Moonbase Commander

Ако някой преди време ми беше казал, че ще проиграя стратегии, едва ли щях да се вържа. Но както са казали философите: “Всичко тече – всичко се променя”. Появи се Moonbase Commander, и към редиците на стратезите се присъединих и аз – съвсем доброволно и от сърце. Четете и ще разберете историята на моето зарибяване по тая гениално проста геймка.

И така, Moonbase Commander е разработена от едно не особено известно подразделение на Infogrames и се числи към групата на походовите стратегии. Не правете обаче излишни опити да я асоциирате с някои от известните представители на жанра. Тя по-скоро напомня на шах и има една забавна особеност – предназначена е за геймърчета, навършили осем години. Моля, не избухвате в презрителен смях – Moonbase Commander не е детска и притежава необходимите белези, за да се окачестви като пълноценна и сериозна игра. И за да не ме обвините в празни приказки, ще ви запозная с първото доказателство –

историята

Технологиите са достигнали връхната точка в своето развитие. Човечеството е постигнало и най-съкровените си въжделения. Но, уви, отново нещо не достига, за да могат хората да се наслаждават на своето могъщество – ресурсите са изчерпани. Най-ярките умове на човешкия род обединяват усилията си и създават съюз, чиято цел е да открие нови източници на енергия. Неговото име е Moonbase Project и не след дълго той дава резултати. Изпратеният на луната кораб започва да добива енергия и я препраща към Земята. По сходен начин може да се използват ресурсите на всяко небесно тяло.

И тук се намесва един непредвиден фактор – алчността на учредителите на съюза. Всеки от тях решава, че успешният експеримент може да се окаже средство за господство над вселената. Резултатът от вътрешното неразбирателство са четирите фракции – DeWulf, NiceCo, System 7 и Team Alfa. Зад DeWulf стоят най-могъщите европейски индустриални акули, NiceCo е японска търговска мегакорпорация, System 7 се поддържа от хладнокръвната мощ на изкуствения интелект на роботите, а Team Alfa обединява учените, създали и разработили проекта.

Сами виждате, че story-то си е почти като за големи хора. Същото важи и за

геймплея

В зависимост от своите предпочитания избирате за каузата на коя от фракциите ще се борите, управлявайки кораба на Moon Project. Не се заблуждавайте, че изборът ви е от съществено значение. Корабите и бойните единици на външен вид наистина се различават, но имат абсолютно сходни функции, начин за управление и контрол.

Корабът, който пилотирате, се нарича hub на езика на Moonbase Commander. Той може да се възпроизвежда под формата на нови hub-ове, както и да създава други съоръжения – бойни или с приложно действие. Всички те са свързани помежду си посредством енергийни връзки, които не могат да се пресичат една друга. В рeзултат на това на пръв поглед елементарният стил на игра доста се усложнява и изисква една наистина умела стратегическа мисъл за правилното разрастване на космическата станция.

Обектите, който може да създадете, са разделени на три нива в зависимост от изразходваната за тяхното изграждане енергия. Най-икономични са елементите от ниво 1 – бомби, тройни бомби, инструмент за поправка, мостове, кули и звено за противовъздушна отбрана. Първите два са подходящи за атака, когато имате ограничени енергийни ресурси. Мостовете са ви необходими, за да прекарвате чувствителните към всякакви течности енергийни връзки през реки и езера. Ако се опитате да прокарате през водна преграда произволен обект, той ще се взриви и ще изразходва безвъзвратно енергията, която изисква. Кулите са разузнавателно средство и елиминират опитите на противника да навлезе в територията ви.

Следващото ниво 3 обединява различни бойни единици – бойни ракети, ЕМР, spike, reclaimer, мини и балони. Първите четири са с различни функции и са подходящи за атака, докато останалите две са чудесно средство за отбрана. Ниво 7 е с най-разнородно съдържание. За пасивна атака използвайте crawler-ите, който се движат самостоятелно и щом достигнат вражеска единица, взривяват се и я унищожават. Вирусите изваждат от строя засегнатия обект и се предават по енергийната мрежа. Щитовете пък са перфектното средство за защита на по-голяма площ. Оffensive-звената пък са подобие на hub-овете, но могат да възпроизвеждат само бойните единици. По-специални са енергийните колектори, които, ако са поставени на специалните извори на енергия (приличат на езерца в бълбукаща лава), ви носят допълнителни 3 точки енергия в края на всеки рунд.

В този ход на мисли е време да поясня и

правилата на игра

които са повече от прости – елиминиране на вражеските единици чрез унищожение на главния им hub. Единственият начин да го разпознаем са мигащите светлини на енергийните връзки, които водят към него. Всяка игра е разделена на рундове, като в началото на всеки получавате 7 единици енергия. Колкото повече енергийни колектори си осигурите, толкова повече преднина имате пред противника си, тъй като рундът е приключен при изчерпване на наличностите и трябва да чакате противникът да изразходва своите енергийни запаси.

Ще ви трябва известно време, докато свикнете с навигацията в пространството. Небесните тела са кръгли, а картата е плоска като дъска и като стигнете до края й, се озовавате в началото на другата страна. Звучи объркано, но в действителност е още по-объркващо. Трябва ви доста практика, за да станете прецизни в прицелването и при определяне на точното местонахождение на новите обекти, защото те не се движат по права линия.

Moonbase Commander предлага избор на самостоятелна и групова игра. В Single mode може да премерите сили с компютърно контролирани опоненти в т.нар. skirmish режим или да джиткате из готовите, 16 на брой, сценарии. Multiplayer-ът предлага както възможност за игра с приятели (до 4 на брой ентусиасти), така и глобална изява в интернет чрез GameSpy. Различни нива на трудност се постигат и чрез многообразието и възможността за редактиране на map-овете и допълнителните опции: вземане на решения за определен период от време, вятър, който затруднява разполагането на новите обекти, и fog of war.

За финал държа да кажа добри думи за изключително семплата и изчистена графика, която е в стила на flash-геймките. Обектите на различните фракции са прости като Lego играчки. Няма да срещнете нито кръвожадни зверове, нито пък ще видите как галони кръв изтичат от прерязаните гърла на противниците. Всичко е чисто и просто – направено като за поотраснали деца. И ако успеете да преодолеете тази психологическа бариера, ще се озовете в един свят, в който оцеляването е възможно само чрез стройна логика на мисълта и правилно използване на бойните единици.

Автор: Васко Чаворски