Painkiller: Overdose

“Когато модърите станат лоши” – едно заглавие, страхотно прилягащо на материала. Жалко, че вече го използвах. Благодарение на мод обществото за трети пореден път се сцепих от щастие, играейки едно от любимите си заглавия за последната петилетка. Започнал съществуването си като официална модификация, Painkiller: Overdose успява бързо да натрупа такава маса фенове, че DreamCatcher да обърнат специално внимание на проекта. Останали доволни от видяното, хората решили да ударят едно рамо на ентусиазираните му създатели и го направили по толкова елегантен начин, че сега, 3 години след излизането на оригинала, продължавам да играя дебилен олд-скуул шутър с кефа, с който за първи път разцъквах Doom!

Изрод, мамин, сладък!

Тъ-ъй, спомняте ли си главния герой на оригиналния Пенкилер? Пич в разцвета на силите си, нает от силите Христови да цепи глави демонични в името на спасението. Но не неговото, а това на благоверната му, която няколко дни по-рано собственоръчно е затрил, нацепвайки се юнашки в камион (ТИР) на автомагистралата. И точно като бивш шампион по фигурно пързаляне, човекът, изпитващ угризения за станалото, но не отричащ страстта си към високите скорости, решава да изкупи своята вина, продавайки услугите си на архангел от ЕСС (ейнджъл сикрет сървисис). Забравете за него!

Преди много, много години, един друг архангел и демоница се били хванали за гушите. И докато тъпчели села и паланки, впити в кървав сблъсък, между тях припламнала искрата на необузданата страст и сексуална възбуда. Там каквото правили, направили го (btw, не ми се мисли кой кого и как е гъделичкал, особено с островърхото опашле на сукубката), ама явно не са разполагали с латексовото чудо на съвременните технологии, познато повече като “капут”… Така че мацето надуло корема.

Родило се странно нещо – хем с крила на ангел, хем с рогца, че и грозничко едно такова, на човек също не мязало. Кръстили го Белиал. Не се споменава на кой дядо са го кръстили. Лапето било тежко обременено от наследството си. В ада го бъзикали заради крилата му, а в рая му закачали листчета с обидни фразички по рогцата. Накрая Луцифер му се изнервил, пуснал триглавия си Церберус ДиОуДабълДжи, който пък от своя страна резнал крилцата на Белиал. После последвало бързо мятане на оскверненият демо-ангел в дъното на пъкъла, изтупване на ръцете и отиване в най-близката кръчма да слушат Елвис.
Седял си Белиал, трайкал си, един ден му дошло до гуша – откъснал главата на пазещия клетката му имп, изкрещял “Ривееееендж, кръф ша са леее!” и започнал да си го връща тъпкано на всички. Тук се включвате и вие.

Ще поемете ролята на Белиал от момента, в който решава да накаже лошкаво и ангелите и демоните за гадостите, изсипали се на главата му. Ще си пробиете пътя от останките на подпаления от Нерон Рим, през поредната пустиня с древно египетски руини до Втората световна война. Всяко едно място, ставало свидетел на зверства и нечовешко насилие, е замръзнало във времето и адските измерения и ви чака, за да се превърне в сетинг на приключенията ви.

Полудемонът е много готин. Изтрещял до козирката с аура от тъмен куулнес определено може да се класира в топ пет на всеки чарт за антигерои. А и не спира да ръси цветущи лафчета, сред които и нелош кавър на ретро парчето на Queen “Another one bites the dust”. Отначало е много готино, като се изцепи след поредния фраг, но от даден момент нататък монолозите му започват да омръзват.

Насилие в големи дози

Какво е един шутър без оръжия? Правилно – шкембе чорба без шкембето, евреин без касичка, поп без расо, геймър без мишка. В Painkiller: Overdose оръжията не са много, но пък са оригинални и всяко има допълнителен режим на стрелба. Някои от пушкалата са добре познати на феновете на първите две игри. Те обаче са с променени визия и име, иначе функциите им са запазени. Помпата например е заменена със странна джаджа, използваща костички вместо патрони, но ефектът е същият – на близки разстояние кърти, на далечни е по-безполезна от бял баскетболист в NBA. Колец-пушката (Stake gun) пък е заменена с арбалет, с който отново можете да заковете произволна гнус на стената, а висящите по него черепчетата да превърнете в експлодиращ ад за демоните, желаещи част от калориите ви.

Началното оръжие пък е заменено от Demon Cube. Истински новите попълнения в арсенала са две. Първото е демоничната глава, която Белиал откинва по пътя си към свободата. Тя поразява (лазерен лъч) и препича до хрупкавост със зоркия си поглед всичко, към което я насочите. Алтернативният режим на стрелба представлява серия от кански писъци (като последния албум на Гергана, всъщност), който стапя ушната кал и мозъците на всичко около вас. Второто доста оригинално оръжие е дръжката, ефеса и част от острието на меч. Когато го хвърлите, той се самонасочва към избрания противник бавно точейки амунициите с всяка секунда във въздуха.

В полет се появява астралната част на меча – отдавна отчупеното му острие, което насича всичко освен големите същества само с един удар. Изискват се малко тренировки, но ако се научите как да подреждате лошите в редичка, можете буквално за секунди да се изсечете просека и сред най-гъстото море от загубеняци. Алтернативната му стрелба пък изстрелва три самонасочващи се… нещица, които свалят бързо и ефикасно почти всички противници.

Доколко префасонирането на старите оръжия е добър ход, преценете сами. За мен арсеналът на Painkiller винаги е бил един от най-оригиналните правени до момента и мисля, че решението да се запазят най-добрите попадения в него, вместо да се заменят, е удачно.

Колкото са по-големи…

… толкова повече им миришат краката! В Painkiller: Overdose ще се натъкнете на доста стари познайници – зомбита, скелети, нинджи, самураи и т.н. Ще завържете и доста нови запознанства. Видът и количеството врагове зависи от сетигна на даденото ниво. Не очаквайте самураи да ви гонят из египетската пустиня. Всички гадове са направени доста креативно и са попили от хорър усещането на първата част, като е наблегнато на наистина големите противници. Най-брутални са херувимчетата. Тези малки, крилати гротески те карат задължително да им ковнеш една гранатка сред русите къдрички и да им се изхилиш садистично, докато се разпиляват на стотици малки парченца. От първата игра е запазен щурият ефект при всяка по-близка експлозия целият ти екран и оръжие да бъдат порядъчно наквасени с вътрешностите на противника.

Визията изпомпва всичко от силиците на архаичния енджин и играта изглежда много добре. А в траш метъл саундтрака са се промъкнали доста адекватни техно елементи.

Автор: Георги Панайотов