Penumbra: Requiem

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 сеп. 2008

Година и пет месеца. Преди толкова време за първи път имахме удоволствието да се изправим срещу страховете си, попадайки в света на Penumbra: Overture. Дебютното заглавие на миниатюрното шведско студио Frictional Games се хареса на геймърското съсловие. Заваляха обещания за трилогия. В крайна сметка обаче няколко месеца по-късно, когато бе обявена втората част на играта – Penumbra: Black Plague, се оказа, че тя ще бъде последна. Явно обаче продажбите й все пак са били добри, защото скоро след това стана ясно, че Frictional Games работят върху екпанжън за втората част на екс-трилогията. Той се казва Penumbra: Requiem, вече е по магазините и за пореден път се котира като официален завършек на поредицата.

Алогична логика

Ако сте имали удоволствието да се докоснете до брилянтната атмосфера на Penumbra и да се сблъскате със задачите в нея, знаете, че има една дума, с която те могат да бъдат описани. И тя е „логика”. За жалост не бих използвал това определение за действията на разработчиците и разпространителите на поредицата. В експанжъна Requiem са отстранени ключови компоненти, които изграждаха страховитото усещане в предишните части. За тези, които не са запознати, ще кажа, че именно тази атмосфера, в комбинация с логичните, сравнително лесни за разрешаване загадки и пъзели, направи от Penumbra игра, разпознаваема на световната гейм сцена.

В Penumbra: Overture можехте да се биете с противни паяци и адски хрътки, които всячески искаха да разгледат вътрешностите ви. Всъщност идеята да влизате в битки не беше никак добра, защото, както знаем, вашият герой Филип е всичко друго, но не и здравеняк, отраснал с кръчмарски кютек. Но въпреки всичко имахте възможността да намерите някое хубаво оръжие като кирка, лост или каквото и да е и да скочите на бой на вразите.

В Penumbra: Black Plague това удоволствие бе отнето, но пък по този начин се създаде още по-силна атмосфера. Усещането, че там някъде има едни гнусни зомбита, на които не можете да се противопоставите по никакъв начин, е прекрасна добавка към цялостната атмосфера.

В Requiem тенденцията за промяна на противниците се запазва. Всъщност тук те липсват напълно. Не че няма как да загубите живота си – за тази цел са предвидени десетки алтернативни начини. Можете да бъдете смазани от огромни машинарии, да паднете отвисоко, да се удавите, да се задушите и т.н. Но всички тези неща могат да ви се случат единствено и само, ако направите грешка. Няма го момента, в който страховито чудовище изскача от тъмната бездна и захапва гръкляна ви. Сравнено с предишните части, сега сте малко като на пикник.

Това е краят. Надявам се

Наистина ще се радвам, ако това е последната игра от поредицата Penumbra, защото подозирам, че следващата може да бъде още по-безлична. Според мен причината за това е, че не са инвестирани достатъчно пари, а по-скоро се търси ефектът на максималното ”изстискване” от един сравнително добър първоначален проект.

Requiem предлага между 3 и 5 часа геймплей, разделен в 10 отделни „нива”. Те не са свързани помежду си нито физически като дестинации, нито чрез някаква смислена история или сюжет. Ако не сте играли предишните две части и превъртите Requiem за няколко часа, единственото нещо, което ще сте разбрали, е името на героя, което все още е Филип, и съвсем малко за един доктор, който се е заразил с някакъв страшен вирус и се опитва да ви говори чрез записани касетки и други странни методи. Ако имате опит в света на Penumbra пък, пак няма да схванете много, освен че играта започва точно там, където свърши предишната част. Общо взето разработчиците май не са се постарали много да създадат някакъв сносен сюжет, а по-скоро отново са заложили на

пъзелите и физичния енджин

Загадките все още продължават да са основната част от геймплея на Penumbra. Нямате противници, нямате време, което да ви притиска, за да се спечете малко повече при изпълнението на някоя задача… За сметка на това имате пълна свобода да се мотаете и да експериментирате, докато откриете как да продължите напред. Обикновено решенията на проблемите са логични, а самата обстановка и околна среда подсказват супер много за това какво точно трябва да направите.

Ако все пак се чудите някъде се запънете, в 99% от случаите трябва да мислите в насока, свързана с възможностите на физичния енджин на играта. Т.е. най-вероятно трябва да сложите някой камък някъде, където да тежи и да задейства даден механизъм или да преместите пет кашона, правейки си своеобразен мост или нещо в този дух. От начало определено е интересно, а хубавото е, че играта е толкова къса, че дори май не успява да омръзне напълно. Въпреки това обаче всеки трябва сам да прецени дали е склонен да заплати цена от порядъка на 19.99$ за един експанжън, който е безспорно по-слаб от оригиналната игра, доста кратичък и не предлага нищо ново – поне не и впечатляващо.

Музиката пак кърти

Frictional Games отново са се справили перфектното с музикално оформление. От вятъра, който се чува в основното меню на играта, през звуците, които издава Филип, до далечните, плашещи скърцания, които постоянно ще чувате – всичко е направено наистина въздействащо. За сметка на това графиката попада вече по-скоро в графата „морално остаряла” и не блести с кой знае какви качества, които могат да се мерят със съвременните й конкуренти. Но имайки предвид факта, че Penumbra се прави от наистина малкото и доскоро неизвестно шведско студио, този недостатък е по-скоро приемлив. Все пак за създаването на нов графичен енджин, дори за оптимизацията на вече съществуващ, се изискват сериозни инвестиции. Този факт до голяма степен обяснява защо студиото се е насочило към създаване на кратко допълнение вместо да направи нова игра. Отговорът е елементарен – за него са необходими по-малко пари, време и човешки труд, а печалбите са сравнително гарантирани. А при създаване на изцяло ново заглавие, рискът от провал е далеч по-голям. За едно младо и неопитно студио това определено има значение. А за нас крайният резултат не е чак толкова лош. Не е като предишните два части, но въпреки всичко си заслужава, особено ако си падате по подобен тип игри.

Автор: Асен Георгиев