Myst V: End of Ages

„Понякога поеми, понякога истории, понякога ясни, друг път бегли, понякога многобройни, понякога недостатъчни, но освобождаването от думите е като успокояващ еликсир за обременената ми душа. Думите трябва да се излеят от мен или ще умра… „ – тонът на Yeesha е толкова жив, че дори когато не можете да го обвържете с конкретика, ви грабва. Все още не можете да разберете болката й, но не може да я подминете…

Малко по-късно се срещате с Esher. Енигматичният човек знае много. Може би толкова, колкото вие не знаете, или поне точно толкова, колкото трябва да нaучите. Той вече е минал по пътя, който трябва да извървите. Дали ще ви помогне или ще ви подведе? Какво цели този човек-загадка и дали ще го постигне? Материализира се от нищото, подхвърля ви зрънце истина, забулено в гатанки, и отново изчезва…

Така започва краят
 
Това е финалната част от сякаш неподвластната на времето поредица Myst, която стартира преди повече от десет години. И днес тя звучи така: съществуват четири плочки, разпръснати в четири епохи, и само когато бъдат комбинирани, може да бъде достигната и последната пета, която е и най-съществената. Именно нея ще търсите в Myst V: End of Ages (посредством другите четири, разбира се – не се заблуждавайте, че ще ви бъдат спестени :-)).

Но да поговорим повече за плочите. Те са сред новите и уникални черти в поредицата. Чрез тях можете да си организирате малко пиршество за душата и за кой ли път да се почувствате Бог. Уловката тук е, че удоволствието ще трае ограничен период от време, както всичко хубаво, и вие ще трябва да се вместите в тези рамки. Така например ще можете да въздействате на заобикалящата ви среда, рисувайки определени символи по таблетите. Можете да променяте времето, да предизвикате дъжд или ветровита буря, да властвате над някои същества или да създавате портали за телепорт. Всичко това се случва в оригиналния свят, създаден за Myst, а не в допирателна вселена, както е при URU.

Но да се върнем към основните съставки на всеки куест –

пъзелите

Тук авторите са искали да наподобят известния виц за кръстоската между диня и скакауец – демек да вземат все най-хубавите черти от всичко. Миш-машът се състои от логични пъзели (както в URU), несложни механични задачки (в стил Myst III: Exile) и няколко убийци на самоувереност по отношение на умствените ви способности тип Myst II. Коктейлът би трябвало да се услади на повечето от вас.

Тук е ред да спомена, че според мен потенциалните купувачи на играта се делят на два лагера: върли фенове и хора, за които тепърва предстои да загубят младостта си, превъртайки всички игри, оплетени в интригуващите сюжети :-). Myst V, разбира се, се стреми да прилъже всички, до които може да се докопа. Как обаче се решава проблемът с предисторията? С компромисен вариант. Разказано ви е всичко, което трябва да знаете, за да не се чудите какво точно се случва, като разбира се е наблегнато на най-ключовите моменти. Същевременно обаче познатите на феновете моменти са разгледани в повече подробности и от гледна точка, която със сигурност не би ги отегчила. Като добавим и фактът, че историята все пак ще завърши със самия финал на сагата, определено има какво да се види и от познавачи, и от новаци. Най- малкото не бива да пропускате заглавието, за да сте в крак със случващото се, защото определено се случва нещо голямо. В края на приключението ще вземете своето съдбоносно решение, което ще определи съдбата на D’ni цивилизацията. Самите автори обаче признават, че са насочили играта по-скоро към своите верни фенове (и да – определено не става дума за малка аудитория).

В End of Ages имаме новости и при управлението на играта. Идеята отново е сами да си изберете това, което най-много ви пасва. Можете или да подходите по класически метод – да следвате определени смислови възли или да се движите напълно свободно, където си пожелаете. При това можете да правите, каквото и да е по всяко време и да сменяте онова, когато ви е удобно.

Друга важна точка, на която трябва да се спра, е аутрото. Невероятна музика, създаваща атмосфера и особено магнетична актьорска игра по отношение на гласовете. Визията типично за поредицата също е на добро ниво. Използван е 3D енджинът, чиято първоначална версия видяхме в URU.
Хммм, малко нелогично е да се говори за

началото на играта

едва в края на статията, но едва ли някой, приготвил се да разглежда красивите неземни светове на Myst, се замисля толкова над това да обвърже всичко с логика (добре де, нужна е за пъзелите, теорията ми куца…). И все пак трябва да ви кажа, че в самото начало има нещо, което ми скри шапката (ех, още си я търся). Започвате приключението в мрачен затвор с много врати. Какво мислите, че се очаква да направите? Точно така – да минете през една от тях. Срам не срам ще си призная, че ми отне немалко време да установя как да го направя. 🙂 И с още по-голяма неохота ще споделя, че… просто трябва да дръпнете дръжката на една от вратите! Преди да си направите извода, че куестовете може и да не са чак толкова полезни за умственото развитие, държа да направя и едно важно уточнение. Казвам това, не защото търся съчувствие. 🙂 Него постоянно го получавам от познати, приятели и роднини. 😉 Дръжката почти не се вижда и оттам идва целият проблем (пак оправдания, ще кажете, а аз просто исках да ви предупредя, ама ей на – няма да срещна разбиране…)).

В същата зала (затвора) между другото се случват и първите разтърсващи ефекти, които ще ви съберат и очите (ето на – кривогледа и без шапка си останах, как да не я похваля тази игра). Ще видите някакви диви земетресения, които са напукали всичко наоколо, рутят мазилка и издават страховити звуци. По-натам ще се сблъскате и с други впечатляващи неща – пейзажи и т.н., които са просто breath-taking…

Но хайде стига за началото. Стига и за средата, за и края (който пак да подчертая не е за изпускане). Изиграйте новия Myst, ако сте пропуснали предишните части, и тях си намерете. Станете един от многото (странно е, че тук този призив цели да предизвика гордост, а не обезличаване). Защото многото в случая знаят какво правят. Бъдете фен!

Автор: Лили Стоилова