Monster Hunter

Jump`n`run, видиш ли. Mного отдавна не ми се беше случвало да поджиткам някой здрав, стар и изпълнен с романтичен спомен Jump`n`run. А бяха едни времена, съгласете се… Jump`n`run-ове излизаха ежемесечно и то какви! Незабравимите Keen-ове на Джон Ромеро и Джон Кармак са само едно от нещата, които ми се ще да спомена. Да-а-а, бяха едни красиви времена.

Когато си пуснах за първи път Monster Hunter, в мен се надигна

учудване и потрес

– да не би да е ставало въпрос, че ще трябва да пиша статия за ретро?! Уви, предположенията ми се оказаха крайно неверни за мое най-голямо съжаление, ако трябва да съм честен. Бодрият midi-саунд сякаш ме подканваше и ми се присмиваше – е, кво толкова сега, брато, малко ни е дървена музичката, ама виж колко е здава идеята ни!!! Monster Hunter започва с пространно обяснение на това, каква игра е всъщност, видите ли. Вие сте един малък симпатичен младеж, на когото не бих дал повече от шест годинки. Героят обаче гледа с такава злоба, че не без основания ми се струва как като малък е бил бит с ютия по главата и търкалян в пералнята, докато просто се е опитвал да артикулира думичката “мама”. Но сега той ще си го върне на всички.

Освен тежката му съдба в личен план веднага ще забележите, че пичът всъщност е опитен хулиган – едното от опулените му сини очи е паднало (буквално) в неравна битка. Значи ето още една причина да си отмъсти. По едно време се намесва и световната сигурност, но аз лично не успях да проумея каква точно е връзката.

Играта започва с “пленително” интро, издържано в стила на най-добрите заглавия за 1993 година. Статични битмапове показват и разказват за епичната битка, която малкият сополанко поема, и дълбоката фабула, мъчеща неговото скромно съществуване. Там има един замък, пълен с monster-и (чудовища тоест), които са много лошави, затова трябва някой да им види сметката. И скоро неусетно разбирате, че… нашият малък герой е всъщност Monster Hunter. Никога нямаше да се сетя…

След пленителната и изпълнена с дълбочина история вие се впускате в битката. Пардон, като начало ще трябва да преминете тренировъчната мисия. Определено авторите на играта са насочили “хитовото” си заглавие към връстниците на главния герой. От туториала разбирате, че всяко животно се убива само от определено оръжие, което трябва да търсите из нивата. Също така разбирате, че враговете са толкова зли, че много зор ще видите. Поободрих се. Може пък да стане интересно, рекох си.

Дръжки…

Когато започна играта, се появи екран с размерите и дизайна на супер, мега, хипер успешното заглавие Pacman!!! Ами враговете?! За да може да спечели благоволението и одобрението на загрижените за психическото здраве на децата си родители, Monster Hunter предлага иновационни решения по отношение на противниците – кактуси, жаби, кучета, въобще всякакви страховито изглеждащи гадини, които издават звуци, напомнящи кудкудякане, квичене и стомашни газове. Вярно, че в някои игри се попрекалява с кръвта, но прекаленият светец и Богу не е драг, дето има една приказка.

В един момент, малко преди да изключа компютъра и да захвръля диска с Monster Hunter във вечното небитие, се замислих доста сериозно… Дали авторите не си правят здрав бъзик?! Дали тяхната идиотия не е съвсем целенасочена? Кой знае, лично аз обаче останах разочарован.

Автор: Александър Бойчев