NHL 06

Както всички много добре знаете, а и не веднъж съм споменавал – хокеят просто няма почва у нас. Да, това е велик спорт, обхванал мозъците и голяма част от културата на “двете америки” – САЩ и Канада. Които пък, от своя страна, продължават биполюсната световна борба с руските отбори. Цялата хокейна индустрия е огромна.

А в споменатите държави спортът е издигнат и до религия в някои среди. Е, у нас това не се случва. Ледената пързалка в София все по-често е местенце за мега концерти и експота, отколкото за зимни спортове. А групичките ентусиасти с ролери и стикове из различни асфалтирани райони и тревни площи, си остават просто група ентусиасти – за хокей в учебните заведения изобщо не можем и да говорим. Тъжно, нали? За радост на малкото фенове има една-единствена алтернатива – поредната спортна сапунена серия на ЕА.

В предишния епизод

Някои неща са адски еднакви в абсолютно всички спортни серии. До края на 90-те се стига до оптималната гейм-механика и оттам нататък кой знае какви мащабни концептуални прoмени отсъстват. Вниманието на дизайнерите се насочва основно към техничното усъвършенстване и експлоатацията на актуалните лицензи за различните първенства. Определено схемата работи. Макар и без кой знае какви идейни промени (последните няколко години се набляга на развитието на мениджърския аспект), всеки пореден епизод от серията се приема радушно и си запазва първенството в жанра.

Поне докато не излезе следващият. Това правило се прилага и за серията NHL. В сравнение с FIFA-та, по мое скромно мнение, тя е доста по-динамична и забавна от чисто геймплейна гледна точка.

И сега, шоуто!

Не случайно споменах страната на лосовете в предговора – NHL 06 е разработен от канадското подразделение на EA Sports. За онези от вас с ниска или никаква спортна култура ще обобщя, че хокеят е доста подобна на футбола игра. Има два отбора и всеки от тях се стреми да вкара малкото черно нещице (шайбата) в минималистичната врата на противника. По-важната особеност е, че всичко се таралянка на зимни кънки, носи каски и единствените манипулации над шайбата могат да бъдат правени само със специално пригоден за случая стик. Това определено е мъжка игра, с доста по-брутални съприкосновения между играчите, отколкото при футбола. Именно в това се крие и атрактивността му – мачовете между два добри отбора често приличат на гладиаторските сблъсъци от Древен Рим. А и като цяло хокеят е доста по-динамичен от футбола, без да губи необходимостта от стратегическо мислене, точна преценка на ситуацията и бързо планиране на действията. Именно и затова NHL-поредицата винаги ме е кефила много повече от FIFA.

Ще поемете контрол над отбор по свой избор от канадското или щатското хокейно първенство. Включени са всички по-известни сектори (като групите при футболa) – от елитния до този, пълен с дребни “селски” отборчета. Отново огромният портфейл на Electronic Arts води и до един от най-силните козове на поредицата – всички те са лицензирани. Това е може би най-достоверната игра в жанра, която дава пълна и точна информация за играчите и отборите, както и за техните статистики, които са повлияни от резултатите в отминалото първенство и прогнозите за предстоящото. Ще се сблъскате с всички проблеми на един мениджър – постоянно ще трябва да разглеждате собствените си финанси и пазара на играчи, да преценявате трансфери, да подсилвате дадени линии от отбора ви, показали слабост през последните няколко мача, и още куп други задачки, с които вие – като пекан геймър, естествено – не бихте се затруднили. Мениджмънт табът е важен и по време на самата игра, тъй като с него лесно и бързо може да направите няколко генерални промени по тима, който се намира на леда, по общото поведение на AI-то на съотборниците ви и в степента на трудност на играта. В този ред на мисли – избягвайте последната дори и след няколко седмици усилена игра – просто начинът, по-който играе PC-то срещу вас, е на границата на феърплея и чийтването.

Геймплей

Дори и никога през живота си да не сте попадали на хокеен мач (благодарение на бащиното родителско тяло още в крехка детска възраст развих афинитет към студа с почти ежедневни престои в Зимния дворец), не би трябвало да имате проблем с бързото научаване и вникване в правилата на този спорт. В общи линии, макар и грубата игра да се толерира, никой няма да ви остави свободно и безнаказано да се опитвате да наврете стика, че и шайбата, в някои по-нежни части на противниковия защитник. Но веднъж схванете ли какво е и какво не ви е позволено, започва истинската веселба. Понякога дори не съм обръщал внимание на резултата, докато с ревове “А така! Чупи му краката! Чупи му краката!!!” съм подкрепял геройските изцепки на някой от защитниците си. Последните, от своя страна, са поумнели в сравнение с предишните версии, където просто се опитваха да залепят за леда всеки идиот, имащ нещастието да владее шайбата. Сега както вашите, така и вражите дефенсаджии патрулират отредените им райони, подхождат от различни ъгли и дори проявяват наченки на кооперативна мисъл, като ви организират засади.

Динамиката и физиката на черната джвъчка (шайбата, де) също е пипната и тя е станала доста по-опасна. Сега не просто се лепи на леда, но е и динамична и тежка. Добре прицелена, може да остави някой от защитниците без потомство, а отборът му – без ценен кадър на леда. В това отношение са претърпели промени и самите играчи. Ръстът и теглото са също толкова важни, колкото и уменията. Тъй като тези фактори оказват влияние върху скоростта и повратливостта на персоната, може и сами да се досетите, че нисък и скорострелен хокеист, поставен в защита, пък бил той и с много добри статсове, не е оферта за тима ви.

Което ни води към жестоката истина, че да се играе това заглавие с клавиатура, а не с вибриращ джойпад, си е истинско кощунство. Единствено с “кифлата” наистина ще усетите съприкосновенията, че дори и тежестта на стика в ръцете си, и грапавостта на леда. Освен това самата система на управление позволява директен контрол над пръчката, което влиза в графа “най-реалистично управление” в симулатор изобщо.

Графично, звуково и бъгаво

Не знам има ли смисъл изобщо да говорим за визията – присъдата към всички спортни симулации на ЕА е една и съща: “Отлично анимирани играчи и перфектно оформен терен с ужасна публика”. Звуково нещата стоят по друг начин. Не че коментарите са лоши, не на място или пък нелогични – напротив. Но за сметка на това са скучни, еднообразни и на всичко отгоре се повтарят с тези от миналите години. 🙁 Но това, което може максимално да ви скапе цялото усещане, са двата мажорни бъга (искаме кръпка, която е задължителна). Първият е слабата поддръжка към различните марки джойпадове – не, наистина не всеки може да си позволи такъв за 50 долара. Другият е общата нестабилност на играта. И може би най-фрустиращото е, че в зависимост от конфигурацията ви, тя или се развива на забавен каданс, или прекалено бързо (като в черно-белите комедии от зората на киното). За първи път ми се случи специално да зареждам допълнителни програми в бекграунда, за да изпомпват мощта на CPU-та. Нека им е гадно на хората с 3 GHz процесори. Но като махнем тези два шита, NHL 06 е просто най-добрата в жанра (не че конкуренцията е голяма, де) и горещо ви я препоръчвам.

Автор: Георги Панайотов