by PC Mania
От момента, в който преди години имах възможността да изиграя великолепната Heavy Rain тайно се надявам, че един ден ще се появи друга подобна игра с бавен, методичен геймплей, със завладяваща история и атмосфера, от която лекичко дори те побиват тръпки. Beyond: Two Souls бе успешна в много отношения, но някак си стана жертва на собствените си амбиции. Може би свежият полъх трябваше да дойде от някъде другаде, от друго студио, друга платформа, друга визия. Когато Murdered: Soul Suspect се появи за пръв път в полезрението ми, искрено се зарадвах че този нов полъх идва.
Когато пуснах играта и прекарах първия половин час в нейния свят, вече бях малко по-предпазлив, но все така обнадежден. Когато десетина часа по-късно приключвах свръхестественото си пътуване до Сейлъм, щата Масачузетс вече знаех защо Heavy Rain ще си остане една от най-добрите игри, правени някога, а Beyond е нейният достоен наследник. Казано простичко, Murdered: Soul Suspect има амбиция, но изглежда като игра чиито бюджет, ресурси и време за работа са били орязани някъде по средата. Резултатът е един незавършен продукт с малко стил и голяма празнота отдолу.
И след тази си игра, студиото Airtight Games като че ли ще си остане най-известно с близката си връзка с Ким Суифт, работила по създаването на Portal. За Murdered студиото сякаш обещава един по-различен геймплей, целта на който е да допълни и развие сюжета на играта, но в крайна сметка дизайнерите явно са решили, че на света няма нищо по-забавно от това да се разхождате в затворени пространства и постоянно да натискате един-единствен бутон.
А в същото време нещата наистина започват обещаващо
Влизате в ролята на Ронан О’Конър, детектив от заспалото градче Сейлъм, който е жив точно 90 секунди преди да падне покосен от куршумите на мистериозен убиец с качулка, известен като The Bell Killer в самото начало на играта. Ходещ по ръба на закона, обсипан с татуировки и с типичната шапка федора, Ронан е герой, към който лично аз веднага бих изпитал симпатия – поне на пръв поглед и докато не си отвори устата. Актьорът Джейсън Брукс определено не дава нужното звучене на своя герой и по този начин разваля опита за създаването на специфична атмосфера около него. Главният герой не е единственият, чиито реплики пропускат целта; диалозите в играта масово са скучни и глуповати и дори самата история непрекъснато ви напомня, че нямате право на избор дори когато на пръв поглед може да избирате между различни реплики. Напускайки този свят, Ронан осъзнава, че всъщност това не е края на дните му. Той става част от призраците, които бродят по улиците на Сейлъм и трябва да разреши мистерията зад своето убийство.
L.A. Noire с духове
Въпреки че в началото споменах Heavy Rain, Murdered бързо се превръща в нещо като свръхестествена версия на L.A. Noire. Управлявайки Ронан, обикаляте из различни пространства, събирате улики, и използвате свръхестествените способности на героя си, за да четете мислите на живите хора и периодично да си играете на криеница с някой от зловещите демони, които също населяват отвъдното. Всъщност повечето случаи около които си блъскате главата нямат нищо общо с основната мистерия зад самоличността на вашия убиец.
Всички те са ненужни допълнителни истории, сякаш изкуствено призвани да допълват основната сюжетна нишка, която иначе е подозрително къса и лишена от драма. Играта постоянно ви кани да взаимодействате със средата около вас, но в същото време (с изключение на няколкото конкретни „пъзела“), NPC-тата изобщо не реагират на вашето присъствие и действия. В някои случаи можете да прочетете мислите на хората наоколо или пък да им повлияете да извършат или кажат нещо определено, но това се отнася само за шепата ситуации, когато наистина е необходимо. В повечето случаи тези опции в съответното меню остават подозрително неактивни.
След като с немалка доза упоритост откриете определен брой улики, най-сетне можете да направите опит да разрешите случая, като посочите две или три от събраните доказателства и информации, които се отнасят най-добре към него. Ако сбъркате, чисто и просто получавате възможността да опитате отново, което е точно толкова атрактивно, колкото и звучи. За да бъдем честни към дизайнерите обаче, трябва да признаем, че създаването на такъв тип геймплей е доста деликатно – ако го направят прекалено труден и безмилостен – ще отблъснат играчите; ако пък е прекалено лесен и прощаващ, ще ги лиши от всякакво напрежение и предизвикателство.
Всъщност, след като първоначалното положително впечатление от новаторската идея за убития детектив, който разследва собствената си смърт отмине, остава неприятното усещане, че играете игра от типа “hidden objects”, но просто с триизмерна и по-лъскава графика. Първият път, когато Ронан се сблъсква с един от бродещите демони, откровено се надявах, че това ще бъде началото на малко по-динамичен геймплей, но всъщност Murdered никога не превръща демоничната заплаха в друго освен съвсем елементарни битки. Посредством откраднато от Batman Arkham поредицата подобие на detective vision, играта ви кара да дебнете демоните, да се промъкнете незабелязано зад тях и да ги убиете със случайна и безлична комбинация от два бутона.
Визуално Murdered изглежда прилично
и въпреки, че адаптацията не е достоверна, пресъздаването на Сейлъм с тесните му улички и натежалите черни облаци над леко схлупените покриви създава усещането за типичното градче в Нова Англия, където спокойно би могъл да се развива поредния роман на Стивън Кинг. Тук-там има и интересни закачки с други игри от каталога на Square Enix – постер на Just Cause 2 в предверието на полицейския участък или застинало меню от Deus Ex на екрана на полицейски компютър.
Адмирации заслужава опитът на Airtight Games да изгради светът на играта като пряко противопоставяне между земята на живите и царството на мъртвите, но въпреки че двете вселени съществуват паралелно в един интересен баланс, те така и не се сблъскват истински. За игра, която поставя такъв акцент върху историята, Murdered вкарва някои особено скучни сегменти, които се въртят около духове, обитавали прекалено дълго света на живите. Докато обикаляте за улики в дадено място изведнъж играта ви сблъсква с QTE момент, чрез който трябва да прогоните духа-изгнаник. Тези сцени не са вълнуващи, не са и страшни и отново представляват полуготов опит за по-динамичен геймплей, от който играта просто се нуждае от време на време.
Murdered: Soul Suspect е кратка игра, изградена върху несигурните основи на неспазени обещания, в която поне 50 процента от съдържанието се върти около обикалянето наоколо в търсене на указание за поредното натискане на бутона. Оригиналната история и някои дребни нюанси постоянно ви карат да се надявате, че ей сега играта ще стане наистина интересна, но това просто никога не се случва.
Автор: Иво Цеков