Planet of the Apes

Година: 2125
Кодово название на проекта: Касиопея
Цел на проекта: Първа експедиция в далечния космос.

Екипажът, участвал в проект “Касиопея”, вече е отписан. След като базата губи връзка с кораба, той се смята за изчезнал, а всички на борда – за загинали.

Година: 3889
До сблъсъка остават: 10… 9… 8… 7… 6… 5… 4… 3… 2…1… Б-у-у-м!!! Оцелели – четирима, не, трима души. Сред тях е и Ulysses (както и точно да се произнася името на главния герой). Непознатата планета е суха и без всякакви признаци за живот. Внезапно екипажът, или по-точно останалата от него част, се натъква на примитивно изглеждащи хора. Изведнъж нещо размърдва тревата в далечината. Чува се тропот и няколко препускащи космати гиганти се нахвърлят върху хората с яростно грухтене. Оцелелият вече е само един. Болезнен удар по тила и той също е извън строя…
Нашето момче се свестява в медицинския център или по-точно в

смърдяща килия

която доста повече прилича на клетките в някоя позапусната зоологическа градина.
В общи линии това е интрото на Planet Of The Apes (POTA). То, както и първите две части от нивото в медицинския център, с нищо не подсказва за блестящата игра, която ви очаква. В началото всичко, което се изисква от вас, е да бягате като идиот и безмозъчно да млатите опоненти от маймунски произход. Истината обаче е, че играта си е направо жестока, размазваща и всичките там други изтъркани суперлативи, за които можете да се сетите. Ако имате търпение да направите първи няколко (досадни) стъпки, ще се забъркате в история, която неведнъж ще променя насоката си на развитие.
Оказва се, че корабът неясно как е пропътувал около 1500 години в бъдещето и се е разбил на Земята. Тук обаче еволюцията си е направила жестока шега със самоуверения, самонадеян, всезнаещ и велик човек. След истински напредък в технологично отношение расата ни изведнъж е пометена от маймуните, които започват да се развиват с нереално бързи темпове. Скоро те превземат планетата и заличават всяка следа от величието на човека. Представителите на вида хомо сапиенс вече са третирани като животни. Маймунското правителството знае истината за отминалото величие на човека, но това е една от най-строго охраняваните тайни. Затова и появата на Ulysses се превръща в огромна заплаха.
Съпротива от страна на хората на практика няма. Съществува само смехотворна мижава организацийка, която вярва, че един ден Избраният ще дойде от космоса, за да ги спаси. Разбира се членовете й са дълбоко убедени, че това е Ulysses. Те го подлагат на няколко изпитания, за да се уверят в уменията му, и накрая той успешно се докопва до тях.
Погледнато през неговите очи обаче нещата са малко по-различни. След като успява да се измъкне от медицинския център, той отново е халосан по главата. Този път се свестява в наистина красив (поне след затворническото hi- tech еднообразие на нивото в медицинския център) манастир. Тук, в секретна ниша зад един пробит шкаф, откриваме холограмна проекция, от която разбираме за събитията на Земята. След това един примитивен човек уж случайно ни се изпречва на пътя (същият, който ни мелна с бухалката) и оставя диря, по която можем да го проследим.
Там най-после се срещаме и с членовете на организацията. Те ни пращат в една забравена от Бога, но не и от косматите ни приятелчета мина, в която се натъкваме на механизми, загадки, опоненти, смъртоносни лъчения и други така приятни изненади…
В интерес на истината не бих ви спестила и още детайли, но уви, за момента съм стигнала едва дотук. Мога да ви уверя обаче, че предстоят още много обрати в историята, и че играта е достатъчно обемна. Това, което до момента ви разказах, не се равнява и на малка част от онова, което ще видите, ако сте решени да прочетете и финалните надписи. Така че няма опасност да разваля удоволствието ви от самостоятелното превъртане. Нивата (ако броим и поднивата) са около 60-70. Но тук ми се иска да се върна към

пъзелите, които ми допаднаха адски много

Като закоравял фен на Tomb Raider не мога да не отбележа, че в тази игра има повече загадки и логически задачи, дори отколкото в TR 1. Атмосферата е доста различна, поради което не смея да кажа, че всички почитатели на Лара Крофт ще я харесат. Ако си падате по този тип игри само заради апетитната археоложка, също ви предстои разочарование, защото едва ли ще се изкефите много на мускулестия гръб на Ulysses. Но все пак знае ли човек…;-) С това искам да подчертая, че според мен играта е просто задължителна за TR-маниаците, а и за всички, които си падат по логическата част на Action/Adventure жанра.
Говорейки за пъзели, ще отбележа, че нямам предвид само конкретните логически задачи за отваряне на врата или някакви подобни отварящи пътя ви главоблъсканици. При това заглавие логическите задачи са пуснали корени във всяко едно действие, което трябва да бъде извършено от вас. Ще използвате сивото си вещество, не само за да си спестите боя с някои гадини, но и за много по-ключови моменти, необходими за вашия прогрес в играта. Например особено оригинален (поне ако не откриете приликата с Граф Монте Кристо) е начинът, по който се измъквате от медицинския център…
Ще ви разкажа повече подробности и за движенията, които можете да правите – криете се в мъгла, прокрадвате се, движите се изправен, приклекнал, тичате, скачате, плувате или дори лазите по корем. Имайте предвид, че при стълбоподобните повърхности трябва да се действа доста внимателно, за да не свършите на земята. Използвайте само посоките за движение, за да слизате и да се качвате (то може би никой друг освен мен няма да пробва да се лови за стълбата със скок, ама аз да си ви кажа :-))) Опонентите са много – освен няколко разновидности маймуни ще видите и плъхове (от които между другото можете да се спасите на всяко по-високо място), прилепи и хиени.
Е, казах ви добрите новини – сега по традиция идва ред на лошата, която като никога съм ви запазила за последно: save имате само между нивата. Дано не съм ви оставила с горчив вкус, но такъв е животът – никоя игра не минава без поне един кусур. Като цяло Planet Of The Apes си е супер, така че не се бавете, а си я намерете.

Автор: Лили Стоилова