Necromania: Trap of Darkness

“…и тогава орди от тъмни воини изпълниха долините и планините. Смъртта беше тяхна майка, а болката – тяхна сестра. Безкрайната тъмнина погълна земята, за да предпази децата на мрака…”
(Book of the Creation of Necromania)

В повечето RPG-та, всъщност и в повечето игри, героят ви е добър и любвеобилен добродушко, който се бори за мир и разбирателство в света. Не ви ли е дошло до гуша от добри постъпки и любезности? Не ви ли беше приятно да бъдете ЛОШ бог в Black & White и да правите каквото си искате, без да се съобразявате с другите? Защо никой не обръща внимание на Мрака? Нима сме толкова заслепени (предупреждавам, че това е лирическо отклонение – да не си помислите, че съм някъв сатанист – бел.авт.)? И ето най-накрая се появи геймка, в която всички герои са ЗЛИ (муха-ха-ха-ха-ха). Макар и откровено тъповата, Necromania: Trap of Darkness трябва да бъде поне малко поощрена. Все пак важен е жестът към “тъмната страна”.

Оф, как можах да надрънкам толкова много глупости за толкова кратко време. Понякога сам се учудвам от себе си! Ето пак започвам.

Та, както казах по-горе, играта не струва. Да започнем със самата идея, на която геймката се базира. Вие се намирате в Некромания, земята на мрака и злото муха-ха-ха-ха-ха (ох к’во ми става). По тези прокълнати земи се води война между няколко раси: хората (лошите хора), орките (те са си лоши по принцип, така че тях няма да ги закачам), каменните големи (те пък са баш лошковците, но за това по-късно), бийстмастърите от тъмните гори (мисля, че не е нужно да казвам, че и въпросните звероукротители са лоши) и скелетите (!?). Разбира се

героите

са представители на тези раси. Хората имат най-много персонажи – цели три:

Fog Woman: Тя е нещо като наемен убиец. Много е бърза, но е изключително слаб боец. Специалното й качество е способността за кратко време да се превърне в мъгла.

Knight: Това най-силният герой след каменния голем. Макар че е доста могъщ, рицарят е много бавен. Особено опасен е, когато борави със своя щит. Благодарение на своето специално умение може да създава защитна аура около себе си.

Magician: Не много силен и бърз герой, но за сметка на това може да става невидим.

Stone Golem: Най-силният герой в играта. За жалост обаче той е и най-тромавият. Специалното му умение е да хвърля камъни по враговете си.

Orc the Sleuth: Това е най-бързият персонаж в Necromania: Trap of Darkness. Освен това оркът никак не е слаб. Специалното му умение е да проследява следи.

Beast Master: Това май е най балансираният герой в геймката. Достатъчно бърз и достатъчно силен. Специалното му умение е да опитомява зверове.

Sкeleton: Най-слабият боец. Този кокалест войн не е нищо особено. За да оцелее, той използва специалното си умение – изключителна бързина на удара!

Още щом хвърлите първия бегъл поглед върху вида на героите, веднага става ясно, че играта е доста постничка. Няма никакви подкласове, магии или интересни умения. Но истинската изненада ви очаква, когато започнете да играете. Оказва се, че чехите от Cinemax са поосрали работата. Ако си мислите, че ще събирате предмети и ще разрешавате интересни куестове, както се прави в средностатистическите ролеви игри – жестоко се лъжете. В тази геймка няма дори наченки на интрига или пик на каквото и да е приключение. Целта ви е да намерите поредица от ключове за врати, които водят до един голям телепорт. И това се повтаря в няколко свята, които имат по четири нива.

Естествено, изправяте се срещу шайка от опоненти. Тя се състои от представители на горепосочената пасмина пишман-геройчета, които обаче са управлявани от компютъра. С тях ще се надпреварвате кой пръв ще събере ключовете и ще мине през телепорта. Естествено, не липсва и нещо като “екшън” – когато убиете някой от враговете си, можете да му вземете ключовете (ако има някакви, разбира се).

Може би най-интересното нещо в геймката са капаните. Можете да ги залагате в сандъци, по пътечки и коридори, можете да ги поставяте дори в труповете, разпръснати из нивата. Trap-овете са най-различни видове: изгарящи, изсмукващи живота от героя ви и прочее. Телепортиращите обаче са най-подли, защото обикновено ви изстрелват в подземните нива, където има врати-гилотини. А когато стъпите върху този вид капан, той може да ви телепортира право под някое подобно острие.

По нивата има разпръснати някои екстри като щит, който удвоява защитата ви (и не си мислете, че иматe inventory), или меч, който прави атаката ви два пъти по силна. Има и vision, който позволява да откривате капаните на враговете си, и ботушки за по-бързо придвижване. В играта има и една друга идиотия. Не знам защо на разработчиците им е хрумнало, че на геймърите ще им е много приятно да си зареждат кръв само от едно място. Това може да се хареса на някой, но на мен ми се стори доста неприятно да търча постоянно към някакъв кръг в средата на картата, когато жизнената ми енергия започне да клони към нулата. Може би новината, че на тоя свят (а ако съдим от повечето RPG-та – и на оня :-)) съществуват неща като healing potion-и, още не е стигнала до чешките програмисти.

Вероятно един от най-важните елементи за едно RPG е AI-то на противниците. Но специално в този случаи AI не значи Artificial Intelligence, a както беше казал един колега Artificial Idiots. Ама приемайте го буквално, дори и на високо ниво на трудност опонентите ви се затрудняват да ви ударят. Но нека сега да поговорим малко и за

графиката и звука

Графиката не може да се нарече грозна нито пък е нещо кой знае к’во. Единственото нещо, което дразни окото, са моделите на героите. Направо са отврат и са абсолютна пародия на персонажи от ролева игра. Те и без т’ва си бяха противяги, ами не стига, че са грозни, ами и псуват като каруцари. Особено скелета – на това момче не му млъкна кокалестата уста и, повярвайте ми, изрича много по-лоши неща от “fuck you, son of a bitch”.
По стените на някой от нивата има по някоя и друга псувничка под формата на графити, но, както казах по-горе, те са нищо в сравнение с гласовия репертоар на героите от Necromania: Trap of Darkness. Поне нещо, което гали ушите, е музиката на играта. Докато се мъчите да накарате някой противник да се сбие с вас, ще звучат готини рок-парчета.
И като заключение имам да ви казвам точно пет думи – не я купувайте тази игра! А, и още нещо: чехите трябваше да я кръстят не Trap, a Crap of Darkness. 🙂

Автор: Христо Танушев