би ви попречило да полеете обилно къщата на съседа? Тогава ще бъдете на една кибритена клечка разстояние от подпалването на дома му.

Ще правите всичко това и още куп други изродщини. Едва ли има нужда да споменавам, че може да утрепете всичко живо по какъвто брутален начин си пожелаете и с каквито оръжия намерите, купите или откраднете. Насилието определено властва по всички улиците на Postal 2. Естествено, има и полицаи, които се опитват да следят за спазването на закона и често ще се опитват да ви закопчаят. Но усилията им изглеждат жалки.  
Действието в играта се развива на територията на голям провинциален американски град, наречен Рай (каква ирония). Той е разделен на отделни области, повечето от които не са достъпни, но се отварят с течение на времето. По неговите улици цари странен живот. Хората псуват, бият се, повръщат, тичат, крякат, ритат трупове, стрелят. Поведението на жителите е интересно за наблюдение, но в един момент омръзва. Постепенно техните реплики се изтъркват и започват да се повтарят, а действията на виртуалните човеци стават малко еднообразни. Странно е защо “Тичащите с ножици” не са се постарали малко повече в това отношение.
 
Скандално и жълто

По всичко личи, че и Postal 2 ще сподели съдбата на своя предшественик. В Австралия (подобно на Grand Theft Auto III) е вече забранена. Към края на януари пък прекалено обидчив холандски гей активист се опита да анатемоса играта в своята родна страна. Като причина той изтъкна факта, че можем съвсем спокойно да влезем в местния гей бар и да изтребим всички негови посетители. Според него това поощрявало насилието към обратните. Там е работата, че в Postal 2 може да стреляте и по хетеро, и по наркомани, и по куки, и по черни, и по кучета, и по котки. А геймърът не печели никакви точки за това и сам избира дали да сее насилие или не. В крайна сметка това е просто игра. Но въпреки това и американските сенатори точат зъби и се готвят за решителна акция срещу Postal 2. Много скоро ще разберем и какви ще са отзивите. Можем да бъдем сигурни само в едно – че те ще са силно противоречиви.

За да се пресъздаде цялата тази изродщина е използван Unreal-ски енджин от последно поколение. Графиката няма слаба точка. Всичко е пипнато със стил и изглежда перфектно. Музика почти няма, но за сметка на това саунд ефектите са страхотни. Единствено монотонността на репликите, както споменах по-горе, създава лошо впечатление за звуковото оформление.  

Postal 2 е готина игра. Наистина. Няма лъжа, няма измама. Вярно е, че е адски скандална. И определено не я препоръчвам за хора със слабо сърце и тесногръди разбирания. Нейният геймплей е страхотен и изненадващо разнообразен, а черното й чувство за хумор – размазващо (обърнете специално внимание на табелите и надписите из града). Бъдете сигурни, че има с какво да ви изненада.

Автор: Владимир Тодоров