by PC Mania
Спомням си точно момента, в който играх първия Пенкилер. Заради едно или друго тази игра остана доста дълбоко в сърцето ми. Не една и две са причините това да е така.
На първо място геймката е приятна смесица на чист аркаден фън в стил Дуум Идно, Двйе и Сам (не)Сериозний. За фон на цялата пуцаница имаше лек, съвсем минималистичен ролеви елемент. На второ място са подмисиите, добавящи допълнителни проценти към Replay стойността на тази игра. На трето е размахът, с който дизайнерите бяха пуснали на геймсцената безобразно добри и оригинални монстъри. И на последно, но не по важност – ташаклийската история и персонажи в нея, както и един едносекунден откъс в третия синематик, в който се видя едно зрънце, разбунило пуританските духове по официални и не чак до там официални фенски форуми. Така че чаках експанжъна меко казано с интерес. От друга страна пък, през ръцете ми вече минаха сочените за тазгодишни 3D-фаворити Half-Life 2 и Doom 3. Нека видим дали експанжъна Battle out of Hell (BooH) ще помогне на Даниел Гарнър (главният герой на Painkiller) да се пребори с тежката конкуренция и отново да привлече вниманието на публиката.
Мазало извън Адa
Е, сценарият на BooH, няма да вземе Оскар за най-добра драматургия и съвсем фино се плъзва на границата между интересното и баналността. Даниел, за тези които не си спомнят или не са играли играта, биде нает от силите господни (олицетворени от ангел с физиономията на италиански мафиот-хомосексуалист с манга прическа) да опоска кохортите адови. В продължение на 5 чаптъра се разхождахте из междинното измерение между Ада и Рая, един вид окултна разпределителна станция на обречените, и в края на всеки 5 нива си носихте в къщи главата на поредния пъклен херцог. Пътьом се запознахте с Ева, която освен да се шматка по без гащи насам-натам, не правеше нищо особено (глас от публиката: че това малко ли е?) и в крайна сметка се сбихте с Луцифер. Точно този финален сблъсък ми беше обрал точките отвсякъде – замисълът за Ада като едно огромно бойно поле, на което е замръзнала историята на човешките войни, ми подейства страшно силно.
Е, в крайна сметка се оказа, че един от херцозите не сте го били догътнали правилно. Той ви сви Ева из под носа и нашият герой вместо да се пресели на топло при жена си и сладките безпишкови херувимчета, реши, че, заради онзи гореспоменат момент с Евината гръд, си заслужава да се върне обратно сред адските огньове и да си измъкне новото гадже оттам. Оттук започва и експанжънът.
Лудница!
Много плавно и приятно става преходът от оригиналната игра към експанжъна. Имах чувството, че вчера, а не преди половин година съм превъртял кампанията. Чак сега усетих, че пенкилерът наистина ми е липсвал. Мога само да аплодирам създателите на играта, които доста добре са разбрали защо първата част беше интересна и са наблегнали именно на тези елементи. Всичко е минало под мотото: “От всичко по малко повече”.
На първо място оръжията – в първата игра, не че бяха малко, ама не бяха и много. Е, сега са добавени две нови, всяко с алтернативен режим, превръщащ го в съвсем друго пуцало, както и опцията за снайпване (Zoom най-накрая, стига толкова пиксел шутинг). Първото допълнително оръжие е огнеметът. Представлява адски мощна автоматична карабина на нормална стрелба (на всеки 10-15 куршума зацикля за малко) и напалмов плювалник – на алтернативна. Резервоарът за огнените езици е безсрамно голям, а дори и при по-коравите гадове е нужно само леко да ги близнете, за да си приготвите барбекю. Второто оръжие е отговор на нечовешкото орязване на скорострелността при Stake Gun-а. Изстрелва по 5 колелца в редичка на нормална стрелба, има zoom, а самите дървени “куршуми” летят по права линия, а не по парабола, което ги прави перфектни както за близък бой, така и за снайпване на гнусарите от далеч. Алтернативката е петорен гранатомет, така че цялото оръжие може да се обозначи като Stake Gun MK5 (от английското съкращение за mark – модел). Трябва да спомена и една функция на шурикеноизстрелвача от първата игра, която открих едва след като бях предал текста – ако задържите десния бутон на мишката (плюещ светкавици) и натиснете левия, ще пуснете енергиен капан, подобен на тези на Assassin-ката от Diablo 2. Естествено верния Пенкилер все още е в ръцете ви и също има една нова функция. С алтернативния му режим можете да вдигате във въздуха телата на опонентите си, след като са сдали Аду дух, и за всеки успешен удар в това състояние ще получавате златни монетки.
Таро
Златцето отново ще го придобивате, чупейки различни предмети по нивата като пейки, сандъци, ковчези и варели – тоест обичайните неща. Въпросното имане има една-единствена функция – да заплащате с него слагането на таро карти в ръката ви. Отново всяко едно ниво си има различна подмисия. Ако я изпълните, получавате златна или черна таро карта. Златните са по-гъзарски, струват маса пари да се активират, но ви носят постоянни и глобални бонуси, вариращи от увеличаване на първоначалната ви издръжливост и броня до по-дълго присъствие на душите и т.н. В експанжъна са добавени и няколко нови карти като възможността да освирепеете по-бързо (всеки мъртвец остава душичка след себе си и като съберете 65, се превръщате в демон, разкъсващ за кратък период от време всичко неживо само с един лош поглед), да се движите по-бързо или да скачате по-високо. Черните таро-та пък могат да се активират веднъж на ниво (освен ако не използвате златната карта, даваща три активации) и имат временни бонуси, вариращи от ръката, която сте избрали – те намалят скоростта на света около вас до 8 пъти, увеличават скорострелността и щетите, които нанасяте, или пък ви имунизират срещу вражия огън. Понякога точно тези на пръв поглед не много важни бонуси се явяват тънката граница между живия и мъртвия герой. Тъй като играта е бая трудна.
Изродщина!
Вдигането на коефициента трудност до голяма степен зависи от новите същества. Още в самото начало на играта сте почти погребани под масата врагове и само пейнкилъра ви спасява. Но дори когато хванете помпата или Stake Gun-a, с изумление разбирате, че новите лошковци са много по-корави от старите и традиционните оръжия само удължават агонията ви. При това става дума за втората степен на трудност, на която още в първата мисия се Load-ваш около 10 пъти. И всичко това в комбинация с допълнителните задачи от типа: “Не трябва да бъдеш одраскан нито веднъж” или “избий само 80 гада” при положение, че на нивото монстрите са около 150.
Но пък отново дизайнерите не са стояли със скръстени ръце и са населили новите местности с адски добре създадени и оригинални изчадия. Дървената кукла с костен гръден кош, малкото сладко самозапалващо се момиченце с окървавено лице и ръце и момченцето със сатъра и липсваща глава всъщност са само за загрявка. Следва поредната порция дебелаци, нови рицарчета, бълващи огнени топки, древногръцки воини с гадния навик да се разполовяват на две или пък смирени монахини с извадени очи и пиромански наклонности. Разбира се, милитъри-тематиката отново е засегната, като този път въображението на създателите е черпило вдъхновение от двете световни войни. Е, в един момент попретръпвате, но при правилната стайна температура и атмосфера на няколко пъти все пак си изкарах акъла, който всъщност го нямам.
Мисиите също са на безумно добро ниво – Ленинград мен ме накара да цвиля от кеф и после – да load-на, защото, докато звукоиздавах, бях заклан. Графиката не е пипната в сравнение с оригинала, но тя по принцип си беше добра, а звуците са чудесни и стряскащо реалистични. Първият Пейнкилър си залсужи собствен саундтрак, този според мен и този път също ще си има. Така че бегайте да си вземете BooH и ви можe да се видим на някой мулти БГ-сървър, защото мрежовите игри също са доразнообразени…
Автор: Георги Панайотов