Minority Report

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 мар. 2003

Накратко:

Може би сте гледали “Специален доклад”, а може би не? Това в случая не е толкова важно, защото играта използва неговия свят просто като декор. Важното уточнение е, че авторите не са успели да се преборят за правото да ползват приликата с Том Круз. Главният герой отново се казва Джон Андертън и отново е оперативен работник в службата за предотвратяване на бъдещи престъпления, но изглежда по съвсем различен начин. Освен това не очаквайте заплетена action adventure история с интригуващи загадки. Играта Minority Report e 100%-ов екшън с акцент върху ръкопашните схватки.

Combat система : ) : )

Както споменах по-горе, “тупалките” са в центъра на тази игра. Без да преувеличавам мога да кажа, че системата на ръкопашните битки е просто уникална. В най-положителния възможен смисъл. В основата на всичко е възможността да сграбчите някой от зашеметените си противници. След това може да изберете измежду следните възможности – да го довършите със свободната си ръка или крак без да го пускате, да го повалите на земята и там да го подхванете с ритници, или да го хвърлите пред себе си или зад гърба си. Последната опция е особено полезна, тъй като с хвърленото тяло можете да пометете други връхлитащи врагове. И всичко това работи абсолютно безупречно. Отделно трябва да се прибавят особено полезните “подсечки” в стил Tekken Tag Tournament, плюс наистина впечатляващия набор от техники и комбинации от удари.

Интерактивност : )

Уви – и този път става въпрос само за възможността да счупиш разни неща из нивото. Но затова пък колко неща могат да се счупят из нивата на Minority Report! Прозорци, столове и маси, неонови реклами и дори ледените “скулптури” в едно от ранните нива. Признавам, че като цяло това е едно доста евтино удоволствие, но закъде би била коя да е игра без него?! В комбинация с описаната по-горе combat система ефектът е наистина зрелищен. Особено когато с добре отмерен ритник отпратиш противника си в близката витрина и тя се разбие на стотици парченца.

Геймплей : (

Така-а, дотук добре… След първите две-три нива си казваш “егати жестоката игра!” и в кажи-речи разтреперан от вълнение почваш да се питаш какво ли те чака след такъв старт. След още две-три нива от все същото почваш леко да се притесняваш. Да не говорим, че иначе страхотните тупалки почват вече умерено да те отегчават. Долу-горе по това време се появява ракетната раница, добре позната на тези, които са гледали филма. Чудесно – да се лети с нея е страхотен купон, а управлението й е доста интуитивно (тоест – лесно за използване). Но “употребите”, за които авторите на играта са се сетили, са толкова постни, че и тази тръпка бързо се стопява. И тъй, далеч преди средата на Minority Report ти става болезнено ясно, че до самия край не те чака нищо ново. След което завършването на играта се превръща в истинско изпитание за нервите ви. Освен че ще правите едно и също нещо, често ще ви се налага да го повтаряте до припадък. Просто защото някой дебилен дизайнер на нива е решил, че за да е по-як купонът, трябва да ви изсипе цели пълчища от противници на главата. Затова и повечето битки се превръщат в поредица от безразборно натискане на бутони, без какъвто и да е шанс да се възползваш от описаната по-горе страхотна combat система. А при такова числено преимущество на врага, се умира много, ама много лесно.

Автор: Ивелин Иванов