Neverwinter Nights

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 22 авг. 2002

Bioware работиха цели пет години, за да ни дадат най-добрата ролева игра до момента. Смело мога да заявя, че това е и единствената геймка, която предлага повече от това, което е било обещано. Neverwinter Nights е игра, която непременно трябва да си набавите с цената на всичко. Струва ми се, че това ще е следващият ролеви хит. И то не само сред Baldur’s Gate феновете, които минават за почитатели на жанра hardcore RPG. Neverwinter Nights ще бъде по вкуса и на любителите на всички Diablo/Dungeon Siege подобни hack’n’slash игри.

Третата ревизия

Играта е базирана на третата ревизия на Dungeons&Dragons, която позволява много по-голямо разнообразие при изграждането и обособяването на персонажите като такива. Имайте предвид обаче, че превърналото се в порочно интерпретиране на тази ревизия чрез Pool of Radiance няма нищо общо с истината. Истината се намира единствено и само в Neverwinter Nights, където забраните и рестрикциите са много по-малко. Например магьосниците вече могат да носят брони, клериците – да обезвреждат капани, а рейнджърите – да идентифицират предмети. Това обаче не означава, че всеки може всичко. Един магьосник с броня примерно ще има много минуси при кастването на заклинания, а клерикът ще може да се справя само с някои, по-лесни капани.

Тази трета ревизия позволява и по-лесното развитие на многокласов персонаж. Вече всеки път, когато вдигате ниво, ще избирате към кой от 11-те класа да се насочите. При избор на различен от досегашния развиван клас вие не губите спечелените до момента възможности, напротив – добавяте към тях и уменията на новия клас. Според мен в Neverwinter Nights третата ревизия е приложена почти перфектно и по този начин доказва, че компютърните интерпретации не са само грозни и калпаво направени имитации на хартиените RPG-та (каквато според мен е Pool of Radiance).

Малко по-надълбоко

На пръв поглед много от разбирачите определят играта като dungeon crawl, като Diablo II или Dungeon Siege. Това хем е така, хем не е така. Истина е, че Neverwinter Nights е доста по-екшън ориентирана в сравнение с всички други hardcore ролеви игри, излизали досега. Истина е и обаче, че Neverwinter Nights има доста задълбочени куестове и ролеви елементи като например тактики и стратегии при битките, планиране на подхода при изпълнение на задачите и т.н. Играта е по-динамична от Baldur’s Gate и доста по-статична и смислена от Diablo 2.

Въпреки че е оптимизирана за мултиплейър, Neverwinter Nights има и много яка солова кампания. В нея освен основния и много заплетен куест, има и много малки и второстепенни задачи. Има и няколко куеста специфични за определени класове, които обаче едва ли ще забележите, ако не превъртите играта няколко пъти с различен персонаж. Много от задачите променят вашия Alignment (уклон). Ако след като спасите кравите на някой селянин от глутница вълци, можете да откажете възнаграждението и ще получите точки за Good, a ако след това го оберете и убиете, ще получите такива за Evil. Така че уклонът ви вече не е статичен и вследствие на действията ви се променя. Така например аз еволюирах от Lawful Neutral до Lawful Good на средата на играта.

За да можете по-бързо и лесно да се оправяте с поставените ви задачи, имате на разположение много добре оформен Journal, където се вписват възложените и изпълнените куестове. Имайте предвид обаче, че и там са възможни грешки. Ето какво ми се случи: След като убих една гад, в Journal-а ми се появи нов куест, в които се казваше, че съм успял да победя гада, които тормозил човека А. За да си получа наградата, трябвало да се върна при човека А и да му покажа доказателства. За бога, аз не съм имал такава задача…!

Един от недостатъците на соловата игра е това, че

можете да играете само солово 🙂

Едва ли ме разбрахте от раз, но ще поясня – не можете да събирате други персонажи, които да командвате, както беше в Baldur’s Gate, Icewind Dale и т.н. Сега вашите henchman-и ви помагат, както в Diablo 2. Просто се бият на ваша страна и можете да им подмятате някой и друг healing potion. Осен всичко тези henchman-и са леко малоумни, действат доста първосигнално и имат ужасен pathfinding. Командите, които можете да задавате на помощника, са от сорта на “guard me”, “attack nearest” или “stand your ground” и в повечето случаи не помагат.

Всъщност можете да наемате помощниците си подобно hireling-ите в Diablo. Връщате се в града, а в кръчмата ви чакат няколко различни класа henchman-и. Можете да наемате един или повече от тях (в зависимост от Charisma-та ви). Ако помощникът случайно даде фира, не се притеснявайте. Диабло геймплеят отново идва на помощ – докосвате специалния Recall Stone и се връщате в Temple of Tyr, откъдето можете безплатно (!) да си върнете боеца. Този Recall Stone служи като своеобразен Scroll of Town Portal – връща ви на сигурно място в града, откъдето можете да се излекувате и да напазарувате. За да го използвате обаче, трябва да платите не много голяма сума пари. Това е и единствената недомислица в играта, защото благодарение на този камък се измъквате от всякакви ситуация. Без да имаме предвид 2-3 места, където не можете да го ползвате, благодарение на него винаги оживявате. Много е лесно всеки път, когато стане напечено, да натискате клавиша за Recall Stone и да си запалите джапанките на сигурно. Дано Bioware направят нещо по този въпрос.

Иначе в играта имате на разположение Quickbar и то не един, а цели три. На всеки един от клавишите от F1 до F12 и същите в комбинация с control и shift можете да сложите по един артефакт или специално умение. Така имате на разположение 36 предмета, с които можете да действате бързо. Не си мислете, че ще ви останат празни слотове – предметите в играта са толкова много, че ще ви се завие свят. Оръжията, броните и т.н. са горе-долу близо да бройката на тези в Diablo 2: LoD.

Aurora

Саундът в играта предлага едно много реалистично преживяване. Повечето диалози са озвучени много добре, птичките из горите пеят, хората по улиците си говорят и т.н. В графично отношение Neverwinter Nights предлага нещо наистина революционно. Специално разработеният Aurora engine позволява рендването на огромни открити пространства, без да натоварва много машината ви. Подчертавам “много”, защото на Duron 1000 Mhz с 256 Ram на 1024×768 с 64MB текстура, 4X anti-aliasing и VSync играта ми насичаше леко само при рендването неголеми градове. Aurora енджинът наистина е лек и позволява доста волности. Една от най-яките възможности e Toolkit-ът, които позволява изграждането на огромни модули и приключения без особени усложнения. Единственият по-труден момент е добавянето на скриптове за AI-то на противниците, но той може да бъде избегнат лесно с активното ви участие в контрола над приключението.

Точно този Aurora Toolkit е най-голямата иновация в Neverwinter Nights. С него играта става безкрайна и необятна. С него можете да създавате цели приключения, които да въвлекaт в една масивна мултиплейър сесия до 64 играчи и един водещ. С тази възможност хартиените ролеви игри се прехвърлят адекватно на РС-то. За пръв път в компютърна ролева игра се появява възможност както за игра, така и за контрол над събитията.
Според мен Neverwinter nights е заглавието, което ще събере най-много ролеви фенове досега, тъй като съчетава в едно играемостта на Diablo и сложността на истинските ролеви приключения.

Автор: Орлин Широв