by PC Mania
Metalheart е една от онези игри, направени с много желание и хъс. Но в крайна сметка голяма част от тях са се превърнали в едно бледо подобие на гигантите, на които подражават. За съжаление те обикновено са недовършени и пълни с бъгове, може би защото техните разпространители така отчаяно са се нуждаели от пари, че са пришпорили излизането им. Уви – крайният резултат от това е, ако не изключително плачевен, то доста разочароващ.
Постапокалиптика
Годината е много след 2005-та. А мястото на действието – далечната галактика. Капитан Лантан и неговата най-добра приятелка – втори пилот Черис – небрежно се реят в космическото пространство, докато по нещастно стечение на обстоятелствата в един момент са принудени да извършат аварийно кацане на непознатия за тях свят Протион. Причината е проста – техният голям космически кораб “Глория” (без мръсни асоциации с нашенски реалии, моля) бива безвъзвратно повреден от внезапно появили се астероиди.
След доста мъки двамата успяват да покажат кратуните си от люка, само за да видят, че са попаднали в най-класическия саморазпадащ се постапокалиптичен свят, който може да си представите. Не им трябва много време, за да разберат, че на тази напълно изолирана от цивилизования свят планета се мъдри най-голямото залежище на безценния ресурс тактониум. Той е единственото нещо, което е достатъчно мощно, че да захранва най-новия писък на техниката – т.нар. импланти. Въпросните джаджи заместват човешките органи, като по този начин снабдяват с нови свърхспособности онзи, който ги използва.
Уви, Протион се владее изцяло от Империя Нумори – тиранични монополисти, готови на всичко, за да се сдобият с ценния ресурс. А за по-интересно единствената совалка, чрез която Лантан и Черис биха могли да се измъкнат, принадлежи именно на гореспоменатите деспоти. Така започва приключението на двамата главни герои в Metalheart, чиято основна цел е да се разкарат от Протион колкото се може по-бързо. А ако спасят междувременно и целия свят от унищожение – още по-добре.
Буйството на клонингите
Сама по себе си Metalheart представлява класическа тактическа ролева игра с походови битки, в която основният фокус пада върху развитието на вашите герои, но без да може да създавате такива в началото. Ще командвате екип от до шест души наведнъж, като тяхната раса ще варира от обикновени хора до номади, киборги и мутанти.
За добро или лошо Metalheart прилича поразително много на Fallout. И не само заради постапокалиптичната обстановка, но и до голяма степен – заради своя геймплей. На практика обаче тази игра е един лошо скалъпен клонинг на една истинска класика, пълен с бъгове и недоразумения от всякакъв род. Но преди да започна да хвърлям кал с пълни шепи по нещастните руснаци, които напоследък бълват игри на поразия (доста повече, отколкото би трябвало), може би е добра идея да спомена и някои от положителните характеристики на това славянско отроче.
Приятел или враг
Идеята да завързвате определен тип взаимоотношения с хората, мутантите, киборгите и номадите е може би най-готината хрумка в Metalheart. Дали ще действате на приятелски или враждебни начала с тях ще зависи изцяло от вас и вашето поведение на територията на Протион. Това ще определя и вида на куестовете, които ще трябва да изпълнявате. Например, ако решите да не помагате на номадите – коренните жители на Протион, притиснати до стената още с пристигането на имперските сили – заставате на страната на мутантите (миньори-роби, изродили се вследствие на радиоактивността на тактноиума) и киборгите (своеобразни кибернетично подобрени наркомани, които не могат да живеят без въпросния ценен ресурс), които в общи линии са почти изцяло зависими от Империята.
В ерата на имплантите
Самата идея за тези футуристични екстри – макар и отдавна излязла извън рамките на оригиналността – също върши добра работа в цялостния геймплей на Metalheart. Вашите хора (били те основните два персонажа или някой от наемниците, които ще срещате по пътя си и на които ще плащате, за да ви помагат) могат да използват три вида от въпросните хай-тек джаджи. Първите са с изключително елементарно приложение и се вкарват в тялото без допълнителни приспособления. За вторите обаче ще ви трябват хирургически инструменти. При последните, които са и едни от най-ефективните, даже ще се наложи да посетите местната клиника. Там, след специална операция, извършвана от доктор, на който, разбира се, ще трябва да бутнете някой и друг кинт, ще бъдете превърнати в истински супермен.
За да се възползвате от функциите на имплантите, ще трябва да ги захранвате непрестанно с тактониум – една от най-важните характеристики на вашите герои, наред с тяхното здраве и издръжливост. Той е нещо като маната. В противен случай или ще трябва да изключите въпросните присадки, или да наблюдавате как кръвта ви бавно, но сигурно, започва да намалява от само себе си.
Недоразумения
За съжаление Metalheart не е лишена от такива. И те присъстват най-вече в диалозите – един от ключовите елементи в ролевите игри. При това на всякакви нива.
На първо място – масово има несъответствия между онова, което героите казват, и субтитрите. От една страна, това е просто дразнещо. Но, от друга, когато е свързано и със самия геймплей, е и доста объркващо. Например още в самото начало на играта Лантан казва, че на изток от мястото на катастрофата е видял град. Е, да, ама въпросното селище се намира на запад – както всъщност е написано и в самите субтитри.
На второ място (честно казано не знам по каква причина), докато водих диалог с едно NPC, получих възможността да избера каква да бъде неговата, забележете – НЕГОВАТА, а не моята следваща реплика. На такова чудо не бях попадал до ден днешен. И на трето – играта твърде силно се старае да бъде забавна, което на места я кара да изглежда по-скоро смешна. В лошия смисъл на думата.
Що се отнася до куестовете
там пък цари един малък, граничещ с лудостта хаос. Дневникът се организира по безумно неандерталски начин и понякога е невъзможно да разберете какво точно трябва да направите, за да приключите дадена задача. Още повече – от време навреме дори не сте алармирани, че сте я завършили успешно. Това се отнася най-вече до куриерските мисии, при които, докато се чудите на кой точно от безличните NPC-та трябва да цъкнете, за да му дадете онова, от което се нуждае, предметът изведнъж е изчезнал от инвентара ви. А в дневника срещу въпросната задача вече пише – изпълнена.
И накрая управлението – последното недоразумение в Metalheart. То е изключително тромаво и неадекватно. Всъщност като цяло играта е доста мудна. Странствате из наистина големи територии, които обаче в по-голямата си част са пусти. Водите безсмислени и пълни с грешки диалози с NPC-та, които дяволски упорито се стараят да бъдат забавни, но не успяват. Metalheart може и да е направена с любов, но определено не е завършена. Със сигурност има какво още да се иска от нейните разработчици, за да се получи едно страхотно нелинейно постапокалиптично RPG с атмосфера и перфектна бойна система.
С други думи – може би е по-добре да стоите на страна от тази игра. Не си заслужава да си губите времето с нея.
Автор: Владимир Тодоров