Officers

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

От какво не можете да избягате, ако сте геймър? От ъпгрейд… ще кажете и ще сте прави. Но има и друго, от което не можете да се измъкнете дори и играта да ви тръгва на старата щайга, а това е Втората световна война.

Под какъв ли ъгъл не сме я виждали вече?

То не бяха танкове, самолети, дирижабли, кораби, подводници, мини, бомби, картечници – всичко, известно за воюване, което се сетите, беше включвано и доусъвършенствано във всяко ново заглавие. Сега обаче имаме Втората световна през погледа на най-ключовите й участници – офицерите. Но що за хора са те?

Откакто армията ни е професионална, на все по-малко геймъри татковците са офицери и сигурно сред гилдията цари незнание по въпроса. Ще се опитам да ви осветля по въпроса. Офицерът е най-важният човек в армията. Без него, не може да има спечелена битка. В същото време само с офицери, дори без един генерал, може да бъде спечелена цяла война. Ето един пример от нашата история. Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г. не е добре прието от съседните балкански държави, тъй като появата на удвоена българска държава се превръща в заплаха за техните експанзионистични планове на полуострова. На 12 септември България е уведомена за мобилизацията в Сърбия, извършена, „за да запази равновесието“ на Балканския полуостров. Сръбските искания са за признаване на Съединението срещу

отстъпване на Видин, Трън и Радомир

за които в Сърбия се твърди, че са населени със сърби.

Главната цел на Сърбия е да постави под свой контрол столицата София, като по този начин отреже окончателно връзката на България с македонските земи. На същия ден Русия изтегля офицерите си от българските войски като демонстрация против Съединението. Българите не разполагат с достатъчно офицери. Единствената надежда са завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си. Следват тежки битки, като тази при Сливница, сраженията на Северния фронт и Обсадата на Видин. Сръбската армия обаче е изправена пред пълен разгром без нито един български генерал да предвожда лъвовете. Цялата стратегия организират славните ни офицери. Войната завършва с парад на българските войски в Белград.

В настоящата игра имате всички шансове да се научите как се управлява войска. Дадена ви е свободата да избере и на чия страна да застанете – СССР, Германия или на Съюзниците (Великобритания и САЩ). Най-якото е, че

във ваши ръце е оставен ходът на историята

– от мъдрите ви или недалновидни решения зависи и изходът от битката. Независимо на чия страна застанете ще можете да излезете на бял кон от войната.

Изключително педантично са изпипани и фактите, местностите, битките, оръжията, както и цялата екипировка. Това създава у вас реалната атмосфера на епохата. Има точен модел на движенията на небесните светила и света, съпоставен със слънцето и луната. Всяка една от трите воюващи страни ще бъде равностойна по броя войници в своята армия – 1500. Ето защо може да кажем, че играта е добре балансирана. Както се досещате, няма да имате само пехота за командване, а и моторизирани бригади, в т.ч. танкове и БТР-и. Радостно е, че разработчиците са превърнали Officers в реално-времева стратегия с динамичен геймплей, вместо в банален военен симулатор, защото предишната концепция на играта, с името Combat, е била именно такава.

Сега вече картите са доста обширни с размери 5х5 км, а и можете да включите всичките си 1500 юнита в сраженията. Имате и повече от 50 различни видове транспортни средства, бронетехника, самоходни оръдия, артилерия и авиация, реалистична система за причиняване на щети по техниката, но пък да не забравяме, че и най-силният танк, ако бъде уцелен в гъсеницата си,

остава за скрап

а екипажът му може да бъде изтрепан и от аматьор.

Officers има и система за оползотворяване на ресурси и снабдяване и използването им за изпълнение на стратегически задачи. Не трябва да забравяме и добрия алгоритъм за определянето на целите на изкуствения интелект, който си е на ниво, както и динамичната смяна на ден и нощ и годишните промени, които влияят на параметрите на единиците. Играта има шест гигантски арени, на които начинаещите генерали ще могат да планират своите смели маневри.

Не се изискват десетки неудобни клавиши за управление – разработчиците са отдали огромно значение на мишката, която замества удобно клавиатурата. В същото време интерфейсът е на моменти непонятен и има известно количество грешки. Боевите действия обаче са доста реалистични и присъства

система за снабдяване

но въпреки заявката за реалистичност, характеристиките и класовете войски са далеч от реалността на Втората световна. Музиката е симпатична, но пък по време на битка можеш да се изнервиш от недалновидното озвучаване. Противникът не ви дава да скучаете нито за миг и има множество варианти за преминаване през историческите периоди, но практически всички задачи се свеждат до една масова баталия на картата.

Опитах се да съм обективен, но и честен с вас – играта не е нищо особено, но има и предимства. Важна обаче е честа на пагона. Ако искате да станете офицер – от смел лейтенант, през безразсъден капитан, пресметлив майор, до мъдър и непобедим полковник, това е вашата игра. Вие ще бъдете истински мъж. А истински мъж се става само в битка.

 

Автор: Свилен Енев