Panzer Elite Action: Dunes of War

Пясъци, дюни, море и секси танкове.

Нечовешки съм се радвал, радвам се и ще продължа да се радвам на симове, посветени на многотонни машини. Първо беше Mech Warrior серията (ах, комбинацийка от тежки AC, накачулени на Daishi или Atlas). След това Battlefield 1942 ме привлече именно с битката за Курск. Това са двете игри, които съм играл и са ме впечатлили най-много. Оттогава и мечтая за BF стил геймплей в Battle Tech света, но, уви, надеждите ми за момента остават напразни. Като прибавим към това и любовта ми към Втората световна, стигаме до ситуацията, в която няма шанс да излезе танков симулатор и просто да го пропусна…

Ок, нека за секундичка да спрем с голия ентусиазъм и да си кажем в очите тъжната истина: Това ще го играем, просто защото

Няма нищо друго

Panzer Elite Action серията е доста интересен маркетингов експеримент. Взима се една игра, разцепва се на две, за да не стане досадна на хората (събитията в Африка и в последните години на войната). В резултат на това се пръкват две нови заглавия – Dunes of War и Fields of Glory (виж предишния брой за нея). Използван е същият енджин, същата структура на мисиите и т.н. Но в същото време, като усещане и като геймплей, игрите са различни и единственото общо нещо между тях е, че караш танк.

Това не е точно добър танков симулатор. Не, всъщност е добър, но по един архаичен начин. Малко като с делата за пропусната печалба – реално няма източване на финанси, а обвинението се върти около евентуалните приходи, които са щели да бъдат реализирани. Та от гледна точка на това какво можеше да представлява играта, на база на развитието в гейминдустрията през последната петилетка Panzer Elite Action серията смърди и то много. Но тъй като няма грам какво да сдъвчем в замяна (ако си мислиш, че по отношение на игрите си нещо повече от консуматор, както и към повечето неща в живота си – дълбоко се лъжеш) – хапката ни се услажда.

Субективно

За разлика от Fields of Glory в Dunes of War геймплеят е много по-раздвижен. Отново всяка мисия е огромна и дори само преминаване от единия до другия край на картата отнема десетина минути. В същото време енджинът си зарежда останалата част от нивото много плавно и реално през цялото време действието тече, без да се накъсва. Което в случая се оказа особено важно. Това е Африка и е самото начало от войната. Не е Берлин или Сталинград, където се пипкаш на всеки сантиметър из задънените улички, защото ще се налепиш я на мина, я на скрито в пресечката противотанково оръдие. Да, има и градове, и каньони, но в повечето случаи ще се биете сред дюните между Тобрук и Газала.

Танковете са в класове среден и лек, но за сметка на това са много повече. Най-вече болшинството опоненти не са фиксирани батареи, а други бойни машини и пехота. Не просто една или две групички – а цели миниатюрни армии. И ако мислиш, че човечетата не могат да навредят много на машината ти, то помисли пак след като видиш как възвишението, което стои между теб и летището, за превземане буквално почернее от униформи. И в момента, в който към Тигъра ти полети залп от петнадесетина реактивни снаряда, започваш да губиш увереността си в силата на предната броня.

Екшън

Командваш директно собствения си танк – немски или английски, в зависимост от кампанията, която си предпочел. Италиански няма. Радвам се, че има и други хора, споделящи мнението ми за какво точно стават жабарите и техниката им по време на Втората световна (жалко, че не са ги бомбардирали повече по време на операция Хъски). Заедно със своята машина контролираш и останалите 3 машини от отделението си. В някои от мисиите ще получавате подкрепления от други танкови и пехотни дивизии. В комбинация с високата численост на противници се заформя доста сносно меле, даващо реална представа за случвалото се там.

Геймдизайнерите са се потрудили и са направили мисиите доста интересни. По средата на разузнавателен маршрут например налитате на конвой, и докато сте се захласнали в гоненето на целите, в гръб излизат подкрепленията на лошите. Следва контраатака на вашата авиация и т.н. Постоянно нещо се случва и има съвсем малки моменти на отдих до поредното депо за поправки и презареждане. Базите за ремонт са разпръснати навсякъде и с добро желание можете да си скапете удоволствието от играта, използвайки ги.

Има два начина да изиграете Panzer Elite Action: Dunes of War. Първият вариант е на средно ниво на трудност и предпазливо, при което играта вероятно ще ви е досадна. Или пък на високо ниво и бързо – в стила на истинските германски тактици – всичко от воле, преди противника да се осъзнае. Във втория случай имат значение зоните за поражение по танковете, както и вашата позиция спрямо тях, освен това се качва нивото на реализма. Последното пък е доста странно. От една страна имаме перфектната визуализация на реалните танкове – почвайки с невероятния им изглед и точното количество амуниции за оръдието за дадения модел. От друга този брутален педантизъм е смазан от неподвижните вериги в графиката и тоталната отебателност за пробивната сила на снарядите на Тигъра например. Последният по неизвестни причини си нямаше купол при мен, само шаси и сянка на купола – поне все пак стреляше.

Черешката

От любов към спорта винаги цъквам на бутона Multyplayer, независимо от рилийза на играта. С удоволствие забелязах, че в случая копието, купено от магазина на Reloaded, тръгна. В мулти имате избор между три танка – лек, среден и тежък. Играе се Capture the flags. За момента леките танкове имат тотално превъзходство заради възможността да викат самолетни удари през 3 минути, а средните и тежките с опциите да мятат мини и амуниции се разцъкват за по рунд, колкото да се види какво е. Ако случите на сървър без лаг (независимо на връзката ви), заниманието е зарибяващо за 1-2 уикенда.

За да бъда максимално честен с вас, трябва да си призная, че играта я поех веднага след Blitzkrieg. Ситуацията, в която до момент си ръководил десетина танка и след това се прехвърляш в кокпита на такъв, плюс фенщината от моя страна са преките отговорници за високите оценки. Многото модели бронирани машини и лесният за усвояване геймплей също е плюс. Ако BF франчайзът се беше разширил и освен божественото си мулти имаха добре структурираните мисии на Panzer Elite и кинематографичността на Battlestation Midway, щях да съм един много по-щастлив геймър точно сега. Но докато това се случи (не е задължително играта да носи името Battlefield), ще се задоволяваме с каквото можем.

Автор: Георги Панайотов