Perimeter

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Разковничето е в експериментирането. От колкото повече различни гледни точки разгледаме един геймжанр, толкова по-добре. Затова Codemasters и разработчиците от K-D Lab заслужават едно кашонче с близалки като награда за склонността си към новаторство. Но не е достатъчно само да имаш няколко добри и оригинални хрумвания. Трябва да знаеш и как да ги натикаш в играта си така, че да не стигне до ситуацията “ойде коню у реката” (или както се казва на английски: “the horse went into the river” :)). А точно с този проблем Perimeter не се справя много удачно.

Първото нещо, което започна да ме гложди по повод тази игра, беше произходът на нейното име. Аджеба ‘къф е този периметър? В крайна сметка се оказа, че след десетки години на интелектуални напъни, това е най-голямото откритие на една разумно мислеща и напреднала в технологично отношение цивилизация, която преди много години е напуснала Земята. Сега обаче нейните жители се изживяват като

междугалактически номади

които пътуват от един свят на друг с надеждата да се измъкнат от лапите на орда чудовища, известни повече като Бича, които никнат от земята като бурени. Говори се, че последните са се родили от мислите и страховете на човекоподобните създания с една простичка и банална цел: да изтребят до крак майките и татковците си. Единственият ефективен защитен механизъм срещу тези твари е т.нар. периметър – силово поле, което предпазва градовете на номадската цивилизация от постоянните набези на Бича. Ваша милост се вписва в цялата тази ситуация като основен водач на “другите” хора по пътя им към нов, безопасен, плодотворен и лишен от присъствието на чудовищата свят.

Като геймплей Perimeter се отличава с няколко доста оригинални идеи. На първо място това е свободата

да преобразувате земята в реално време

Пресоването на хълмчета и изтриването от лицето на земята на различни дървоподобни растения се прави с една-единствена голяма цел. Когато промените фейса на терена с помощта на специални за този случай единици, ще можете да построите върху него енергийни ядра, които да смучат от пауъра на дадената планета. И колкото повече земя сте преобразували, толкова повече енергия ще извличате. По този начин захранвате с ток всяка постройка в своята база, чиято сърцевина между впрочем е т.нар. Frame – космически кораб, дом на стотици хиляди души, които разчитат на вашата защита. За да действат максимално ефективно, енергийните ядра трябва да бъдат свързани с кораба. Така те образуват нещо като особена електрическа верига помежду си. Ако тя бъде прекъсната, ще изложите въпросните ядра на реална опасност. Например врагът може или да ги унищожи, или да ги свърже със своята основна сграда и по този начин да ги плени.

Ядрата са важни, тъй като извличат основния ресурс в играта – енергията. С тяхна помощ правите абсолютно всичко: конструирате сгради, създавате единици, захранвате стационарни оръдия и най-вече – давате сила на

периметъра

Както вече казахме, той е най-ефективната защита срещу Бича и въобще срещу всеки, който сметне за необходимо, че иска вашата кожа (освен чудовищата и вас, в играта има още две независими фракции, всяка от които е със свои собствени единици и сгради). Това е и другата, особено интересна идея в играта. Периметърът е силово поле, което се образува или над всички, или над отделни енергийни ядра (това зависи от вас) като по този начин защитава напълно сградите наоколо. За съжаление обаче неговото поддържане изяжда адски много ток, така че той не може да се задържи твърде дълго. Демек не разчитайте враговете ви да си блъскат главите в него и да се самоунищожават, а вие да си клатите краката в своя космически кораб, пиейки синтетична водка и ядейки деликатесна манджа, която само преди секунди е била малко кубче с размери два на два сантиметра. Т.е. – ще трябва да създадете армия и да унищожите противниковата база.

За тази цел разполагате с няколко основни единици – войници, офицери и техници, които могат да бъдат смесвани в други, по-високи класове бойци с помощта на т.нар.

наноморфна технология

Това е нов и доста оригинален начин за произвеждане на по-мощни юнити. Например трима офицери образуват един снайперист. Един футуристичен танк пък изисква двама войници и осем техници. А един смукач на енергия – цели дванадесет техници. Най-общо казано идеята на тази наноморфна технология е следната: в колкото по-висок клас единица желаете да превърнете основните юнити, толкова по-голям брой от тях ще трябва да използвате. Perimeter печели по точки най-вече с това, че позволява да преобразувате единиците си по всяко време и да им връщате истинския облик, когато пожелаете. След това отново можете да ги трансформирате в друг клас боец, дори пред самата база на противника. Така сте способни да трансформирате армията си в зависимост от конкретната ситуация и от това с какви точни сили разполага врагът. 

Единиците в Perimeter са доста интересни като дизайн. Някои от тях се търкалят по земята, други прехвърчат във въздуха, а трети се придвижват под повърхността на терена.

Вампирски изисквания

По отношение на системните изисквания Perimeter е като току-що новородено сополиво сукалче, което цоца от ресурсите на PC-то ви с всички възможни сили. Няма какво да си говорим – играта е красива. Предлага готини ефекти, добре рендвани единици (за да видите някои обаче, ще трябва или да притежавате изследователски наклонности, или да се въоръжите с лупа), детайлен терен, дрън-дрън… Но тя едва ли ще върви гладко на машини с по-малко от 512 мегабайта RAM и доволно нов модел видеокарта, която струва поне сто долара. Въобще цялостните изисквания на Perimeter са меко казани ненормални. Тази стратегия битува на едно цяло-целеничко DVD и прави инсталация от порядъка на три гигабайта и половина. Това се равнява на почти четири пъти повече от инсталацията на WarCraft III. А както добре знаем, количеството и качеството не са първи дружки.

йарК

Може би се чудите защо общата оценка на Perimeter е четири след всичко казано до момента. Ето защо. И трите основни идеи – преобразуването на земя, периметърът и наноморфната технология, звучат доста примамливо. И на практика изглеждат така. Но впечатлението от тях може бързо да се развали от липсата на достатъчно ясен туториъл, от адски малките, абсолютно пусти и еднотипни карти, върху които протича действието, от леко плоските и еднообразни мисии в кампанията, в които през по-голямата част от времето ще трябва да отблъсквате набезите на рояци от грозни твари и т.н. Накратко – има добри хрумки, но лошо вплетени в цялостния геймплей на играта.

Perimeter можеше да бъде и по-добра. За съжаление тя има доста тромав и недостатъчно усъвършенстван начин на игра. Въпреки това ви я препоръчвам. Вижте я от чисто любопитство поне заради нейния мултиплейър. Защото Perimeter е опит да се направи нещо по-различно, макар и не напълно успешен.

Автор: Владимир Тодоров