Ori and the Will of the Wisps

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Има игри, които ни обещават много. Лъскава графика, тонове съдържание и какви ли не иновации, с които се опитват да се отличат от прииждащите вълни от заглавия, редовно давещи се в океана на посредствеността. Въпреки всички тези обещания, единични случаи успяват да изплуват на повърхността. Но има и друг вид игри. Такива като Ori and the Will of The Wisps. Тя не обещава много. Не се опитва да бъде нещо, което не е. Докосва се до сърцата ни и прави това с впечатляваща лекота. Игра – изкуство, която ще ви накара да изпитате множество и най-различни чувства, но в никакъв случай няма да ви остави безразлични.

Както може би сте се досетили, този път ревюто няма да е в стандартния си вид. Няма да навлизам в подробности относно историята и геймплея и няма да раздробявам новата игра на Moon Studios на съставни части, анализирайки всеки един детайл от нея. Ще се опитам да ви предам емоциите, които почувствах, докато бях погълнат от света на Ори. Не само, защото ми е омръзнало в последно време да ви говоря за метроидвания стил и всякакви от този род. Просто Ori and the Will of the Wisps ме докосна по специален начин и искам да и се отблагодаря подобаващо. Единственото, което ми идва на ум, е да и напиша най-доброто ревю на което съм способен. Дали се е получило, оставям вие да прецените.

 

Ще започна с призив

Купете си тази игра. Купете я за вас, подарете я на половинката си или на децата си, ако имате такива (ако все още нямате – пак я купете и я пазете, докато пораснат, за да я оценят). Изиграйте я заедно. Може би последния съвет е най-добър. Въпреки залъгващата си опаковка, Ori and the Will of The Wisps е доста предизвикателна в някои моменти и съм далеч от убеден, че едно дете ще я изиграе с лекота.

Не искам да ви лъжа

Не съм играл предишната част от поредицата. Искам това да стане ясно още сега. Така или иначе щяхте да го разберете. Може би, затова съм толкова силно повлиян от красотите и чудесата в Ori and the will of the Wisps. Също така, няма как да си говорим за нововъведенията и подобренията в играта и да ги сравняваме, но нека все пак започнем отнякъде…

Историята… няма да се опитвам да описвам с думи това, което трябва да се види и усети.

Не напразно ви препоръчах да купите тази игра на децата си. Ori and the Will of the Wisps е една приказка, разказана брилянтно. Може да се мери с най-добрите продукции на Disney и PIXAR, от страна на анимации и послания. Ще преживеете пълна палитра от емоции. От нови и вълнуващи запознанства до загуба на близки. Дори да не сте дете, ще си припомните, че трябва да вярвате в себе си дори когато е трудно и да цените всеки миг прекаран със семейството си. Това са само малка част от моментите, в които Moon Studios ще ви стиснат здраво за гушата, със своите разказвачески умения.

Платформингът е елегантен

Ако и за вас, както за мен, това е първото приключение в света на Ори, най-вероятно отначало ще бъдете фрустрирани. Ще изпитвате трудност да запазите живота си за по-дълъг отрязък от време и ще ви е трудно да се придвижите, без да се убодете или паднете отнякъде. Както във всеки добър платформър, постепенно ще привикнете към управлението. Непрекъснато ще откривате нови и нови движения и умения, които играта постепенно ще разкрива пред вас, за да ви даде пространство за дишане. Към края на играта пък, ще изпълнявате такива сложни поредици от акробатики, че не съм сигурен дали може да се напише смислено и граматически издържано изречение на български език, което да опише всичко ставащо на екрана. Трябва да отдадем заслуженото на дизайнерите на играта, тъй като движенията на Ори са едни от най-плавните, които съм виждал в игра. Преливането от едно движение в друго се чувства натурално, както на екрана, така и в ръцете ви. Ori and the Will of the Wisps е може би най-интуитивния и приятен за игра платформър, на който съм попадал.

Ори прощава грешките

Moon Studios са избрали система, която записва играта преди всяка отделна платформинг секция. След като умрете, се озовавате само няколко момента преди кончината ви, което спестява времето и досадата да преигравате значителни порции от играта отново и отново, само защото онзи двоен скок с отскачане от стената не ви се получава за 26-ти път. Това обаче не важи за бос битките.

Битките са една-две идеи под нивото на платформинга, но в никакъв случай няма да ви досадят. Разбира се, те не са солта и пипера на играта, но когато се случва да не скачате, а да се биете за живота си, разработчиците са се опитали да го направят възможно най-приятно . За да се измъкнете живи, трябва да използвате и платформинг уменията си, тъй като дори най-безобидния противник може да ви стъжни живота, ако ви хване по бели гащи. За целта са ви осигурени много и различни оръжия, които не веднъж ще ви накарат да се питате дали Ори наистина е миловидното и добродушно горско създание, за което се представя. След като задобреете и натрупате значително ниво зелени и сини кръгчета в долната част на екрана, ще преминавате недружелюбните горски обитатели като ураган. А ако не желаете да се превръщате в стихийно бедствие, може да се възползвате от удобната система за бързо пътуване. След като разкриете някоя от специалните за целта точки по картата, ще имате възможността да пътувате до нея от всякъде и по всяко време.

Платформинг бос битки

Бос битките са интригуващи. Освен типичните срещи с босове, в които трябва бързо да им светите маслото, преди те да сторят същото с вас, в Ori and the Will of The Wisps присъстват и „платформинг бос битки”. В тях трябва да избягате от гонещия ви и искащ да ви хапне бос, буквално „прескачайки” поредица от постепенно усложняващи се препятствия.

Анимациите са красиви и плавни.

Художниците са отделили внимание дори на най-малките детайли. Любовта отишла в създаването на целия свят и героите в него си личи на всеки виртуален милиметър. Животинките обитаващи гората, оживяват пред екраните ни, въпреки че през повечето време говорят на непознат за нас език. Усещаме страхът им, а тяхната болка става част от нас. Всеки един пиксел от мрачните създания, които ги карат да се страхуват, издава злоба и омраза. Дори и най-незначителното стръкче трева затанцува своя танц, щом вятърът го подгони. Всяка една от локациите е произведение за изкуството. Разнообразието, което ни се демонстрира не е за сметка на качеството. Освен собствено излъчване, предизвикателствата, които ни очакват там са замаскирани перфектно и наподобяват повече на елементи от пейзажа, отколкото дизайнерски решения и геймплейни механики.

Музиката кара местностите да оживяват и всеки един детайл да оживее. Ако Ori and the Will of The Wisps беше филм, съм напълно сигурен, че щеше да спечели Оскар за музика, наред с другите отличия. Просто трябва да чуете болката на гората, уловена във воя на струните, докато се опитвате да отгатнете правилния път в тъмната, дъждовна нощ.

Ori and the Will of the Wisps не е съвършена игра.

Голяма част от времето прекарано в света и, беше съпроводено от спонтанно спадане в кадрите и спорадични бъгове. За щастие, след няколко пача, всичко изглежда по съвсем различен начин. Истината е, че дори честите бъгове и няколкото момента, в които Ори ми късаше нервите, не могат да ме разубедят. Ori and the Will of the Wisps една от най-добрите игри правени някога и най-добрата, която съм играл тази година. Както споменах в уводната част, Moon Studios са създали изкуство, а смисълът му не е в това то да е съвършено.

Автор: Петър Хайтов