by PC Mania
Първата ми среща с PSP Go определено не завърши с любов от пръв поглед. Така си е – Go-то не изглежда добре на снимка. Поне според мен. Което ни води към съвет номер едно – не бързайте да си правите каквито и да е изводи за новото издание на PlayStation Portable, преди да сте го подържали в ръка. И както обикновено – Plesio е едно чудесно място да го сторите.
Накратко – новата играчка на Sony е истински ад за редовия вещоман (като мен например). Въпросният „гаджет” ти създава на мига усещането за луксозна, произведена от скъпи и надеждни материали вещ. Слайд механизмът работи безупречно, а в отворена позиция PSP Go стои стабилно и комфортно в ръцете ти. И – Господи – колко малко и леко е проклетото нещо! Направо не е за вярване, че Sony са успели да натъпчат една толкова прилична игрална конзола в тези габарити.
Новото разположение на клавишите като цяло не беше никакъв проблем за мен. Може би единствено при натискането на намиращите се вече един под друг Select и Start бутони имах известни грижи. Това обаче спокойно може да бъде отдадено на доста големите ми ръчища, в които иначе Go се чувстваше съвсем на мястото си. Като цяло новото PSP ляга изненадващо добре във всякакъв калибър длани и пръсти. И за да продължим темата за новите бутони – мисля, че само тези за регулирането на звука и яркостта на дисплея са по-трудни за използване, най-вече защото играещият няма пряка видимост към тях. Като цяло бих казал, че боравенето с Go като цяло определено е по-удобно и приятно от това с кое да е от предишните издания на PSP.
И за да затворя страницата с „опаковката” на PSP Go, ще уточня, че дизайнът му (макар да не шашва с невероятен стил или оригиналност) е повече от приличен. Не бих казал, че няма да ви се иска да го приберете в джоба си и за миг. Но пък хванеш ли го веднъж в ръка, някак не ти се иска да го пуснеш. Ех, да не беше и проклетата „лакирана” повърхност, по която и най-мимолетното докосване оставя незабравими мазни отпечатъци… Но щом я прощаваме така леко на iPhone, не виждам защо тук да правим трагедия от това.
Една от най-забележимите промени в идеологията на Go (освен премахването на UMD устройството, разбира се) е новата батерия, която вече не може да бъде извадена от „тялото” на конзолата. Така че забравете за носенето на резервна батерия, която да ви даде още няколко безценни часа игра. Аз лично не мога да се сетя за по-добра причина за това решение на Sony от чисто и просто съображения за сигурност. Батерията на PSP Go обаче се държи повече от прилично и с едно зареждане можете да поиграете (на няколко не твърде дълги порции) в рамките на ден и половина, което си е съвсем достойно постижение за преносима конзола. Зареждането става вече през комуникационния USB кабел, за около 2-3 часа.
В чисто хардуерен аспект, казано накратко, това си е все същото PSP, но без UMD драйва. Екранът е незабележимо по-малък тези на предишните издания, но пък като че ли предлага малко по-качествени цветове (което спокойно би могло да бъде въпрос и на личното ми, субективно усещане). И – о, да – определено не трябва да пропускаме вградената 14 GB флаш памет. Освен че е повече от необходима (а бих казал – и повече от достатъчна) за даунлоуднатите ви игри, тази екстра като че ли намалява осезаемо и времето за стартирането им, което си е една добре дошла екстра. Новото PSP все така може да ползва и външни флаш памети, като този път стандартът е променен на M2.
Едва ли някой е имал съмнения по въпроса, но – за протокола – звукът на Go e все така завидно добър както и при всяка от останалите версии на преносимата Sony конзола. Нямах проблем нито с обичайния за много малки устройства „тенекиен” тембър, нито пък със силата или плътността на възпроизвеждане.
И след като приключихме най-общо с прегледа на ТТ данните, спокойно можем да кажем и няколко думи за „философията” на новото PSP. В случай че сте прекарали последните шест месеца в партизански лагер в Средногорието, нека да повторим специално за вас, че Go не ползва никакви външни носители за своите игри. Забравете за всевъзможните дискове, картриджи и прочее. Единственият начин да заредите игра на тази конзола е като я свалите онлайн от сървърите на Sony. Теоретично това би могло да доведе до две неща. Първо – до допълнително ограничаване на PSP пиратството. И второ – до намаляване, някой прекрасен и не много близък ден, на цените на PSP игрите (поради орязването на куп разходи, свързани с тиражиране, транспорт и поддържане на магазинни мрежи, да речем).
Но не бързайте да се радвате – засега цените на новите игри са абсоютно идентични с тези на продаващите се по специализираните щандове UMD версии. Дори и всемогъщите Sony не могат да си позволят да го начукат на ритейлърите ей-тъй, от днес за утре. Но така или иначе въпросът относно преминаването към изцяло електронна дистрибуция е не „дали?”, а „кога?. Аз лично не бих се обвързал с прогноза – светът просто върви против всякаква логика напоследък. Но когато това все пак се случи, промените в развлекателната индустрия като цяло ще са революционни, при това на всяко възможно ниво.
Все пак не всичко около PSP Go е цветя и рози. Най-сериозни са оплакванията срещу цената от 250 долара в Щатите и респективно 250 евро в Европа. Видите ли това било само с 50 евро по-малко от цената на новата „slim” версия на PS3. Според мен това е един доста спорен довод. Да се сравява удоволствието, което доставят една „стационарна” и една преносима конзола, е меко казано глупаво. Мога да ви кажа какво още е глупаво – купуването на телефон за 250 евро!
Просто защото този клас телефони са ни риба, ни рак – трудно могат да минат за бизнес клас, като в същото време са твърде скъпи за нещо, по което предимно водиш разговори. На фона на подобна покупка, изхарчените за PSP Go 250 евро изглеждат като логична и дори мъдра инвестиция. Защото Go е безспорно каймакът на преносимите развлечения в момента, като при това струва с над 150 евро по-малко от вездесъщия iPhone. Та така – дали е мъдро или не да си купите PSP Go, зависи като цяло единствено от това как е финансовият ви баланс в момента.
Колкото до притежателите на по-стари версии на PSP, особено за тези от тях с прилична UMD колекция, Go изглежда – поне в момента – като ненужен лукс. Да не говорим, че нито една от перифериите за 2000 или 3000 не е съвместима с него.
И така – аз приключих работата си с новичкото, лъскаво PSP Go и сега трябва да го върна на Plesio, които бяха така добри да ни го предоставят за нуждите на това ревю. Кой знае защо обаче, нещо се мотая вече втори ден. И защо пък ще им го връщам, мътните да ги вземат. Кои са те, че да искат да ми отнемат мъничкото, сладко Go! Не-е, няма да им го дам аз. Откъде накъде ще им го давам?! My precious-s-ss…
Автор: Ивелин Г. Иванов