Nancy Drew: Ransom of The 7 Ships

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Признавам си, че доскоро не бях много запознат с поредицата за Нанси Дрю. Гледам, има доста игри с това заглавие, хора ги коментират, играят, а в същото време оценките им ниски. Викам си, щом като е определена като хорър куест и е толкова популярна, сигурно има и филм за известната от 1930 г. тийндетективка и той сигурно е криминално произведение в стил Агата Кристи. Обаче учудването ми бе голямо, когато разбрах, че филмът всъщност е… семейна комедия. Поради тази причина обещавам, че няма и да го гледам, а ще се фокусирам над играта. А тя се оказва отново

същата като предните си версии

а именно – твърде детска, правена сякаш за 12-годишни момиченца. Това няма как да не ви подразни освен… освен ако сте 12-годишно момиченце. Впрочем играта може да се разгледа и като куест-тренажор за тинейджъри. Логично е, че за да навлезете в големия и труден свят на куестовете, трябва да имате и някакъв стартов учител по главоблъсканици. Тук заглавието може да потърси своя смисъл.

Странният начин, по който ще се придвижвате, прави впечатление веднага. Вие играете от първо лице, а движението ви не е плавно, а се осъществява посредством избирането на стрелкички, указващи посоката. Това е доста дървен и досаден начин да се местиш от едно място на друго и на мен бързо ми стана неприятно да продължа.

С какво е известна все пак Нанси Дрю? Тя е била идол на хора от предните поколения, тъй като е била най-популярната в света девойка-детектив. Появява се в роман от 30-те години на миналия век. Сега Нанси Дрю отново започва разследване на загадъчно и много объркано дело, но в компютърна игра.

Сюжетът стартира с примамливата приятелска покана Нанси да прекара няколко дни на едно от туристическите островчета на Бахамите. Чудесно за преди тазгодишното море, ще си кажете и ще сте прави – лазурни вълни, чайки, жарко слънце, безгрижна атмосфера ще ви обгърнат от самото начало на играта.

Както се случва винаги обаче,

тъмни облаци се задават на небосклона

Приятелката, организирала пътуването, изчезва безследно. Оказва се, че е отвлечена, а безмилостният изнудвач иска странен откуп, за да я върне жива – Нанси да открие отдавна изгубени съкровища.

Но на злосторника и на ум не му идва, че е изправен пред най-опитната в разкриването на престъпления мацка в света. Нашата героиня се е справяла и с по-предизвикателни случаи. Времето обаче тече неумолимо и Нанси трябва да бърза, за да намери старинното съкровище, да се справи с изнудвача и да върне приятелката си. Интересно обстоятелство е, че в по-голямата част от играта вие ще се подвизавате не на сушата, нито дори във въздуха, а под водата, където изследвате останки от кораби и дори ще практикувате морски спортове. 

Разбира се сюжетът не е напълно линеен. В главата ви ще се зародят някои въпроси, като дали наистина приятелката й е отвлечена или това е само уловка на престъпниците? Освен това ще разберете, че островчето не е само тропически рай, но вероятно и гроб на матроси от испански галеони и че опасните води на Бахамите крият изгубените богатства на Ел-Торо.

Гейплеят е сравнително примитивен, пъзелите и задачките ви са от една страна засукани, от друга – безсмислени. Всичко това е на фона на безкрайно дълги диалози, които дори не можеш да канселираш – особено глупаво ми се стори да говоря с папагал и да трябва да избирам измежду няколкото въпроса, които мога да му задам. Все пак в разговорите има и

известно чувство за хумор

което позволява да ги изтърпите докрай. Нивата на трудност, както и в предните почти 20 версии на играта, са две – младши и старши детектив, но – честно казано – няма голямо значение кое ще изберете, защото така или иначе всички задачи са под достойнството на редовния куестаджия.

Знаете, че когато направите нарушение, докато шофирате кола, ви наказват, когато направите второ, пак ви наказват, но когато нарушенията ви станат прекалено много, просто ви вземат книжката. Защо това не се приложи и към подобни игри, при които разработчиците не са си взели поука от предишните им варианти – просто да им бъде забранено да издават новата версия. Но нали геймърите ще ги санкционират като не им купуват продукта, ще кажете. Да, но ние, геймжурналистите, въпреки това сме несправедливо наказани, защото все пак трябва да изиграем подобна игра, за да ви разкажем за нея. Искам вредни!

Автор: Свилен Енев