Midtown Madness 2

11 часът е. Протяжна делнична вечер. Допивам последния бърбън и поглеждам навън. През френския прозорец на лятната ми къща в Княжево се вижда цялата прелест на София от пощенските картички.  Посягам към ключовете на новата ми таратайка. Някакво си Ауди TT. Било много яко. Внимателно пъхам ключа, проверявам дали не съм забравил нещо. Не, щом и цигарите са тук. Леко завъртане… Честно, май чух хода на буталото! Не мога да задържа леката усмивка на доволство. Усещам мощта на тази малка играчка. Пулсът ми леко се ускорява. Сега ще те видим – помислям си, – и леко натискам газта. В следващия момент усещам стомаха си някъде назад. Там, където според производителя се намират нещата, дето им вика “задни седалки” (защото аз бих ги оприличил на дамска чантичка). Кракът ми все повече натежава върху педала и все повече се учудвам на странната си анатомия. Кръвта пулсира във вените ми. Колата ускорява ли, ускорява скоростта си и вече започвам да чувствам адреналина. Да, обичам това усещане! В следващия момент чувам полицейски сирени. Мамка му, пак тези куки! – изругавам тихо, – но не се притеснявам особено, нека се опитат да ме хванат.

Ако не сте се досетили, това е просто буйна фантазия. Мечта, че един ден ще можем да обикаляме собствения си град във виртуалния свят. Тазгодишният хит на “Microsoft” Midtown Madness 2 сбъдва мечтите на жителите на Сан Франциско и Лондон. Ето как:

Преди около година “Microsoft” пусна нова игра в своята поредица от Madness игри. Тя тръгна някъде през 97-ма г. с играта Monster Truck Madness и беше сред първите игри, които се възползваха от новите възможности на DirectX и новопоявилите се тогава 3D-карти. Впоследствие поредицата роди хита Motocross Madness, а след това и Midtown Madness.
Създадената традиция за игри, свързани с моторни спортове, се продължава и с новото заглавие, излязло под пръстите на вещите разработчици от “Angel Studios”. Под традиция разбирам изключително приятна графика (макар не винаги най-добрата), интелигентен и сравнително оригинален геймплей, богати възможности на играта и много, ама много забавление. С излизането си Midtown Madness предизвика голям фурор сред феновете на моторния спорт, но най-вече сред хората, които рядко се захващат с игри, свързани с „колички”. Причината е проста – играта бягаше от класическия модел на автомобилно състезание, пресъздаван по принцип в подобни игри, а предлагаше нещо, обявено от създателите си за „ново” – възможност за шофиране извън предварително зададен маршрут и практически навсякъде. Хардкор-феновете на моторните игри обаче сигурно вече са скочили от местата си. Да, наистина това не е новост, защото още небезизвестната Carmageddon предлагаше такива възможности и вдигаше адреналина с безкрайните градски пейзажи и оловни мини. Carmageddon имаше един основен недостатък (но според мен предимство) – в него се мачкаше всичко, което се движеше. Кръв течеше по екрана, а невероятните възклицания на Макс са мил спомен за всеки, размазал малко пешеходци.

Midtown Madness обаче връща съня на притеснените родители, защото те получиха това, което искаха – игра, която не застрашава психическото здраве на техните деца. Там, подгоненият от геймъра пешеходец, умело успява да избяга от връхлитащия го със 120 км/ч фолксваген.

Midtown Madness притежаваше още нещо, което никой не можеше да предвиди – цял един град. Невероятно добре пресъздаденият модел на Чикаго беше направо приказен. От “Angel Studios” са реагирали на малкото, но съществени критики в Midtown Madness 1 и така се ражда Midtown Madness 2. Като начало градовете вече са два – Сан Франциско (Фриско) и Лондон. И двата града спазват традициите на модела на Чикаго и лесно могат да бъдат разпознати. Преминавайки през Лондонското сити, достигате до Tower Bridge, а по пътя се движите покрай класическите червени телефонни кабинки. Разбира се, шофира се по лявото платно, за което е нужен малко тренинг, но се свиква. Във Фриско разходката по Голдън Бридж, преследван от класическите вече полицейски фордове, е нещо незабравимо. А когато пред вас се изпречи трамвай, наричан на местния жаргон cable car (май защото е с гуми), независимо дали сте само от време на време гост в столицата или сте софиянец и действате по предварително тренирания начин, все едно – внимавайте!

Интерфейсът на играта общо взето не е променен, както и при предшественика й. Новост е, че вече избирате между 20 автомобила, сред които е и споменатото Ауди ТТ. Малкият проблем, който според мен е доста изнервящ, е, че повечето автомобили трябва да бъдат “unlocked” – разбирай, че е нужно малко повечко каране в играта, за да получиш възможност за достъп до тях (Аудито също е недостъпно в началото). Броят на пешеходците, на останалите автомобили, на полицейските коли, както и атмосферните условия могат да бъдат настройвани според предпочитанията на геймъра. Аз обичам да играя с повечко други шофьори, защото е значително по-интересно.

Възможностите за шофиране са горе-долу същите като в първа част. В Cruise  получавате възможност за разходка из града. С каква скорост ще се разхождате си е ваша работа, защото не сте притиснати от времето.
Затова пък имате невероятната възможност да опознаете Фриско и Лондон. Circuit Race не е нищо друго освен класическо състезание с няколко обиколки и би трябвало да задоволи NFS-феновете. По-голямо удоволствие обаче предлага чекпойнт-модусът. По избран от вас маршрут трябва да се съберат различни предмети. Стрелки посочват следващия чекпойнт. Никой не е казал обаче, че ще го достигнете по права линия! Можете да използвате дори системата на метрото.

Crash Course е другата новост в играта. Във въпросната опция се крият нови сценарии. В единия не трябва да се кара по-бавно от предварително определената скорост (спомнете си Киану Рийвс, може да ви е от полза!). В друг сценарий влизате в ролята на лондонски таксиджия и участвате в ежегодния конкурс по бързо ориентиране за бакшиши, разбира се, за време. Не сте ли си мечтали да карате онези лондонски таксита, паркирани пред парламента? Сценарият в Сан Франциско се развива около намирането на най-добрия каскадьор на републиката – скок с количка върху фериботи и други такива.

Физическият модел на автомобилите е доразвит в сравнение с първата част на играта, като общо взето всичко е постижимо. Всеки автомобил предлага свой собствен начин за управление, както е и в реалността. Не е все едно дали ускоряваш с ауди или с камион. Пораженията от някоя колизия не са едни същи при “мини”-то и при фолксвагена. Особено ми беше приятно шофирането със спукана гума. Бих ви го препоръчал, но може и да ви е за последно…

Хардуерните изисквания на играта са просто учудващи – 8 MB за видеото, Р2 за процесора са минимум. NFS е с по-добра графика. Предлагат се няколко камери – две външни и една от кокпита. Погледнат отвътре всеки автомобил има различно арматурно табло и клаксони, както и уникални звуци на мотора. Всъщност звуците в играта са причина за успеха на Midtown Madness 2 – кокни-акцентът на псуващите ви лондонски шофьори или трамвайджията във Фриско (опитайте и ще разберете!)

Малко разочарование за мен беше липсата на career mode, какъвто нямаше и в първата част, както и локнатите коли. От друга страна, без претенции да бъде невероятна симулация и с предварителната уговорка, че това е игра тип arcade, немимуемо ще си кажете, че тези от “Angel Studios” нещо май ни бъзикат!

Автор: Александър Бойчев