Middle-Earth: Shadow of Mordor

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 06 окт. 2014

„Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие, Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие.“ – Дж. Р. Р. Толкин, „Властелинът на пръстените“

„Аз предначертах съдбата на Средната земя. Аз създадох Пръстените на Силата“ – Middle-Earth: Shadow of Mordor

Сигурно се чудите защо изневерявам на стандартната си практика и започвам с цитати. Особено когато тема на материала е именно тази игра. За незапознатите – въпреки доста положителното мнение на болшинството от западните гейм медии и най-важното звено в индустрията – геймърите, феновете на Толкин вече седмица беснеят активно и анатемосват заглавието. Причините – според тях то не представя адекватно Средната земя и периода, в който действието се развива – а именно онази тъмна дупка между „Хобит“ и „Задругата на пръстена“, за която се знае изключително малко, и то предимно от официални времеви линии. Ако сте много дай-хард фенове на романите на именития писател, или член на българското фен общество, тази игра най-вероятно ще ви издразни. Отсега го казвам, да си знаете…

За останалите,

Ваша милост се нарича Талион – рейнджър от Гондор, ситуиран на границата с Мордор, начело на постоянна мисия с цел охрана на Черната врата. През първите пет минути от играта се научавате да се биете, да носите букетче от маргаритки и да целувате жена си, след което идилията отива по дяволите и мини ордичка урук-хаи нападат крепостта, която нашият човек обитава. След кратък туториал по стелт придвижване и тихо прерязване на оркски гърла, ви залавят и принасят в жертва. Докато се случва тази изключителна и кинематографично представена трагедия, отвъден глас отговаря на въпроса „ама аз мъртъв ли съм сега“ с незадоволителното „не, прокуден си от Смъртта“. Nice, а?

Бързо установявате, че въпросният глас принадлежи на безплътен и доста съсухрен дух на елф, който накратко ви доразяснява ситуацията. А именно – не можете да умрете, защото слуга на Саурон ви е направил „призрак“ чрез проклятие (сори, не знам как по-адекватно да преведа wraith) и сте обречени на вечно съществуване в тази полуплътна, полужива форма… или поне докато Саурон не реши да си събере армия, към която ще бъдете принудени да се присъедините. Разбирате също, че за да разрушите проклятието и все пак да успеете да се пренесете в отвъдното при жена си, трябва да светите маслото на отговорния за злощастната ви съдба. Елфът обяснява, че се е вселил в тялото на Талион минути преди то да падне безжизнено на студения камък и моли за помощ. И тъй, заедно с него поемате на приключение с две основни цели – да видите сметката на убиеца на семейството на гондореца и да помогнете на елфa да си спомни кой е бил преди да предаде Саурону дух.

Аз те помня – ти ми свети маслото предният път!

Основната ви задача в света на Shadow of Mordor ще е да изколите армията на Мордор – тя се състои от 25 капитани на урук-хаи, посредством които в някакъв момент ще достигнете и до господаря им – Черната ръка на Саурон. Това не е никак лесна работа, тъй като убиването на особено гнусните орки от първия път става с доста зор. Всеки от тях си има силни и слаби страни, за които можете да научите, като разпитвате определени редови войници, наречени „червеи“, маркирани със зелена иконка над главите им. Ако не използвате някоя от слабостите на капитаните срещу тях (например стрела в куфелницата или комбо от еди-колко-си удара), има сериозен шанс те да се възстановят и да ви нападнат изневиделица с реплика от сорта на „този път ще ми паднеш, нещастник“. Има още една подробност – ако някой от обикновените урук-хаи ви свети маслото и има свободна позиция за капитан, той ще бъде повишен в ранга като награда за това че ви е убил. Именно това, наред със злопаметността на гадовете, прави разчистването на оркските редици толкова трудна задача. Но пък е страшна зарибявка!

Развълнуван да споделя най-интересното, прескочих основното – светът е напълно отворен, като по картата са разпръснати „мисии“. Те биват три вида – основни, които развиват историята; странични, които я допълват; и специални, които ви носят различни бонуси. Изборът коя след коя ще играете е изцяло във ваши ръце. А можете и просто да си обикаляте и да трепете орки за кеф. Като го споменах – търчане ще има доста. Нещата доста се улесняват от наличието на fast travel, който работи на принципа, познат ни от Assassin’s Creed игрите – катерите специална кула, активирате я – което в случая става с удар на елфическия ви придружител по също толкова безплътна наковалня – и по всяко време можете да се върнете към нея.

Prince of Arkham

Но да хвърлим едно око и на геймплея. Когато за пръв път видях трейлър на играта, много ми заприлича именно на гореспоменатата и превърнала се в сапунен сериал поредица на Ubisoft. Не само на мен, очевидно – коментарите в западните медии, както и тук, в РС Mania, споделяха това мнение. Сега, когато играта вече е факт, в геймплейно отношение съм по-склонен да я оприлича на странна смесица между Prince of Persia: Warrior Within и произволна част от Batman: Arkham поредицата. Първата причина за това е, че Талион изключително много ми напомня именно безименния принц, който се опитва да промени съдбата си… даже мотивите на двамата са подобни. Другото са бойната система и наличните акробатики.

Боят е микс именно между гореспоменатите две заглавия – базиран е на комбо системата от Batman, при която трябва да навръзвате един след друг удари без прекъсване и при всяко попадение в нечия мутра играта ви възнаграждава със забавен кадър. Приятна изненада е, че гадовете изобщо не ви бавят и ви се нахвърлят по няколко едновременно. Евала! Талион обаче явно е отскочил и до Вавилон, защото може да се прехвърля ловко над главите на урук-хаи и да прави особено ефектни комбота с меча или счупения си кинжал. Освен това негова милост може да тича по повечето стени, макар и само в посока нагоре… не виждам смисъл да описвам приликите повече. Само ще допълня, че освен двете госрепоменати средства за сеене на смърт, ще разполагате и с верния лък на безплътния си спътник. Той е лимитиран до четири стрели в началото, а те се запълват чрез изсмукване на душите на поошеметените врагове.

Наличният ви арсенал, както и уменията ви, могат да се ъпгрейдват. За първите трябва да събирате специални руни от повалените оркски капитани, които можете да вграждате в оръжията си. Всяка от тях дава по нещо различно – двойно количество щети, по-лесни хедшоти и т.н. За да отключите повече слотове за руни обаче, ви трябва специален ресурс, наречен… уф, нещо с „м“ беше… както и да е, името му не е важно. То така или иначе е материал, измислен специално за играта. Важното е, че го печелите от допълнителните задачки, както и някои други действия, които ще ви оставя да откриете сами. Талион вдига и нива на опит, разбира се, като всяко му позволява да отключи по едно умение. Тук системата също е подобна доста на Arkham поредицата, което на този етап не би трябвало да е изненада за когото и да е.

Отечество любезно, как хубаво си ти!

За да не ви развалям удоволствието от играта, приключвам с описанието на историята и геймплея дотук и минавам на техническата част. Понеже е модерно да се говорят глупости по отношение на системни изисквания, Shadow of Mordor не прави изключение. Играта върви прекрасно, с между 50 и 60 кадъра на Ultra, и това е на AMD FX-8150 и видеокарта Radeon HD 7850 2GB. Любопитното е, че дори HD текстурите не успяха да ми свалят повече от десетина кадъра от performance-a. Доста познати с гъзарски nVidia карти обаче се оплакаха от нисък фреймрейт на някои места, най-вече в големи мелета и широки открити пространства. Във всеки случай, играта не е чак толкова тежка, колкото я изкарват.

А гледката е един път! Макар да не съм от най-заклетите фенове на Толкин, бях запленен от всичко, което се откриваше пред очите ми. Всяка местност е пипната с любов към детайла. Не мисля и че има два еднакви орка в играта. В един момент започнах да усещам полъха на виртуалния вятър и да се заглеждам в калта и локвите които се образуват, когато завали дъжд. Гледах изумен как още на първия капитан, който открих, му текат лигите и се стичат надолу към земята. Квичах от кеф при гледката как черната и мазна като нефт оркска кръв хвърчи на забавен кадър след като Талион отсече главата на един от „червеите“ след поредния разпит. Красива работа, мамка му! А звукът? Музиката е издържана в тона на филмовите трилогии на Питър Джаксън, а за озвучаването са се погрижили имена като Трой Бейкър, Нолън Норт и Дженифър Хейл. Какво повече да иска човек?

Shadow on the wall

Макар тази статия да не е от най-адекватните ми творения, за което ви поднасям искрените си извинения, знайте че това е провокирано от вълнението ми при срещата с Middle-Earth: Shadow of Mordor. Отдавна не ми беше попадала игра от подобен тип, която да ме запали до такава степен, че да не мога да я пусна до самия край. Макар да знам, че мъртвите в Средната земя не оживяват и определено не колят редици от орки, както и че мисията на Гондор за охрана на Черната врата доста отдавна (има няма хилядолетие) е свършила по времето, в което действието се развива, играта смазва с атмосферата и геймплея си. И мисля, че няма да сбъркам, ако я нарека едно от най-добрите екшън заглавия по Толкиновата сага изобщо!

Автор: Диян Каролев