Pariah

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Сто процента сте забелязали, че през последния месец на геймпазара не се появи почти нищо качествено. На фона на тази суша Pariah изигра ролята на оазис, кацнал директно насред гореща пустиня. Не трябва да забравяме обаче за стойността на водата в подобни условия. Или в прав текст – сама по себе си новата геймка на Digital Extremes не е най-невероятният скай-фай шутър от първо лице, който се е появявал на пазара, но за момента е добро решение за прекарване на свободните следобедни часове.

Фабулата се разгръща в близкото бъдеще, когато Земята е превърната в затвор. И за да бъде по-интересно и напечено положението, определени територии от нея се управляват от затворници и други хора, попаднали в категорията “извън закона”. Разработчиците от Digital Extremes са решили да ви позволят да се превъплътите в ролята на доктор Мейсън. В началните минути на играта той получава задачата да ескортира заразена от непознат вирус мацка, която в бъдещ план ще има определена роля в развитието на живота ви. По време на пътуването, когато преминавате над вражеска територия, самолетът ви е ударен от противникова ракета, която ви запраща на земята с гръм и трясък. Когато идвате на себе си, разбирате, че се намирате сред горящите отломки на размазаната машина. Мацката, която придружавате, е оцеляла по чудо и по нещастни за вас стечения на обстоятелствата успява, без да иска, да ви предаде вируса, на който е жертва.

Същност

Както вече разбрахте, Pariah представлява скай-фай шутър от първо лице, който не може да се похвали с най-невероятната сюжетна линия, на която съм попадал. В интерес на истината информацията за това, което се случва около вас, е оскъдна и трудно се разбира каква именно е вашата роля, кои са противниците ви и какво точно се случва наоколо. Нивата са разделени на два вида – в първите действието се развива на открито, а при вторите е пренесено в сгради, бункери подземия и т.н. Разнообразието от терени е задоволително – пустинни каниони, мрачни гори, футуристични сгради и съоръжения, движещ се влак и т.н.
За разнообразие са добавени и превозни средства, които обаче не ми допаднаха особено. Хубавото при тях е, че могат да се използват както в соловата игра, така и в мултиплейър режим. Те са снабдени с различни видове оръжия и варират от триколки до гигантски танкоподобни машини. Естествено, всички са създадени в тон с футуристичния сетинг, но за сметка на това са трудно управляеми и понякога е дори досадно да ги използвате.

Изкуственият интелект на NPC-тата в Pariah се различава в зависимост от това дали ще играете в сингъл или мултиплейър режим. Ботовете в мрежовата игра са доста по-глупави от тези в соловата, където противниците са много бързи и могат да се прикриват умело и дори се опитват да действат в екип. Често пъти ще ставате жертва на безпощадните им колективни атаки. Иначе в мултито са доста тъпички и влизат перфектно в ролята на безцелно мотаещи се наоколо мишени. Тичайки из опустошената планета, ще можете да се натъкнете на някоя друга скриптирана засада, която да ви накара да си помислите: “Боже, какъв изкуствен интелект притежават тези войници”, но ако ви се наложи да преминете отново от същото място, ще разберете, че това е измама. Хубаво е, че не се прекалява с тези скриптирани моменти, а главно се разчита на “разума” на противниците.

Система за модифициране на оръжията ви

Арсеналът се състои от седем различни по вид и устройство оръжия, дошли директно от бъдещето. Дизайнерите, работили върху тях, са свършили много добра работа по външния им вид. Всички те могат да бъдат подобрени по три пъти. За тази цел трябва да събирате произволно пръснатите по нивата специални електрически ядра. За първото подобрение на всяко отделно оръжие ви е необходимо едно, за второто две, и както може би се досещате, за третото – три ядра. Модификациите са различни и варират от по-бързо изстрелване на амуниции и прибавяне на инфрачервен сензор към снайпера ви, до опция за ръчно взривяване на гранатите, изхвърлени от гранатомета ви.

Струва ми се, че всичко дотук звучи добре, но не мога да скрия факта, че оръжията в Pariah са, до голяма степен, неефективни и слаби. Определено най-доброто от тях е снайперът, който след като се ъпгрейдне, се превръща в машина за трупове. Но за съжаление местата, на които можете да го използвате пълноценно, не са много. Към екипировката ви се включва и пособието на доктор Мейсън, което служи за възстановяване не здравето му. То се използва, като в него се сложи “пълнител”, който възстановява определено количество здраве, и с течение на времето се изчерпва. Този уред също може да бъде ъпгрейдван по подобие на оръжията.

Unreal енджин, комбиниран с подобрена Havok физична система

Програмистите от Digital Extremes са използвали добре познатия ни Unreal енджин, който, съвсем логично, придава на играта страхотна визия. Похвално е, че въпреки това геймката може да се джитка и на съвсем нормална конфигурация, без да има сериозно насичане. При средно покачени графични параметри играта пак е красива, като разполага с примамлива околна среда, подобрен физичен енджин, който позволява деформацията на повечето заобикалящи ви предмети, страхотни текстури и добре изглеждащи противници и герои.

Студен коктейл или топла бира?

В крайна сметка мога да си продължа мисълта, която започнах в увода на материала, и отново да ви кажа, че на фона на игрите, които излязоха през последните седмици, Pariah е добро попадение. Но в сравнение с титаните в жанра като Half-Life 2 и Doom 3, няма шанс. Лично аз я изиграх с кеф, но, уви, тя не представлява нищо кой знае колко различно от масата шутъри на пазара.

Автор: Асен Георгиев