Persona 3

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 01 сеп. 2007

Ако не сте сред супер-запалените фенове на японските ролеви игри, лесно можете да сметнете (точно като мен), че щом изиграете едно такова заглавие, все едно сте ги изиграли всичките. Грешка, голяма грешка! Японските дивелъпъри не спират да ме изумяват с гениалното си умение да преоткриват вече уж изцедени до капка жанрове. Поредното, трето издание на ролевата поредица Persona (известна още с японското си заглавие – Shin Megami Tensei) е поредният недвусмислен пример в тази посока.

И никога преди не сте попадали на игра с подобно заглавие, няма защо да се притеснявате. Като повечето японски RPG поредици, Persona не изисква задълбочени познания върху историята, героите и дори игралната механика на предишните издания. Освен това не се оставяйте да бъдете подведени от видяното в някой случаен скрийншот. Persona 3 е всичко друго, но не и създадена за невръстни дечица.

Зад леко захаросаната, здраво повлияна от мангата графика, се крият идеи, които биха се чувствали съвсем на мястото си в някои от хорър романите на Стивън Кинг, да речем. Главният герой е 17-годишен ученик, който тъкмо е бил прехвърлен в ново училище. Всичко изглежда нормално до момента, в който момчето не разбира, че жителите на малкото градче, където се намира новата му гимназия, страдат от зловещо проклятие – “Часът на мрака”.

Всяка нощ градът бива нападан от армия от странни същества, наречени “сенки”, които се хранят с душите на хората. За късмет на нашия герой наоколо има и такава, които знаят как да се борят със “сенките”. Самият той се оказва един от тях. Избраните да се борят със създанията на мрака (до един ученици от местната гимназия, между другото) умеят да призовават магически сили, кръстени “персони”. На бас, че няма да се сетите, какво трябва да направи някой от тези тинейджъри, за да призове подобна сила. Мм?? Ами нищо особено всъщност… просто да опре пистолет слепоочието си и да си пръсне главата с него! Казах ви, че това не е игра за подрастващи, нали?!

Основната разлика с предишните издания е, че този път действието (“разпънато” в рамките на цяла календарна година) е разделено на две части – дневна и нощна. През деня главният герой трябва да посещава часовете в гимназията и да общува със своите съученици и с жителите на градчето. По този начин той успява да развие уменията си и така да става все по-ефективен в битките със “сенките”. Всъщност няма да задълбавам твърде в тази част от игралната механика, която включва елементи, сякаш заети направо от някое от изданията на The Sims. Мога само да кажа, че, поне за мен, всичко това се връзваше учудващо добре с “мрачната половина” от геймплея на Persona 3.

Колкото до въпросната половина, тя представлява удачна комбинация от класически и оригинални RPG идеи. Както повелява традицията, битките са походови, без това да ги прави мудни или досадни. По време на една такава битка главният герой няма пряк контрол върху членовете на своето “парти”, в смисъл, че не може да играе с всеки от тях. Вместо това, той може да им подава команди, с които да контролира (донякъде) тяхната “стратегия”.

Новият Shin Megami Tensei предлага учудващо свежо забавление в рамките класическата японска RPG традиция, което ще допадне особено на феновете на мистиката и хоръра. Едновременно с това новите “експериментални” елементи, в духа на “лайф сим” игрите, вероятно ще привлекат хора, които не си падат задължително по ролевите игри и/или мангата.

Автор: Ивелин Иванов