One Must Fall: Battlegrounds

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 09 фев. 2004

Гигантски роботи, безпощадно налагащи се едни други, с единствена цел: да превърнат опонентите си в димяща купчина метал, подходяща само за рециклиране. Какво по-забавно зрелище за любителите на фантастиката? Е, добре… Знам какво някои от вас ще кажат и ще се съглася с тях. В случая обаче ще трябва да се задоволим с опитващи се да се бракуват взаимно HARs (Human Assisted Robots).

Годината е 2177. Това, което през 2097 г. бе свиреп турнир с награда Ганимед (една от луните на Юпитер), сега се е превърнало популярно забавление сред жадната за тръпки публика. Напредъкът на технологиите е издигнал битките до ново ниво на бруталност за сметка на честта и етиката, които са отстъпили далеч на заден план. Дванадесет арени, осем метални гладиатора, петдесет пилоти, мечтаещи за слава и другите, вървящи в комплект с нея блага. Шансовете да не намерите участник, който не е по вкуса ви, са повече от минимални.

Единичният режим

на игра представлява навързани една след друга битки, обединени в няколко различни турнира. Както може да се очаква, не всички са достъпни в самото начало. Започва се и с ограничен избор на пилоти, като всеки от тях има четири непроменими статистики. Силата влияе на щетите, който нанасяте, а ловкостта модифицира скоростите на атака и движение. Пилот с висока издръжливост пък ще подобри устойчивостта на робота към различни зловредни влияния. Последната характеристика, фокус, променя ефикасността на специалните атаки, които може да извършвате.

След като изберете пилота, идва ред на бойната машина. Ако смятате бързината за основен фактор и искате нещо маневрено и като цяло добре балансирано, Katana и Jaguar са тези, които най-вероятно ще ви допаднат. Warlord пък е другата крайност – тромав дизайн без никаква грация, разчитащ изцяло на грубата сила и тежко въоръжение. Наличен е и робот, в който е превъплътена мечта на всеки маниакален пироман. При него изпепеляването на противника със струи напалм, гигантски огнени топки и огнени вихрушки може да ви стане ежедневие.

За почитателите на по-спокойния подход е предвиден Chronos. С него ще имате достатъчно време да решите как да натрошите противника, стига преди това да го поразите с една от замразяващите го във времето атаки. Force пък е машина, способна да манипулира гравитацията до такава степен, че контролиращият я може спокойно да създаде малка черна дупка, в която да всмуче наличната опозиция. Gargoyle пък е единственият избор, който ще ви даде възможността за полет, бил той и сравнително ограничен. Ако нищо да тук не ви е хванало окото, остава само Mantis, творение, способно да атакува противника с множество малки, самонасочващи се дроидчета.

Така… избрали сте режим на игра, пилот, машина, скорост на действието, настроение на публиката и степента, до която блокираните атаки преодоляват защитата.

Вече сте готови за действие

Видимостта е от трето лице, което ви позволява в продължение на часове да се радвате на хуманоидната метална гърбина на робота си. Управлението е на пръв поглед елементарно: посоките за движение, четири бутона за атака със съответния крайник, бутон за скок и още един за избягване на атаки. Първоначално нещата изглеждат прости и дори хаотичното блъскане по клавиатурата (или с какъвто друг контролер разполагате) вероятно ще е достатъчно, за да елиминирате първите няколко компютърни противници. Овладяването на огромното количество възможни комбинации и специални атаки обаче е друга работа и ще мине доста време, преди да започнете да налагате застаналите на пътя ви с комбота от по 20-30 удара.

А споменах ли, че изобщо не става дума само за двубои? Не? Всъщност на бойното поле може да присъстват едновременно до 16 участници, което си е невиждано меле за игрите от този тип. Самите арени са с доста разнообразен терен и по тях се намират множество опасни зони, в които да набутате врага или сами да попаднете, ако не внимавате. Тука-там има и оръжия, с които да си послужите, както и сфери, възстановяващи енергията, необходима ви за да изпълнявате супер-атаките.

Приключите ли с единичните битки, значи сте почти готови спокойно да се впуснете и в сражения по мрежата:

режимът, в който OMF наистина блести

Засега има четири варианта. Първият е детмач от няколко рунда, в който печелите точки за всяка щета, която нанесете. Има и “last man standing”, при който точка получава само последният оцелял. Остават отборните версии на предишните два режима. Гарантирано ви е неимоверно забавление, поне до момента, в който влезете в сражение с някой от многобройните бета-тестери на играта. Тези индивиди, вече натрупали повече от година опит зад гърба си, ще ви върнат обратно в реалността, показвайки ви каква малка част от играта всъщност сте овладели.

Цялата атмосфера на OMF, като се започне от дизайна на самите роботи, напомня научна фантастика от 70-те и 80-те години. Графичните ефекти обаче определено са си съвременни. Музиката е техно с прокрадващи се от време на време метъл-елементи. Тя се мени според начина, по който се справяте и общо като продължителност е няколко часа. За жалост обаче аудиофонът някак си не успява да допринесе за цялостното впечатление, което дава играта. Звуковите ефекти, от своя страна, пък са меко казано постни, чак до степен, трудна за вярване. Почти всички попаднали в целта атаки звучат бледо и еднакво. Ако се надявате, че дори само по звука ще можете ясно да разграничите търчащия откъм гърба ви метален гигант – излъгали сте се. Говорът в играта също е повече от оскъден.

OMF: Battlegrounds има своите

недостатъци

и разочарова много от феновете на оригинала. Пачовете вече текат, а съм сигурен, че и модификациите няма да закъснеят, най-малкото защото индивидите от Diversions открито застават зад идеята. Току-виж бъдещето може да оправдае очакванията на някои от първоначално недоволните.
Както и да го погледнем, OMF просто е без конкуренция на домашния компютър. Предлага ни се изключителна дълбочина и най-ползотворната употреба на третото измерение, която съм виждал в заглавие от този тип. Почитателите на жанра просто нямат избор, когато трябва да решат дали да си вземат играта, но и дори да не сте от тях, с OMF няма да си загубите времето.

Автор: Борис Цветков