Post Mortem

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Какво се случва след смъртта? Изгниваме в гроба? Хората винаги са искали да вярват, че това не е краят… И какво би станало, ако наистина някой можеше да запази душата си?

В късен нощен час на вратата се чука. Пред вас изплува мистериозна дама с гарваново-черни коси и греховна красота. Внезапно в съзнанието ви проблясват грозни и необясними сцени. Фаталната брюнетка иска лично да се заемете с разследването на мистериозно двойно убийство, чийто жертви са нейната сестра и съпругът й. Няма доверие в полицията. А и как би могла да й се довери, когато престъплението е за убийство при кражба, а всички обстоятелства говорят за ритуална екзекуция. Богатата двойка, дошла във Франция, за да прахосва безгрижно парите си, е намерила смъртта си в хотелска стая. Труповете са обезглавени. Телата – голи. В устата на всяка от жертвите има по една древна монета. Цялата стая е посипана с фин виолетов прах… Следват още убийства. Всеки има своя версия за случващото се…

Оказва се, че от самото начало

затъвате все по-дълбоко в лъжи

И когато разбирате, че главният заподозрян е поредната безпомощна жертва, манипулирана от неизвестен кукловод, започвате да се запитвате дали наистина смъртта на двойката е най-важното нещо в случая. Сблъсквате се с много фалшиви самоличности. Всичко е фатален и добре замаскиран театър… А когато в интригата се намесват и древните вярвания на едно фанатично окултно общество, просто вече ви се иска да изкрещите на висок глас въпроса, който с все сила блъска черепната ви кутия отвътре: Каква всъщност е истината…?

Това, струва ми се, е повече от достатъчно, за да се гмурнете в сюжета на играта.. Повече няма да разказвам, защото ще е като да четеш криминален роман отзад-напред… Все пак трябва да оставя нещо и за вас.
Самият факт, че фирмата, която е разработила този куест, стои зад първокачествено заглавие като Syberia, е достатъчно красноречив. Освен това Microids са устояли на изкушението да повторят своята добра идея и са развили новата си игра в коренно различна насока.
Post Mortem предлага уникален геймплей.

Пътят към истината

В игрово отношение геймката сякаш е разделена на две части. Първата се концентрира върху диалозите и ви помага да се потопите в обстановката. Когато разпитвате свидетели или просто говорите с някого, наистина има значение какво ще му кажете. В зависимост от поведението спрямо съответния човек и начина, по който общувате с него, играта може да се развие по съвсем различен начин. Това трябва да ви подскаже, че има не само един път за минаване на повечето проблеми, което, от своя страна, пък прави игровия потенциал на заглавието много по-сериозен. Освен разговорите в Post Mortem присъстват и някои много интересни други задачи. Например да нарисувате портрет на заподозрения си по показанията на свидетелите…

Тук ще си позволя да ви дам малка подсказка, тъй като лично аз първоначално се затрудних в точното изпълнение на задачата. Можете да видите картинка на това как трябва да изглежда рисунката ви в
С:Program FilesMicroidsPost MortemTexturesPortraitRobot (ако сте инсталирали на диск C:, разбира се :-)) И като съм започнала с

подсказките

ще ви кажа още един малък съвет – към края на играта ще ви се наложи да търсите със свещ едва забележими детайли по една картина (колкото и абсурдно да звучи, имам предвид буквално това). И понеже дори и при очевидно решение на пъзела от вас се изисква примерно да си откриете и последния детайл, ще ви дам поне няколко улесняващи задачата подсказки, при това без никакви угризения, че ще ви разваля удоволствието. Повярвайте ми, след известно време взиране в монитора, ще ви се иска всичко да беше малко по-лесно…

Движете свещта бавно и я задържайте на едно място, за да видите дали няма да се появи нещо. За някои символи е нужно повече време, за да ги видите. Освен това се съсредоточете върху долния десен ъгъл. Там е бъкано с невидими знаци. Задържането на левия бутон на мишката може да помогне…

Втората част

на играта е фокусира върху по-сериозните логически загадки, където не се изисква психологически подход и не се набляга толкова на неправолинейния геймплей, както в първата. Тук са и по-сериозните изпитания за стария куестаджия, които наистина ще поизпържат мозъка ви и ще ви накарат да отворите не просто очите си, но и своя ум. Или казано по друг начин – доза индивидуализъм, примесен с чара на традиционните пъзели.

Друга интересна подробност е, че ще се подвизавате не само като главния си герой. Има и сравнително кратка част, в която играете от името на главния си заподозрян, докато той ви разказва своята версия на случилото се.

Неведоми са пътищата Господни…

Както вече споменах, можете да минете по различни пътища, стигайки до едни и същи възлови моменти. Също така има и неща, които не е задължително да правите, но в крайна сметка може да се окаже, че има значение дали сте свършили. Например накрая на играта, ако сте събрали достатъчно улики и съобразите какво да направите, можете да си подсигурите happy end-а. Голяма част от доказателствата обаче са абсолютно незадължителни. Зависи само от вас дали ще се сетите да ги вземете или откриете. Ако не се справите точно така, отново имате шанс да доведете историята до успешен завършек. Готиното е, че даден избор или пропуск не ви отрязва всички шансове за щастлив, че различните пътищата все някъде се пресичат и че не е нужно да правите всичко по определен ред.

Въпреки че на пръв поглед играта е просто поредният статичен куест, в нея има огромен потенциал. Макар и графиката, която всички се оливат да прехвалват, да не превъзхожда тази на Syberia, тя все пак ми допадна.
Просто е далеч от детайлността, крехкостта и реализма на предшестващия я хит на Microids. Статичната картина и леко недоизгладените фигури обаче не са нещо, което заслужава чак такова вторачване… За хората, които имат нужда да знаят доколко заглавието отговаря на сегашните аудио стандарти, предполагам ще е полезно да спомена и поне нещо за музиката. А за случая има само една дума: подходяща.

Най-хубавата черта

на Post Mortem са хитро замислената история и уникалния геймплей, които са достатъчна причина да приковат всеки куестаджия пред монитора. Динамиката в геймплея е не по-малко интересна от задачите, които за щастие не са изтъркани и до болка познати. И ако първоначално не виждате нищо нестандартно в Post Mortem, след като поиграете малко повече, веднага усещате, че темпото прогресивно нараства. Последните часове сякаш ги изгълтвате на един дъх. Това, което ви кара да продължавате, както бе казал един от колегите ми, не са новите места, които искате да разгледате, а нуждата да откриете кой стои зад всичко това.

Автор: Лили Стоилова