by PC Mania
Ролевите игри са голям кеф, няма спор. На всеки понякога му се иска да захвърли за час–два сивото ежедневие, изпълнено с баби по опашки за сирене, преподаватели, които ти изпиват мозъка, контрольори в градския транспорт, и да замени всичко това с нещо по-приказно и магично. Не сте ли се замисляли какво щеше да стане, ако можехте да се телепортирате най-отпред на опашката или да кажете на контрольора: “Возя се без билет в името на Краля и Родината”? В реалността, ако го направите, ще имате проблеми, но затова пък българите сме изобретателен народ – измислили сме компютъра! Е, не всички колективно, но откривателският ген, все трябва да се крие някъде в нас.
Защо казвам всичко това? Защото колкото и да са забавни RPG-тата, играенето на тях е свързано с редица неудобства.
Трябва да имате още няколко човека с вас, да разполагате с доста свободно време, да правите всички сметки ръчно и т.н., което за някои хора е част от чара, но лично за мен (понеже съм си мързел), ако може компютър да върши всичко това, ще съм предоволен. А успехът на игри като Baldur’s Gate, Icewind Dale и първата Neverwinter Nights показва, че не само аз искам някой друг да върши моята RPG-работа. Именно заради успеха на именития й предшественик, от Neverwinter Nights 2 (NWN2) се очаква не просто да бъде на висота, ами да лети над облаците. Дали очакванията отговарят на получените резултати, ще разберем след малко.
Раждането на един герой
Действието в Neverwinter Nights 2 се развива в света на Forgotten Realms и следва правилата на системата Dungeons and Dragons (версия 3.5), което според много хора я прави една по-изискана игра, нямаща нищо общо с hack n’ slash РПГ-тата за простолюдието. От това произтичат доста предимства, но и няколко неудобства.
За разлика от други игри с RPG в описанието, в NWN2 създаването на герой не се изчерпва само с измислянето на някое бомбастично име, например Стиснигърло Ритниглезен (да ме прощава Тери Пратчет за плагиатството) и избора на по-заплашителна мутра на човечето ви. Тук изграждането на виртуалното ви “аз” става на няколко нива: отначало трябва да изберете расата му, а в някои случаи има и подраси (например при елфите има горски, лунни и слънчеви елфи и дроу), като от това зависят началните ви характеристики. Честно казано, хората, които никога през живота си не са се докосвали до двадесетостенен зар, сериозно ще се объркат от всички показатели, бонуси, плюсове и минуси на героите, а по-лошото е, че в играта системата Dungeons and Dragons никъде не е обяснена в нужните според мен детайли. За сметка на това на ваша помощ идва един крайно услужлив бутон Recommended, който подрежда точките ви и избира умения, както компютърът сметне за най-добре (което невинаги съвпада с това как е най-добре всъщност).
След дефинирането на раса идва доизкусуряването на външния вид и изборът на клас. Класовете са най-разнообразни и в общи линии има за всекиго по нещо. Опция за създаване на свой собствен клас няма. Класът, естествено, е най-важният избор и от него зависи стилът на игра, който ще трябва да следвате. Отново сте засипани от куп цифри и информация, но щом сте минали през екрана с предпочитана раса, това явно не е в състояние да ви уплаши. За всеки клас има и по един или няколко “престижни” класа, които не са достъпни от началото, но можете да стигнете до тях, ако с течение на играта си развиете уменията по определен начин. Следва избор на уклон – добър, неутрален и лош със съответните вариации. Една от тънкостите на играта е да се придържате спрямо избрания уклон: например ако играете с паладин, трябва задължително да изберете lawful good и не би трябвало да се отклонявате от “правия път” като лъжете или се държите арогантно при диалозите с NPC-тата. Следват още два–три екрана с възможности за определения и сте готови.
Героят и неговата чета юнаци
Няма да странствате сами по широкия свят. От време на време ще имате избор да присъедините други участници към групата си. Имайте предвид, че NWN 2 не е много лесна и е по-добре да не отказвате предложения. От друга страна, самата игра е така нагласена, че не можете да вземете всеки – отделните персонажи имат свои мисли, чувства и задачи (доколкото е възможно в игра, разбира се) и не са просто наемници, присъстващи, за да ви улесняват живота. В честите разговори с тях ще трябва все пак да се придържате и към техните желания, а не само към своите. Например някои персонажи са с уклон към доброто и не одобряват, когато лъжете. Това от своя страна може да ги накара да ви зарежат. Общо взето отношенията в групата са доста сложни и както в реалния живот, не можете да угодите на всички. Действията нa спътниците ви са до голяма степен автоматизирани и те сами нападат врагове, обезвреждат капани и т.н., така че не е нужно да им указвате конкретна задача. Кампанията все пак може да се изиграе и кооперативно с още до трима човека, а цялата и продължителност е към 50 часа, което ми се струва предостатъчно, особено комбинирано с огромните възможности за преиграване.
За съжаление на места се губи реализмът, доколкото изобщо може да го има в една фентъзи игра. Например: чувате звуци на битка от съседната стая, ахкания, охкания и така нататък, но всъщност боят започва, едва когато отворите вратата. През времето преди вашата интервенция враговете са стояли един срещу друг и са се гледали лошо. Създава се усещането, че всичко вас чака (то на практика си е така, но можеха да го направят по-малко очевидно).
Управлението е сравнително лесно и въпреки доста сложните правила на D&D на вас няма да ви се наложи да правите кой-знае какви усилия. Дори да не разбирате какво точно и как точно се изчислява – както в повечето игри, по-големите цифри са за предпочитане. Ако не ви се задълбава в правилата, и това знание ще ви е достатъчно. Съюзниците ви ще ви помагат автоматично при бой, а ако искате, може и ръчно да им задавате команди, при това в режим “на пауза”, което допълнително улеснява координацията.
Както обаче казах, играта съвсем не е толкова лесна. Например най-лесният начин да излекувате раните си е да си починете (rest), но пък не можете да отдъхвате, докато наоколо има врагове. Естествено, едва ли искате да нападнете тези врагове, докато сте на малко кръв. Дяволът, както казват, е в детайлите…
Където очакванията се разминават с реалността
Уви, NWN 2 далеч не е съвършена игра.
На първо място трябва да отправя критика към графиката й, която определено не е “върхът на сладоледа”. Тя разбира се не е основното, към което се стреми играта, но при над 50 часа геймплей гледането на не чак грозни, но не достатъчно добре моделирани фигурки започва да дразни. На всичкото отгоре играта е страшно лакома за ресурси, което е необяснимо на фона на гореспоменатата несъвършена графична машина. Според някои това се дължи отчасти и на множеството изчисления и симулиране на зарове в реално време, но други подобни игри нямат този проблем.
Звукът е малко по-добър и още при създаването на герой можете да изберете измежду петнадесетина различни гласове за персонажа си, но пък повечето диалози не са озвучени, което създава неприятната необходимост да минавате през дълги разговори, без да чувате нищо, освен околния фонов шум. Поне според мен разработчиците можеха да се постараят малко повече в тази насока.
От гледна точка на геймплея, почти всичко по екрана, що е интерфейс, може да се мести. Това е добро хрумване, макар че са забравени други елементарни неща. Например, за да разгледате даден предмет, трябва да щракнете на него с десния бутон на мишката и да изберете опцията Inspect, което е доста неудобно, когато инвентарът ви е почти пълен. В повечето други игри просто трябва да посочиш предмета и толкова, но не и тук. А като комбинираме това с не чак толкова детайлната графика и често неугледните иконки на предметите, и престоят ви при продавачите се увеличава поне двойно. Отделно, повечето умения или не са обяснени или са обяснени толкова мъгляво, че да се чуди човек кое за какво всъщност служи.
Играта също е осеяна с адски чест и доста изнервящ load – има зареждане почти навсякъде и често откровено ненужно, например когато искате да влезете в къща само с две стаи. За да излезете, пак чакате външния свят да се зареди. Това ми стана досадно още в началото на играта, а определено се налага да се разкарвате доста насам-натам. Някои казват, че всичко се зареждало за секунда, но поне при мен не беше така.
Стигнахме и до най-големия минус на играта – камерата. Всеки един от предвидените режими е неудобен, различават се само по степента на неудобство: грубо казано от “напълно невъзможно за игра” до “дразнещо, но поносимо”. Неудобството се състои главно в това, че тя изисква вашето постоянно внимание и трябва да бъде нагласяна и въртяна ръчно през цялото време. Паузата донякъде улеснява това, но все пак бих предпочел да имам възможност да се съсредоточа върху действието на екрана, а не постоянно да оправям гледната точка, за да разбера какво точно се случва.
Бъгове има сравнително рядко и повечето са свързани или с графиката (например портретът на някой персонаж остава извън екрана) или с поведението на съотборниците ви – понякога те откровено пренебрегват вашите команди, а често отказват да помръднат, докато ръчно не ги преместите.
Съдбата на света е в твоите ръце
Съдбата на играта също. Аз лично се колебая да дам окончателна оценка на NWN 2, защото играта ми е интересна, но не мога да си затворя очите и пред недостатъците й. Така че оставям всеки да реши сам за себе си дали ще я сложи в личното си Топ 10 или не. Не забравяйте, че към нея е включен и доста сериозен Toolset, който ви позволява да създавате свои уникални приключения.
Не се съмнявам, че в нета вече са плъзнали стотици такива, което прави NWN 2 практически безкрайна откъм игрово време. Ако имате желание и умения – пробвайте се. Аз също ще пробвам да направя епична сага за един доблестен рицар и неговия кон на име Икарус, изправени срещу злата армия на орките – контрольори…
Автор: Пламен Димитров