Open Kart

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Open Kart е игра, която ще ви изненада приятно. Дори повече – това е свежа глътка въздух за всички почитатели на моторните симулации. За разлика от повече автоигри тук не става дума за поредното състезание между еднотипни болиди от Формула 1 или пък надпревара по прашните/заснежените рали-маршрути. Този път вашето возило е “бащата” на всички състезателни автомобили, кръстникът на перфектните състезатели, вуйната на колелото и чичото на скейтборда – казано с две думи – четириколесен карт!

Както на всеки друг пазар, така и тук успехът е отреден преди всичко за първите, а след това за най-добрите. Появата на автосимулатори на Формула 1 напоследък не се рентира по две причини – първата е в зверски скъпите лицензи, които FIA одира от компаниите-разпространителки за правата на запазените марки, наименованията на отбори и имената на състезатели. Втората е пренаситеният пазар. Игри за Формула 1 се правят едва ли не от зората на гейминга. Нейде в сърцето си още пазя топъл спомен за първото Grand Prix на Acoolade (нека по-младите читатели ме извинят, но това беше и е един от най-великите автосимулатори, правени някога). Ежегодно излизат по няколко заглавия на тази тема, които влизат в сурова битка за пазарни дялове и първенство в бранша. Защо тогава да не се направи някоя алтернативна игра?! Защо това да не е точно картинг?!

В България това е спорт с традиции, колкото и банално да звучи това. Постиженията на родните момчетии, чиято кръв вероятно е заменена с бензин, не могат да се сравняват с резултатите на техните (западно)европейски събратя, но въпреки това всяка година се провеждат доста състезания по българските писти.

Естествено, Open Kart не е първият картинг-симулатор, появил се на бял свят. Авторите – френската компания Microids, са се постарали значително и са създали игра с изключително приятна за окото графика. Качеството на текстурите из менютата може да си съперничи с което да е заглавие на Electronic Arts например. Притежаването на официален лиценз от Международната федерация по картинг (за първи път чувам за нея) гарантира истински имена и пресъздадени едно към едно модели на картовете. Възниква обаче въпросът – кому е нужно това?! Повечето фамилии не говорят нищо на никого, освен може би на свръхзапалените по картинга и на техните близки приятели. В този смисъл изглежда леко безсмислено да си купуваш лиценз за картинг симулация. Но сигурно и парите, отделени за тази цел, не са били цяла торба….

В началното меню можете да избирате измежду сравнително стандартни опции – единично състезание или шампионат, аркаден тип игра или кариера. Има и опция за каране по часовника, при което печели най-бързият и успял да направи най-добра обиколка. Нужно е да се отбележи разнообразието от писти. Те са четиринайсет на брой, а всяка от тях има с какво да ви изненада – я мръсен завой, я коварна права, я подвеждащ наклон. Всяко трасе има дълъг и къс вариант. Пистите са перфектни копия на съществуващи картинг-полигони по цял свят за – Германия, Англия, Аризона, Швейцария, Малайзия… Действието се развива в различна природна среда – гора, планини или просто затворени градски улици и това гарантира разнообразие на изживяването. При настройките на вашия карт можете да избирате не само външния дизайн, но и пет различни настройки на колата – по-добро ускорение, но по-ниска максимална скорост, по-добра стабилност при завой, но пък по-слаби спирачки и т.н. Ако се състезавате в режим “кариера”, ще можете и да посетите магазина, откъдето да накупите полезни части за вашия карт.
Там можете и да промените настройките на предния и задния спойлер, разпределението на тежестта между осите на МПС-то, както и тежестта на отделните амортисьори.

Можете да избирате между три класа състезателни картове – 100, 125 и 250 кубика. Колкото е по-голям двигателят, толкова по-високи скорости ще развивате, но и толкова повече проблеми ще ви създава малката играчка. Неслучайно изброих така подробно всички възможни дреболии и детайли, защото те са определящи и доста важни в Open Kart. Авторите са заложили на автентичността и убийствения реализъм и са се постарали всичко да бъде направено наистина сложно.

Когато пуснете самото състезание, очаква ви изненада. Първите 10-15 пъти ще задминавате компютърните опоненти предимно във вашите мечти. Постепенно обаче, когато добиете представа за възможностите на вашето четириколесно чудо, ще наберете опит и ще постигнете успех срещу противниците свръхтежка категория. По време на карането ще се сблъскате с всички предимства и недостатъци на картинг-концепцията – зашеметяващо усещане за скорост, свръхдиректно управление (леко завъртане на волана означава почти остър завой), твърдо окачване и перфектни маневри. Лично според мен обаче прекалената реалистичност по-скоро е навредила на общото усещане и е превърнала Open Kart в нещо като тренажор за състезатели, който е донякъде неуправляем за обикновените хора. Забавен момент в играта е въведената команда, с която можете да размахвате юмрук срещу опонентите си. Когато натиснете Alt, пилотът ви пуска волана, започва яростно да прави жестове към противниковите катове и да упоменава роднините до девето коляно на другите състезатели.

Управлението на вашата машина е доста опростено. Когато човек види такива игри, съвсем естествено си задава въпроса къде е смисълът от настройките с безбройно количество копчета. Имат газ, спирачка и четири стрелки. Ето така разбирам аз максималното удоволствие от гейменето! Графичният енджин поддържа разделителни способности до 1600х1200. Ще можете да се порадвате и ефекти като смяна на атмосферните условия. За да подкарате успешно Open Kart обаче, ще се нуждаете от стабилно желязо – поне TNT2 с 32 мегабайта RAM. В цялата атмосфера изключително добре се вписват звуковите ефекти и музиката – забързани и твърди парчета, вдигащи допълнително адреналина.

Open Kart е преди всичко любопитна игра. Не съм убеден обаче, че ще предизвика някаква промяна във вкусовете на онези, които си падат по моторните спортове. Тази игра надали ще ги принуди да изоставят любимите си Grand Prix 2, Collin McRae 2 или Formula 1 Championship.

Автор: Александър Бойчев