Metal Fatugue

Psygnosis стрелят нависоко. Новото им заглавие Metal Fatugue беше пуснато с гръмките претенции, че след неговата поява конкуренцията ще изглежда направо смешна. Такъв рекламен шум не се вдига за пръв път и поради това едва ли кой знае колко хора са очаквали действително да видят игра, която ще разбие по всички показатели и Starcraft, и Command & Conquer. В интерес на истината Metal Fatigue едва ли също ще постигне това. И причината е много проста: Psygnosis са направили едно заглавие, което със сигурност ще очарова част от геймърите, но което в същото време с почти 100% сигурност няма да успее да завладее най-широките маси.

Сега е време да видим и защо. Първото, което прави впечатление след инсталирането на играта, е, че ще можете да поемете командването на 3 враждуващи партии. В случая става дума за

три гигантски корпорации

които спорят със силата на оръжието за господство над известната част от галактиката. Преди да изревете, че всичко това е познато от Starcraft и хиляди клонинги на хита на Blizzard, е редно да видите и за какво точно става дума, защото разлики има. И така: Във вселената на Metal Fatigue човечеството е изобретило свръхсветлинни кораби и е започнало да покорява космоса. Един ден обаче скаутите се натъкват на следите на извънземна раса. Лошата новина е, че така наречените Хедоти очевидно са доста по-напреднали в техническо отношение от хората и същите едва ли биха имали шанс в пряк сблъсък с тях. Въпреки това хората продължават да търсят контакт с тази суперраса и един ден дори откриват родния свят на могъщите извънземни. Там следва и поредната изненада. Хедотите чисто и просто са изчезнали. По планетата им обаче има следи от организирано изтегляне, така че те вероятно не са измрели, а просто са си потърсили нова родина. Поради липса на външен враг трите най-големи земни корпорации, така наречените CorpoNations, започват да водят кръвопролитна война помежду си за разпределението на
технологичните чудеса на Хедотите

И така стигаме и до Metal Fatigue, където можете да поемете командването на армията на всяка една от враждуващите страни и да се опитате да я изкарате победителка в конфликта. Трите корпорации разполагат с обща взето сходен арсенал като в соловата кампания всяка от тях има на разположение леко модифицирани екстри, заети от Хедотите. Сюжетът на соловите мисии пък ще хвърли в луд възторг феновете на японската анимация 🙂 Авторите на Metal Fatigue очевидно са гледали на поразия японски анимационни сериали и на воля са заимствали клишета от тях. В играта не липсва нищо от това, което сме свикнали да гледаме на малкия екран. В интерес на истината сюжетът е направен доста добре и в него има почти всичко необходимо, за да бъде запазена мотивацията на геймърите до самия край. Това включва сладникави любовни истории, предателства, внезапни обрати, търсене на Хедотите и т.н. Като капак на всичко армиите на фирмите се ръководят от трима братя, като по този начин

войната си е и нещо като семейна свада

по време на която лъсват най-различни тъмни петна от миналото на всеки един от командирите 🙂

Оригиналният сюжет обаче едва ли би могъл да бъде основен аргумент в полза на стратегия в реално време. Затова програмистите са измислили и няколко доста приятни новости в геймплея. Първата е вкарването на елементи от ролеви игри. В Metal Fatigue голяма част от единиците остават на ваше разположение по време на цялата кампания. След всяка мисия пък в зависимост от представянето си получавате определен брой точки, които можете да разпределяте за повишаване на показателите на вашата армия.

Хитрото е, че тези точки се дават на конкретна единица, а не на всички от даден вид. Това, от една страна, мотивира за максимално ефективно минаване на мисиите, защото, ако се моткате или търпите сериозни загуби, точките са доста по-малко. От друга страна, ще трябва сериозно да се замислите дали искате по-мощни танкове или по-прецизни в стрелбата екипажи на вашите Mech-ове. Самите показатели се отразяват забележимо на качествата на съответната единица и един Mech с добър екипаж може спокойно да разбие на пух и прах цяла вражеска армия.
Като споменах Mech-овете е редно да отбележа, че те са и основното оръжие в играта. Тук е и другият хит на Metal Fatigue. Във всяка мисия ще
можете да си правите уникален дизайн на

вашите Mech-ове

В зависимост от технологиите, с които разполагате, ще имате най-различни чаркове, от които можете да си конструирате метални чудовища според индивидуалния вкус. Като специална екстра пък след разбиването на вражески Mech ще можете да съберете неговите използваеми части и така да си спестите строителството на собствени такива, което, както се сещате, отнема доста ресурси и време. След това остава само да  снабдите вашите бойни чудовища с подходящ екипаж и можете спокойно да се впуснете в атака 🙂 В началото на повечето мисии ще видите и още едно оригинално хрумване. В творбата на Psygnosis можете да си разгледате предварително картата и да си изберете най-подходящата според вас точка за начало на офанзивата. След това обикновено имате и нещо като гратисен период, по време на който ще можете да положите основите на своята база под прикритието на енергийно поле, което охлажда амбицията за подли атаки на противника още преди да имате дори първата работилничка за танкове. Такова нещо поне аз досега не бях виждал.

След като минете няколко мисии ще забележите и още нещо ново:

Действието се развива на няколко нива

Казано с други думи, враждуващите страни се бият не само на повърхността на планетите, а и в орбита, че даже и под земята. Вицът е, че това става едновременно. Което пък значи, че ще трябва да внимавате какво става на всяко едно от нивата и евентуално завоюваното предимство на някое от тях може да даде важно стратегическо предимство за спечелването на цялостната мисия. Разбира се, евентуален провал в орбиталното ниво примерно е твърде вероятно да ви докара и до неочаквана катастрофа въпреки отличните резултати на повърхността примерно. От казаното дотук мисля, че вече е ясно защо според мен Metal Fatigue е една от най-добрите стратегии в последно време.

Остава да видим и решаващия за този жанр multiplayer. В това отношение специално отбелязване заслужава единствено невъзможността за атака преди всеки от играчите да си е направил поне частично базата. Така популярните още от Starcraft rush-ове си остават в историята и победи за под 10 минути едва ли ще могат да бъдат реализирани.

Иначе по отношение на multiplayer играта кой знае какви новости няма, но феновете на мрежовите игри ще открият всички любими видове битки, така че място за разочарование или пък недоволство няма.

Същото важи и за интерфейса. Програмистите от Psygnosis без особен свян са откраднали същия от Command & Conquer. В това обаче поне според мен няма нищо лошо, защото е по-добре да изкопираш нещо добро отколкото да сътвориш някоя оригинална боза, която няма да се хареса особено на никого 🙂 Още повече, че на тема графика Metal Fatigue без особени грижи откъсва продукта на Westwood. Играта не само ползва възможностите на 3D-ускорителите за специални ефекти от типа на динамично осветление и филтрирани текстури, но се предлагат и екстри като възможност за

свободно движение на камерата

и различни степени на zoom. Всичко това дава доста добър поглед върху бойните действия, още повече, че по всяко време можете да включите и на познатата от C&C и Starcraft 21/2D перспектива. Това обаче едва ли ще ви се случи, защото 3D-погледът върху арената на битката е реализиран превъзходно, а и така ще изпуснете част от сладките детайли като пушеците, които се вдигат от повредените танкове или пък димните следи от всяка изстреляна ракета. Звукът също е добър, но едва ли ще предизвика чак такъв фурор. Но все пак говорим за стратегия в реално време, а те никога не са се славили с особени достойнства именно в тази насока.

За финал остава да видим и дали Metal Fatigue успява да изпълни предварителните обещания. Според мен отговорът е изцяло положителен. Творбата на Psygnosis за пръв път от доста време насам предлага нещо действително ново в жанра на стратегиите в реално време. Хрумванията на дизайнерите до едно са сполучливи и придават допълнителна атмосфера на играта. Това важи в особена степен, ако обичате да играете и сами срещу компютъра, а не само по клубовете. За съжаление от тук произтича и страничният ефект, че Metal Fatigue е доста по-сложна за усвояване от, да речем, Starcraft или Tiberian Sun и по този начин едва ли ще завладее сърцата на широките геймърски маси. Ако обаче имате време и желание да се заемете сериозно с тази комплексна стратегия и нямате нищо против да вложите и малко повече мислене при решаването на мисиите, то играта определено ще ви допадне и ще ви накара за доста време да забравите останалите продукти от жанра.

Автор: Никола Дърпатов