Operation Flashpoint: Red River

Във време в което думата „шутър” почти автоматично се свързва с високобюджетни екшъни, пълни с експлозии и невероятни сцени, мнозина биха приветствали появата на Operation Flashpoint: Red River като положителна промяна. Все пак става въпрос за игра, която води началото си от класическия военен симулатор Operation Flashpoint: Cold War Crisis, който зарадва РС геймърите през далечната 2001 г. Той представляваше тактически шутър с акцент върху отборните действия, внимателното напредване и избора на оръжия и екипировка. Оттам насетне историята вероятно ви е позната – авторите на играта от Bohemia Interactive се скараха с издателя Codemasters, в резултат на което се получи ситуация, наподобяваща тази с Championship Manager. Чехите загубиха правата върху името Operation Flashpoint, но запазиха енджина, докато Codies получиха възможността да използван въпросното заглавие в нови проекти. 

През следващите години се появиха доста игри и от двете компании. Такива бяха ArmA: Armed Assault, ARMA 2, Operation Flashpoint: Dragon Rising, както и няколко техни експанжъна и модове. Независимо от заглавието си, всяка от тези игри се опитваше да надгради върху наследството на оригиналната Operation Flashpoint, наблягайки на реализма за сметка на скриптираните шутъри, които междувременно ставаха все по-популярни.

Напред към Таджикистан!

Red River,  издавана от Codemasters и дело на едно от студията на английската компания, ни пренася в степите на Централна Азия, които ще се превърнат в арена на поредното противоборство за глобално надмощие. Бившата съветска република е разкъсвана от гражданска война и братският американски народ не се поколебава да пристъпи към интервенция, за да умиротвори страната. Звучи познато, нали? Съседен Китай обаче няма намерение да остави американските войски толкова близо да себе си и Таджикистан е връхлетян от сериозен тристранен конфликт. Без да претендира за историческа акуратност и външнополитически реализъм, Red River ни чертае една относително правдоподобна история, при това само две години напред в бъдещето.

Началото на играта ви поставя в ролята на боец под командата на сержант Нокс, на когото ще се спрем след малко. Най-напред трябва да преминете един бърз туториъл, от който реално няма да научите нищо ново, ако сте играли на FPS игра през последните няколко години. Тъкмо сте приключили с обучението, когато небето над базата се раздира от изненадваща атака с минохвъргачки. Време е да оставите уюта на военния лагер и да тръгнете на първата си задача.

Били ли сте в казармата?

Пътувайки към местоназначението си, ставате свидетел на първата от многото подобни сцени, в които сте принудени да стоите пасивно, да наблюдавате безличния пейзаж и да слушате тирадите на Нокс. По принцип грубият език е често срещан елемент от екшън игрите, но чернокожият ви началник извежда вируталните ругатни до качествено ново ниво. Нокс очевидно е замислен като поредният реалистичен елемент в игра, която така или иначе се стреми да пресъздаде автентичното усещане от това да бъдете част от армията. А ако бъде и скандален персонаж, още по-добре. Вероятно така са си мислели англичаните.

Лошото е, че той просто не млъква. Първият път е дори забавно. След това го приемате като част от обкръжаващата ви среда, но след още малко време бихте дали всичко, за да млъкне. Всъщност, веднъж дори стрелях по него, отчасти за да си изкарам яда и отчасти, за да видя дали играта случайно няма да ми позволи да продължа без него. Е, не стана и трябваше да преигравам целия чекпойнт отначало. Благодарение на дразнещия си характер и неизчерпаемия запас от неприличен език сержант Нокс спокойно може да се конкурира с генерал Сарано от Bulletstorm за званието „Най-неприятен персонаж” на годината.

Внимание, куршуми!

Нека все пак оставим евтиния опит за печелене на интерес и да се върнем към играта. При това с едно предупреждение – ако сте играли активно Black Ops в последните няколко месеца и с нетърпение чакате новия пакет карти за шутъра на Treyarch, може би е по-добре да оставите мишката за няколко дни, преди да посегнете към Red River.

И по времето на оригиналната Operation Flashpoint, и сега идеята, че един куршум (или най-много два), могат да ви убият и с това да приключат играта, изглеждаше като ерес. Точно това обаче може да ви се случи тук, ако не внимавате. Картата е огромна, опасностите дебнат от всякъде и във всеки един момент вие или вашите трима партньори могат да станат жертва на невидим вражески огън. Забравете безцелното спринтиране със залепнал на клавиша Shift пръст. Откажете се от идеята да се изправите очи в очи с противниците, разчитайки, че куршумите ви ще ги повалят преди да стане обратното. Red River е игра, в която действието се развива бавно, ако искате да оживеете. Когато някой изкрещи в радиото ви, че напред има снайперист, първото, което правите е да потърсите прикритие, а не да вдигнете поглед, търсейки гнездото.

Въпросният реализъм безспорно е двояко явление, което има потенциала да отблъсне дори по-ентусиазирани фенове. Факт е, че е дразнещо, когато екранът внезапно стане почти черен, погледът ви се замъгли, а вие дори не сте разбрали защо. От друга страна нима в действителност не би се случило точно това? Игри като Medal of Honor се опитват да ни приближат до суровата реалност на войната като представят актуален конфликт; Red River прави това като ни кара да мислим и да се оглеждаме преди да притичаме до следващото укритие. Прогресът става бавно, но в крайна сметка може да бъде адски удовлетворяващ, ако имате желанието да потърпите.

Четирима са дружина

Red River може да се изиграе напълно самостоятелно в сингълплейър, като на вас се пада задачата да управлявате тримата ви подопечни бойци. Това става с натискане на Caps lock, при което на екрана се появява менюто с отборните команди. От него може да изпращате бойците в една или друга посока, да ги карате да търсят прикритие или да ви следват плътно. Проблемът е, че при всяко заглавие, което разчита на отборна игра, АІ-то на партньорите ви трябва да бъде на високо ниво, ако не искате да рестартирате играта отново и отново и при това не заради ваши грешки.

В някои случаи съотборниците ви се представят относително добре, например когато трябва да защитавате някоя позиция. Това е нормално, защото тогава не се налага да правят кой знае колко маневри, а по-скоро да стоят статично и да обсипват врага с огън. Ако обаче вие трябва да поемете офанзивата, пропуските в АІ кода започват да си личат. Съекипниците ви доста често са безпомощни, ако ги оставите да се оправят сами и изискват постоянно внимание.

По всяка вероятност замисълът на Codemasters е да направят Red River преди всичко онлайн изживяване, а сингълплейърът да има само допълващ характер. Ако намерите още трима приятели и играете с тях в кооп режим, нещата могат да изглеждат значително по-добре. Ако сте самотни офлайн бойци, въоръжете се с търпение.

Имахме ли нужда от тази игра?

Верни на традицията си, англичаните отново използват своя собствен EGO енджин, който с успех се прилага в рейсър сериите DiRT, GRID и F1. В резултат онези от вас, които са имали удоволствието да играят въпросните (и при това доста по-успешни) игри, ще открият познати елементи както в графиката, така и в менютата като вездесъщите гейм статистики, които изглежда са обречени да съпровождат всяка игра на Codemasters. Някои от текстурите обаче са приложени едно към едно, а пейзажите отдалеч изглеждат добре, само за да се превърнат в безлични образи, когато се приближите към тях.

Operation Flashpoint: Red River е странно животно. Очевидно е желанието на авторите да наложат играта в тясната ниша на реалистичните симулатори, но в същото време сякаш не са били съвсем сигурни в успеха и поради това са добавили и щипка “Call of Duty”, просто защото това е най-котиращият се на пазара елемент. Изкуственият интелект обаче не е на особено добро ниво и ако искате да спестите малко нервни клетки ще бъде по-добре да си намерите истински партньори. Върлите хардкор фенове на оригиналната Operation Flashpoint вероятно няма да приемат Red River, защото ще им се стори прекалено комерсиална. На свой ред девет от десет Call of Duty фенове сигурно ще оставят играта още преди края на първата мисия, тъй като ще им се види прекалено трудна.

А вие от кои сте?

Автор: Иво Цеков