Microsoft Flight Simulator 2004:

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 13 авг. 2003

Инсталирането на майкрософтски софтуер е класическо времеотнемащо мероприятие. Минутите се разтягат, сякаш PC-то е достигнало субсветлинна скорост, а хардът е минал на ниво черна дупка. Но докато положението при Windows-a опира до обнадеждаващ единичен диск, все повече от другите продукти на гиганта запълват злокобните две и повече CD-та. Тихият хроно-садизъм на компанията на Гейтс избуява с просто невероятни темпове. Последен пример, за което са и четирите търкалца на настоящия Microsoft Flight Simulator 2004… Край на лирическото отклонение.

По същество новата многомегабайтова игра на MS е продължение на поредицата Flight Simulator-и. Подобно на предшествениците си, геймката представлява свръхподробен симулатор по мотиви от гражданската авиация. Всички форми на баталии и деструктивизъм са изоставени за сметка на “неприятно” сложните и реалистични контрол и детайли. Още от самото си създаване тази серия е била отдадена на всички малки и големи устройства и джунджурии по таблото на аеропланите. MFS 2004 не прави изключение. В това чудо са вместени всички стари шукаритети като са добавени и редица нови прелести. Може би най-забавното ново включване са купчинката историческите мисии. Подзаглавието на симулатора е пределно ясно:

Един век полети

Причината е очевидна, кръглият юбилей на моторизираните и по-тежки от въздуха хвърчащи превозни средства. В основата на играта са включени практически всички главни самолети и въздушни начинания от зората на индустрията до днес. На наша милост се дават полувелосипедната машина на братя Райт, прочутия Spirit of St. Louis на Линдберг и още поне дузина паметници на културата.

Единственото минусче в цялостния комплект аероплани е, че по-живите и съвременни летала са твърде ограничени. Въпреки пространната си структура и многото дискове, майкрософтският продукт предлага само около десет по-модерни летящи двукрили плюс два хеликоптера. Неприятно е също, че конструкцията им е предимно северноамериканска. Колкото и да е жалко, любимите Ту-та и Еърбъсове са напълно пренебрегнати. Може би единственото нещо, което компенсира този факт, е присъствието на всевъзможни географски точки на планетата. Всеки желаещ може да се развихри там, където му душа поиска. Нещата са дотам прецизни, че по картата се откриват локации от рода на

Горна Оряховица, Добрич и Безмер

Интересното е също, че някои от по-известните градове са моделирани твърде прецизно. Небостъргачите и други по важни обекти са точно там, където си трябва.

Хубавото на цялото изобилие е, че свободата на фантазията при съставянето на изпитанията е пълна. Човек може да изпробва полети, където и когато и да е. Комплектът от часове на деня и климатични условия допълват картинката по един страхотен начин. Ако пък ненавистта към настройките на двадесетината подменюта се прояви, всеки би могъл да прибягне и до комплекта от предварително заложени мисии. Готовите начинания са учудващо смислени и успяват да подчертаят главния елемент на геймката (а именно пилотирането) наистина подобаващо.

В общи линии самото летене винаги е било кажи-речи целия смисъл на тази серия игри. Отсъствието на различните ракети, бомби и картечници остава почти незабелязано. Реенето е дотам подробно и истинско, че само по себе си предизвиква първоначално почти незабележим, но всъщност много мощен ефект върху играещия.  Microsoft Flight Simulator е определено един от най-добрите и интересни компютърно базирани симулатори. Детайлите, свързани с

разните ръчки и лампички

не опират единствено до графичната си част. Ако всички опции се пуснат на макс, единствените разлики с истинското летене, биха били отсъствието на тримерния звук и неприятните вестибуларни усещания. Е, вероятно е вкарана и известна доза разлика с реалността, за да не могат последователите на Осама Бин Ладен да тренират за полета на своя живот 🙂

Покрай всичко това обаче играчът е изправен един твърде основен проблем. Управлението на самолет, сведено до възможностите на компютърната перферия, изисква много, ама наистина много внимание и концентрация. Цялата клавиатура на нещастното PC е обсипана с всевъзможни комбинации. Практически всички компоненти на aеропланите подлежат на контрол. Допълнителната черешка на върха на тортата идва от там, че всяка от предложените машини върви в комплект със съответните си особености. Полетът на най-модерното електронизирано чудо Boeing 777 е значително по-различен от този на античните DC-3 и  Lockheed Vega 5B. Единственото отрицателно нещо, свързано с цялата тази реалистичност, е фактът, че почти всеки незапознат бързо изпитва отчайваща нужда от многократно разцъкване на поместените туториали и изчитане на всичките текстове.

В MFS 2004  има симпатично голяма секция, посветена на

статии за летенето

Преглеждането на предложените раздели е изключително забавно. Достъпът до ресурсите е подреден по приятен начин. В тази си част симулаторът мяза повече на някоя свръхподробна CD енциклопедия. Във вътрешностите й може да се открие практически всичко – от основите на аеродинамиката до пълната история на представените в играта старинни самолети. При това всичко е написано елементарно и прелива от снимки и забавни картинки.

За съжаление, ако става въпрос за останалите по земни и съществени елементи, симулаторът прави няколко съмнителни маневри.
Като графика и звук MFS 2004 е

класически майкрософтски продукт

високи изисквания, съчетани с тромаво и на места съмнително изпълнение. Усещането за това ви залива още от менютата, изпълнени в характерен уиндоусовски стил. По самата вътрешност отделните елементи на картината силно варират в качеството си. Може би най-добрата част е отдадена на самолетите и облачетата. Останалите елементи от рода на наземни текстури и сгради са твърде взискателни. Единственият вариант, при който играта приличат на нещо наистина хубаво, е пускане в Ultra High режим. Неприятното е, че при подобни прояви A Century of Flight се проявява като истинска ресурсна ламя.

The End 

Microsoft Flight Simulator 2004 е игра, която не би допаднала на всички. Калсическите, масови екшън-магически изпълнения са пренебрегнати напълно. Това не е от геймките, в които можете да анихилирате съседа Гошко барабар с укрепеното му село. Всъщност единствените, които биха оценили симулатора по достойнство, са групичките харкор фенове, които изпитват поне малко любов към авиацията. Ако сте сред тях, намерете това майкрософтско чудо. Цялостното му изпълнение и същност наистина заслужават внимание.

Автор: Сергей Ганчев