Myst III: Exile

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

… И отново не знам откъде да започна. Винаги става така, когато прекалено много се вълнувам, а през последните три дни сигурно съм спал не повече от 5-6 часа. Причината е ясна! Ясна е вече толкова дълго време и ме държеше в напрежение близо две години. Колкото повече приближаваше датата на издаване, толкова повече се боях да не бъда разочарован за пореден път. От друга страна се успокоявах с факта, че издателите Presto Studios до този момент не са правили нито една погрешна стъпка. Още с първата си издадена през 1993 г. игра “The Journeyman Project” се разбра, че в компанията работят невероятно креативни хора. Всъщност отначало Presto е основана от осем младежи, които взимат назаем пари от родителите си и решават да наемат малка къща, където да се затворят заедно с мечтите и идеите си. През следващите две години те успяват да продължат “JP” с още три серии:
Buried In Time, Pegasus Prime и Legacy Of Time. 1993-та е знаменателна за тях – на пазара излиза MYST. Играта  преобърна тотално представите за компютърни забавления по това време и няколко милиона семейства останаха по домовете си, докато на разрешат всички загадки и пъзели от първата част. Четири години по-късно Cyan издадоха и продължението на историята – RIVEN. Играта изглеждаше доста убедително в графично отношение, като и до този момент се счита за образец в жанра.

Влиянието на MYST по света е толкова голямо, че дори се превърна в нарицателно за всички клонинги, които междувременно се появиха на пазара, като повечето от тях се провалиха с гръм и трясък. Поредицата MYST се превърна в еталон за перфектната игра, за неповторимо приключение и емоция. Не е нужно да обяснявам защо навремето реших да кръстя геймърското предаване по ММ именно така. Ако тръгнем да задълбаваме прекалено много в търсене на значението на думата, ще открием просто един “корен” (myst – съкратено от mystical – мистично). Тези четири букви са достатъчно емблематични и съдържат цялата атмосфера и магия, присъстваща в трите части на играта.

Когато миналата година излезе RealMyst стана ясно, че Exile ще бъде безкомпромисен. Създаден в доста комерсиален мащаб, MYST III:EXILE стои настрана от помпозната 3D версия на първата част. Целта, разбира се, е играта да достигна до възможно повече потребители, най-вече с достъпните си системни изисквания. И този път е заложено на класиката, в която все пак присъстват изключително много нововъведения. Но нека започнем с

историята

MYST3 представя новия герой в поредицата (ролята се играе от Brad Dourif, участвал в “Полет над кукувиче гнездо”) – съкрушен от мъка човек, чийто свят е унищожен от Sirrus и Achenar – синовете на Atrus и Catherine.
Въпросният човек дълго време се укрива в създадени от Atrus измерения, изчаквайки удобен момент за отмъщение. Междувременно писателят и съпругата му успяват да възстановят контакт с цивилизацията Д’ни, която стои в основата на историята. Хората  Д’ни притежават уникалните познания за така наречените “свързващи книги”, които могат да пренасят човек от един свят в друг. След като в Riven техният дом бива почти унищожен, Atrus се надява да успее да положи основите и да възстанови отново пълния му блясък.

За целта той създава нов свят Relishjam, където да може спокойно да твори. Книгата, в която описва новия свят на Д’ни, бива открадната, след което веднага се втурваме да проследим непознатия злосторник и да намерим начин да я върнем .

Действието в Exile се развива в пет свята: J’nanin, Voltaic, Amateria, Edanna и Relishjam. Всеки от тях притежава невероятна магнетичност, която е в състояние да “упои” съзнанието ви, повярвайте ми.

Ако мога с една дума да определя атмосферата, ще използвам думата ambient. Още след първите две минути

оставате без дъх

По принцип 360-градусовата ротация на камерата не носи това специфично кинематографично усещане, характерно за добрите игри. В Exile обаче комбинирането на междинни анимации с актьорите и цялостния геймплей е невероятно хомогенно. Всичко е толкова добре изгладено и изпипано… Почти нямам забележки в графично отношение. Цялата тази компактност на играта ще успее да достигне и до компютрите на най-заклетите куест-фенове, чийто “машини” рядко се ъпгрейдват. Изискванията са доста прилични и не бива да притесняват тези, които бяха докарани до истерия при появата на RealMyst, чийто тежък графичен енджин попречи на доста геймъри.

В геймплея на Exile няма да открием нищо ново. Споменах по-горе определението класика и мисля да се придържам към него. Въпреки че това определение принципно би ограничило доста една рецензия, веднага бързам да изясня няколко неща. Най-напред създателите са прибягнали до много хитрости, за да оптимизират максимално средата, така че дори и при повече движение на фреймовете да няма проблем. При актьорите липсва накъсването в движенията, дори и когато диалогът спира и преминава в друго действие. Всичко е много плавно.

Удобство в играта е зип-режимът, който позволява да преминавате от едно място на друго, без да се налага да изминавате целия път. Загадките са поне

три пъти повече

отколкото в Riven. Сега вече не се усеща тази празнота, която беше основен недостатък във втората част от поредицата. Още в самото начало ще се сблъскате с нелеката задача да настроите система от огледала, както и със загадка, при която ще трябва да си играете с огромно кълбо, докато го накарате да си отиде на мястото. Предизвикателствата в другите светове са невероятни и много разнообразни. Не искам да изброявам конкретно всички пъзели, с които ще се сблъскате, за да не развалям удоволствието от играта. Мога само да кажа, че нивото на трудност е малко по-ниско от това на предшестващите части и мисля, че най-сетне е намерен перфектният баланс.

В Exile този път ръчките и лостовете, които са неизменна част от всеки куест, са заменени в повечето случаи със сложни системи от непознати уреди и бутони. Пълно е и с доста подвеждащи моменти, които приличат на пъзели, но всъщност не са. Забавно, нали? Стоиш пред голяма маса и си играеш с пипалото на хищно растение, прекарваш поне час, умувайки над логиката и накрая се оказва, че всичко това е просто част от добрата интерактивност на играта.

Забелязахте ли колко често употребявам думите “баланс”, “хомогенност”, “компактност”, “плавност”… това е гаранция от моя страна, че ще се насладите максимално на играта и че ще ви е доста трудно да намерите недостатъци. Лошата новина е, че в Европа излиза чак през септември, за да може да бъде локализирана навсякъде и да няма ощетени. Това е нож с две остриета за издателите от Стария континент, защото

поръчките по Интернет

от Европа вече са надхвърлили 500 000 бройки. Т.е. много геймъри нямат търпение да се докопат до играта и използват Интернет магазини, за да си я доставят предварително. Вие, разбира се, ще намерите алтернатива.

За съжаление мястото, в което трябва да се разпростра в рамките на този брой, е твърде ограничено. В момента се опитвам да издействам продължение в следващия брой. 🙂

Ако това се случи, ще ви разкажа подробно за всеки един от световете, както и ще ви срещна отблизо със създателите на играта.

Сега съм затъмнил стаята си.. Оставил съм няколко свещи да горят. Слагам последната точка тук и се връщам към МИСТ….

Автор: Роро