facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Penumbra: Overture
Ревю | 20.05.2007 | автор: Владимир Тодоров


оценка:
Производител:
Lexicon Entertainment
Издател:
Frictional Games
Жанр:
Сървайвъл хорър, Приключение
Платформа:
PC
сайт на играта »

плюсове

Може да си умрете от страх, Стивън Кинг би завидял

Много добър физичен енджин и логични пъзели

Главният герой не е Супермен, което допринася за реализма

минуси

Твърде кратка, чакам следващите епизоди

Има какво да се иска от моделите на съществата

Ако героят имаше ръце, нямаше да е лошо

Ужас, който ти влиза под кожата

Студеният вятър пронизваше лицето ми с хиляди миниатюрни иглички. Всеки един мускул по него, всяка една фибра по тялото ми, беше вкочанена. Снегът, който стигаше почти до колената, сякаш се опитваше да ме спре и ми казваше да не влизам в тази мина. Но аз не пропътувах целият този път до Гренландия за нищо. Трябваше да разбера какво се е случило с баща ми, трябваше да науча повече за мистериозното писмо, което получих от него веднага след смъртта на моята майка. Какво толкова странно има в един лист хартия ли? Нищо. Само че, доколкото знам, мъртъвците не могат да пишат. Баща ми бе починал отдавна. Как е възможно да получавам писмо от него сега? Отговорите, които можех да си дам, звучаха крайно нелогично. Затова тръгнах по единствените следи, които ми бе оставил. И те ме доведоха дотук.

Ако знаех какво ме очаква на неколкостотин метра под земята обаче, никога нямаше да се спусна в черната дупка, скрита от здрав метален люк, който се открояваше ясно дори сред мощната снежна буря. По-добре да бях умрял от студ или от глад, отколкото да се изправя срещу ужаса, тихичко дебнещ в тъмнината и сгушен в уютната топлина на подземните коридори...

Полусянката на страха

Горе-долу така започва Penumbra: Overture – най-въздействащата хорър игри от Condemned насам. При това тя директно се впива във вашата психика. Няколко минути с нея са достатъчни, за да ви изправи на нокти и да ви накара да настръхнете от ужас. Чувствате всяка емоция, която главният герой изпитва, буквално успявате да се пренесете на неколкостотин метра под земята заедно с него, с неговите страхове. Усещате учестеното му дишане, когато страхът започва да го поглъща, пронизващи тръпки пробягват по цялото ви тяло, а основната ви цел изведнъж се оказва една-единствена – физическо оцеляване.

Единственият съюзник в мрака е малкото фенерче с постоянно изчерпващи се батерии. Когато то престане да работи, ще се наложи да прибегнете до услугите на малка пръчица, светеща в доста потискащ зелен цвят. Или пък може да хвърлите магнезиева факла, стига да я имате под ръка. Светлината често ще бъде най-добрият ви приятел, чрез нея ще откривате важни следи по пътя си и ще решавате множество (понякога монотонни) пъзели, на които ще се натъкнете в подземния комплекс...

Дебнещото зло

Когато се сблъскате с противник обаче, най-добре да си останете в сенките. Както самият герой си признава, той не е някой мускулест холивудски герой, който може да извие врата на двама с лявата си ръка, докато междувременно с другата поваля на земята цял взвод. Нашето момче е съвсем обикновен човек, който ще си умре като нищо от няколко точни удара.

Той дори ще изпадне в паника, ако гледа в очите съществата, бродещи под земята. Затова, докато се спотайвате в сенките, ще трябва да отвърнете поглед от пристъпващия към вас паяк, защото героят ви няма да издържи на напрежението и ще се издаде. Не мога да ви опиша колко въздействаща е тази идея на авторите – забили поглед встрани, докато чувате как осемте крачета на съществото топуркат тихо в страни, без да знаете накъде точно... Приближава ли се към вас, разбрало ли е за тайното ви убежище или просто търси някое останало по чудо живо насекомо, което да оплете в мрежите си...? Кой знае.

Именно затова битките в Penumbra: Overture са доста чувствителен въпрос и е препоръчително да ги избягвате. Особено когато става въпрос за онези досадни и постоянно ръмжащи вълци с искрящи в тъмното очи. Можете да им хвърлите месо и да си плюете на петите, да се скриете в някоя стаичка и да затиснете вратата й с варели и камъни или да преодолеете всичките си страхове и да се опитате да ги убиете с каквото имате под ръка – чук, кирка, някой тежък предмет...

Звуците на ужаса

Чак сега осъзнавам колко важно е озвучаването на една игра и колко въздействащо може да бъде то върху психиката – неразбираемият и налудничав шепот на затворения зад заключената врата непознат човек, воят на вятъра, едвам намиращ пътя си през малкото процепи в тавана... В това отношение екипът на Frictional Games е постигнал истинско чудо и оценката, която получават за звук, е напълно заслужена.

Що се отнася до визията, нещата не остават кой знае колко по-назад, а перспективата, от която протича действието (първо лице), ви потапя изцяло в атмосферата на Penumbra: Overture. Физичният енджин пък напомня доста на този в Half-Life 2 – може да преместите почти всеки предмет, който виждате по пътя си. Това често ще ви помага да си пробивате път през иначе на пръв поглед непроходими места. Например в един сравнително тесен коридор ще се сблъскате със странна преграда, по която тече силно електричество. За да преминете през нея, ще трябва да импровизирате и да използвате каквито подръчни материали имате – например да довлечете няколко кашона, по които да се покатерите и така да я прескочите.

Цялостната атмосфера се допълва особено много и от начина, по който ще отваряте вратите или шкафчетата на бюрата, които ще се налага да претърсвате постоянно за улики, водещи до истината за съдбата на баща ви. Когато кликнете и задържите левия бутон на мишката върху бравата, трябва просто да я плъзнете грациозно напред или назад, в зависимост от това накъде се отваря. Но бавно... съвсем бавно и само толкова, колкото да надникнете какво има от другата страна. Иначе нещо може да ви изненада много неприятно. Именно подобни дребни хрумки, макар и излишни на пръв поглед, допринасят за уникалността на този хорър.

Превъзходна увертюра

Може би идеята на авторите да разделят играта на три епизода не е чак толкова лоша. Съдейки по това какво успяха да постигнат в Penumbra: Overture, не искам и да си представям какво ще ни поднесат в следващата част – особено ако се вслушат в десетките съвети на своите постоянно нарастващи хорър фенове.
Следва продължение... 

 
системни изисквания
1,5 GHz CPU, 512 MB RAM; 64 MB Video (nVidia GeForce 3/ATI Radeon 8500)
напиши коментар
 
ОЩЕ ЗА ПОРЕДИЦАТА
Penumbra: Black Plague 1
Penumbra: Requiem
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Dead Space 2 101
Dead Space 3 80
Alan Wake 73
Metro: Last Light 61
Alien: Isolation - ВИДЕО РЕВЮ 50
Metro 2033 44
Dying Light 33
Don't Starve 32
Resident Evil 5 31
The Walking Dead: Survival Instinct 29