Outcry

Винаги, винаги, винаги съм смятала, че адкси ще се изкефя на всяка много оригинална игра с философски идеи. Различна от това, с което сме свикнали, която навява размисли за смисъла на живота и притежава изявен артистизъм във визуално отношение. Е, това май не е така.

Явно съм се надценявала като в желанието си не съм включила нищо за нивото на трудност и съответно – четимост на идеите. Outcry, въпреки че определено обира моите овации (ако не за друго, поне за опита си да е толкова неконвенционална) е по-скоро в списъка на игри, които не бих ви препоръчала. Да я имате си струва дотолкова, доколкото искате да видите нещо ново, но не и реално, за да изпитате удовлетворение от нейното изпълнение и представяне.

Усмивки от старите ленти

Едно от най-странните неща, което много ми харесва като идея, но е тотално непрактично и изнервящо, е визията. Вие се движите в един свят-халюцинация. Всичко е сякаш снимано в сепия (с малки изключения на кадри изцяло в сивата гама). През екрана непрекъснато пълзят дефекти като на стара филмова лента- петънца, линии. Картината освен това е и замъглена на най-различни места с доста силен blur филтър и всичко е допълнително затъмнено, за да довърши вашите шансове да се ориентирате лесно. Не съм попадала на друго заглавие с подобно визуално решение. Затова руските дивелъпъри получават моето съгласие, че това е оригинално и артистично. Дори носи силна атмосфера. При цялото ми уважение обаче е крайно непрактично и накрая просто ви иде да убиете някой, ако тотално не сте ослепели от взиране в монитора. За капак през половината време се дзверите в див pixel-hunt, опитвайки се да нацелите предметите, а това визуално решение определено не ви помага.

What the….?!?!

Освен всичко друго, почти непрекъснато нямате конкретна идея какво се случва и какво се изисква да направите. А това е абсурдно. Разбирате с малко повече късмет и постоянство, че в крайна сметка сте писател, чийто брат е починал. Той е правел някакви уникални изследвания, които имат нещо общо с пътуване във времето, отделяне на съзнанието от тялото, правел е някаква машина. Също така разбирате, че това е било изключително опасно, че той ви е оставил инструкции какво е нужно да унищожите и какво не, споменавайки колкото се може по-малко подробности, за да не ви въвлече във великата си тайна. Вероятно просто иска да предпази човечеството от своето откритие. Макар че на теория е хубаво да има тайнственост в едно приключение, то тук и тя граничи с абсурда. Малкото следи, които получавате, са в писмен вид под формата на нестихващ поток от листи, листчета, книжлета и т.н. хартийки, разхвърляни навсякъде (Ха сега, търсете ги!). Веднъж намерени, те се четат трудно, безкрайни са и свръхдосадни. Попадате например на книжки за ботаника, мегалити и каквото друго се сетите. Може би много неща са част от великия експеримент, но просто не мисля, че е интересно да изчетете всичко, за да отсеете плявата от житото.

Автор: Лили Стоилова