NBA Live 07

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 окт. 2006

Дилемата количество/качество или поредният епизод

Ще бъда откровен с вас: не си падам по баскетбола. Бях голям фен в прогимназията, разкарвах се с тениски на Chicago Bulls и Prodigy (първите от фенщина, вторите, защото така си беше модерно), но в гимназията нещата се промениха. Бях заточен в баскет-отбора поради две основни причини – вратар за футболният вече имаше, а с доволното количество сантиметри като ръст бях перфектен за подскоци под коша. И както винаги става, когато те карат да правиш нещо не по волята ти, то спира да ти носи кеф. Но пък си падам по PC игрите, особено когато ми дават шанса да сбъдна детска мечта и да навлека тениска с червен бик на нея.

Какво ново?

NBA Live поредицата не е от вчера на пазара. Едва ли е нужно да ви разказвам що е то баскетболен симулатор. Ще се спра на опциите, които предлага играта и подобренията спрямо предишните части. Можете да разцъквате в няколко режима на игра като по-сериозните са Season и Dinasty режимите. В първия си хващате отбор от дивизия по избор и си цъкате мачовете от сезона. Вторият е доста по-комплексен. Отново избирате отбор, но има силен мениджърски елемент. Трябва да си разваляте кефа от мачовете с досадни драфтове, наемане на служители, организиране на тренировки и т.н.

Действията ви пряко се отразяват на изпълненията на играчите. Трябва постоянно да търсите баланса между умората им, чувството за професионализъм и тиймплей и прекалената горделивост. В крайна сметка обаче прекарвате прекалено много време в изпипването на тези детайли вместо в мачове. По принцип феновете на спортните симулатори и тези на мениджърите рядко се припокриват. Идеята на баскета е да е зрелищен, концепцията на игрите по темата би трябвало да е същата. NBA Live 07 го постига със сезонния режим и особено в All Star Weakend. Сред по-несериозните причислявам бързо мачле срещу компютъра и няколкото форми на самостоятелни тренировки в зала и навън.

Състезанието по ефектни забивки е забавно, особено ако си направите псевдо мулти в къщи с няколко френда. Но дотам.
За

допълнителен WOW! ефект

допринасят наистина ефектните забивки, стига да ги овладеете. Звездите в отбора ви имат специални движения, които можете да осъществявате с комбинация от клавиши. Имайте предвид, че копчетата изпълняват различна роля в зависимост от това дали атакувате или се защитавате.

Безобидно е на пръв поглед, но може да докара до серия от доста изнервящи изпълнения в мелета или при бърза смяна на ситуацията. Ръчното управление при стрелба от фал е меко казано недоклатено. Но ако използвате pad или сте роден пианист на клавиатура, ще можете да се насладите на изпълнения тип: висок пас – стрелба, блок, отскок на топката от главата на защитник, поемането й във въздуха и забивка. Именно затова играта е силно зарибяваща. Някак си успява да ви предаде цялото напрежение и адреналин на истинския мач, а усещането секунди преди края да заковете победата си с кош от единия край на полето до другия (рядко, но се случва) е повече от приятно.

EA са интегрирали новия полъх на модата в последните си заглавия – онлайн ранкинг система. Постигайки различни цели (еди колко си точки/забивки/спасявания и т.н. на мач) получавате точки престиж, с които после можете да отключите различни визуални екстри за звездите си, като нови кецки, тениски и т.н. шаренийки. Пак към козметиката се намества и редактора за баскетболисти, който е доста прецизен и спокойно можете да си направите копие на Азис (ако ви влече) или на себе си, с което после да цъкате. Опитите за създаване на изродче от средна класа също бяха увенчани с успех.

Технично

Графиката на играта е повече от добра за жанра и в същото време с радостно ниски системни изисквания. Да, публиката е леко постна, има около 10 базови модела, а останалите се повтарят, но за сметка на това е изцяло 3D. И да, понякога камерата е дразнеща и можете да загубите топката от поглед (нещо, което щеше да се предотврати, ако за сметка на реализма я бяха маркирали с червена аура или нещо си там), но за сметка на това движениенто и физиката й, както и анимациите на играчите, са ненормално добри.

Искам да кажа и няколко думички за саундтрака. Уви – слуша се само в менютата – опция по време на игра няма. Което е много ама много жалко. Дори аз, който се гордея със сравнително богата музикална култура, особено в сферата на по-нестандартните и некомерсиални групи, не успях да разпозная около 70% от изпълнителите. И много се радвам, че ги открих. 23 парчета, като 9 от тях са дебютни. Това е черната музика на 21 век просто – истински гангста/гето freestyle саунд. И в случая дори това определение не е пълно, просто звучи по-познато. Трябва да се чуе.

Естествено че саундът можете да си го купите отделно от играта на двойно CD и естествено в БГ хората от индустрията са по-склонни да правят глупави рекламни кампании с бюджетни субсидии, вместо да се усетят на къде духа вятърът и да предлагат по-голямо разнообразие. Нищо против сръбската музика, ама понякога ми се иска и разни други групички да мога да намирам навсякъде, а не само в интернет и E-bay. Така, че ако сте запалени и можете да преглътнете ненужно усложнените контроли – Njoy!

Автор: Георги Панайотов