Odin Sphere

Преди всичко – не бързайте да си правите изводи от няколкото скрийншота от Odin Sphere, публикувани тук или там. Особено, ако не сте сред най-запалените фенове на японските ролеви игри и/или мангата и анимето. Честно казано, и моята първа реакция беше умерено сепване.

Реших все пак да дам на Odin поне един шанс, най-вече заради обещаващите предварителни прегледи и доста възторжените първи ревюта. Оказа се, че против волята ми тази “малка игричка” все пак успя някак да ми влезе под кожата. Оказа се още, че тя била нещо като духовен наследник на култово заглавие за SEGA Saturn, кръстено Princess Crown, което съм успял да пропусна в навалицата… може би защото така и не е напуснало границите на Япония!

Историята на Odin Sphere започва с това, че младата валкирия Гуендолин (вижте точка три от минусите по-горе) току-що е загубила по-голямата си сестра, загинала на бойното поле. Това е и причината нейният баща, царят, да й повери магическото оръжие, наречено “сайфър” – нещо като копие, способно да поглъща магическа енергия под формата на т.нар. “фозони” (които всъщност са душите на убитите от вас противници). Когато количеството събрани фозони достигне критичната маса, воинът, който го държи в ръка, може да размаже противниците си с някои наистина могъщи атаки. Трябва още да уточним, че Гуендолин (секунда, да ми премине кикота) е само един от общо петте играеми героя, които ще управлявате през цялата игра.
Историята на Odin Sphere всъщност далеч не е толкова лоша, стига човек да успее да се абстрахира някак от монотонния и абсурден на места диалог плюс меко казано странните имена на някои от действащите лица. И макар да става въпрос за абсолютно линеен сюжет, вие можете да изберете в каква последователност да изиграете някои от подмисиите и дори дали да ги играете въобще. На картата на света до всяка от въпросните подмисии са уточнени както трудността, така и екстрите, които можете да спечелите при успешното й изпълнение.

Макар не малка част от геймплея на Odin Sphere да е издържан в духа на класическата японска ролева игра, игралното ви време ще бъде уплътнено по-скоро с чист екшън в дух на класическите “сайдскролъри” или дори на по-съвременните beat ‘em up/jump ‘n’ run хитове от сорта на Viewtiful Joe. (Все пак не приемайте тази последна препратка твърде буквално.) Не знам дали причината се криеше в неочакван прилив на носталгия по доброто старо време, или играта наистина си я бива, но всъщност си прекарах доста добре в няколкото часа, които й отделих. Освен това не мисля, че е необходимо човек да е непременно фен на “японския стил” в игрите, за да оцени тази по достойнство.

Дали това е “задължително заглавие”? М-м… не. Или по-скоро – кой знае? За мен лично става все по-трудно и по-трудно да се връщам към класическите видео игри, а оттам (по същата причина) и към тези, които залагат на ретро визия и излъчване. Но от друга тези заглавия често се превръщат в нужната глътка свеж въздух на фона на свръхтежката графична артилерия, с която ни атакуват PS3 и 360. И тъй, ако искате да си “прочистите” главите след поредната размазваща доза “развлечение от ново поколение”, Odin Sphere е определено опция, над която си струва да се замислите.

Автор: Ивелин Иванов