Mercenaries 2: World in Flames

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 сеп. 2008

Традиционният силен сезон на компютърните игри всяка година започва в началото на септември и завършва с кулминация по Коледа. В този период отделните издатели се надпреварват да пускат хитови заглавия, борейки се за благосклонността на геймъри и критици. Една от първите игри, на която се падна честта да открие тазгодишната надпревара, бе Mercenaries 2: World in Flames, разработена от Pandemic Studios и издадена от Electronic Arts.

Mercs 2, както е известна за по-кратко, е наследник на хитовата Mercenaries: Playground of Destruction. Първата част се появи през 2005 г., но така и не дочака своя компютърен вариант. Играта получи доста добри отзиви и поради това всички геймъри бяха приятно изненадани, когато стана ясно, че нейното продължение ще излезе и за PС. Сега, три години по-късно, то вече е факт. Така че нека се потопим в света на наемниците, оръжието и разрушението!

Петрол и оръжие – неочаквано добра комбинация

Mercs 2 е екшън от трето лице, който се развива в южноамериканската държава Венецуела. Предисторията на играта не е нещо запомнящо се и по-скоро служи за оправдание на последващия разрушителен геймплей,. Годината е 2010 г. и нашият герой – или героиня, но за това ще стане дума малко по-късно – изпълнява поръчка, възложена му от Рамон Солано – противоречив милионер и политик. Задачата на пръв поглед изглежда рутинна и включва изненадващо нападение, престрелка с превъзхождащ ви числено противник и много взривове – нищо, с което един опитен наемник да не може да се справи.

Всичко обаче се обърква, когато вместо да плати за успешната ви мисия, Солано се опитва да ви убие. Спасявате се на косъм и естествено, отмъщението трябва да бъде бързо и брутално, макар задачата вече да не е толкова проста. Солано организира военен преврат, става новият диктатор на Венецуела и слага ръка върху богатите петролни запаси. В страната избухва истински хаос, в които участват още партизански групировки, могъща чуждестранна петролна компания и дори и китайската армия. На фона на гражданската война и конфликтите вие трябва да натрупате доста пари, да се съюзите с някои от враждуващите фракции и в крайна сметка да подготвите плана си за отмъщение срещу подлия диктатор.

Както вече споменах, в началото на играта ще имате възможност да изберете своя герой или героиня измежду трима души: шведа Матиас Нилсон, чернокожия американец Крис Джейкъбс и елегантната азиатка Дженифер Муи. Всеки има различна история и специално качество, но като цяло изборът е по-скоро естетически. Следва първата мисия, в която трябва да изпълните поставената ви от Солано задача. Тя е по-скоро с тренировъчен характер и има за цел да ви запознае с основните елементи на геймплея.

GTA в джунглите на Венецуела

Очевидно джунглите още са на мода сред създателите на видеоигри. Припомнете си само колко приключения се развиваха из тропически гори – Just Cause, Far Cry, Crysis, Boling Point: Road to Hell и много други. Ето защо не е изненада, че и хората от Pandemic са избрали именно Венецуела и нейния екзотичен пейзаж за своя екшън. От гореизброените игри като атмосфера и история най-близко изглежда именно Just Cause, където подобно на Mercs 2 ставаше въпрос за политика, оръжие и заговори.

Това, което веднага се набива на очи, е приликата със заглавията от поредицата Grand Theft Auto. Казвам това, не само защото тук отново имате огромна карта, но защото и много неща от геймплея са сходни с класиката на Rockstar Games. След като във втората мисия установите базата си в бившето имение на Солано, тя ще се превърне в основа за по-нататъшната ви дейност като наемник. А светът на Mercs 2 е наистина необятен и обхваща най-различни местности – от градове до непроходими джунгли, реки и пристанища.

Тук-там са разпръснати щабовете на основните фракции в играта, както и множество други задачи, които ви очакват. Придвижването между тях става по-няколко начина – най-лесно е да спрете първата минаваща кола и да изхвърлите шофьора от нея (звучи ви познато, нали). Разнообразието от превозни средства по суша, въздух и вода е впечатляващо – автомобили, мотори, джипове, катери, танкове (мини-играта с взривяването на такиста е много забавна) и др. Малко по-късно ще се сдобиете и с помощник-пилот на хеликоптер, който може да ви транспортира до всяка точка на картата, стига преди това вече да сте били там. Той ще ви помага и при прибирането на различни находки, на които може да се натъкнете из картата. Те могат да бъдат пари, муниции или петрол, като всички са много важни и ви мотивират да отделяте повече време за изучаване на картата.

След като се запознаете със света около вас и научите основните похвати на сраженията, постепенно ще трябва да приведете в действие плана си за отмъщение срещу коварния Солано. Като истински наемник, вашият герой не се интересува от политически възгледи, а е лоялен само към този, който плаща много и на време. Поради това враждуващите страни се явяват ваш естествен работодател. Прогресът в играта става по следния начин: установявате контакт с дадена фракция, получавате няколко мисии и след като ги изпълните успешно, взимате съответното възнаграждение.

Мисиите са разнообразни

– може да се наложи да освободите заложник, да превземете вражеска база, да убиете някой важен противников ръководител и т.н.. Тяхното изпълнение ви позволява да се радвате на добри отношения със съответната фракция и да се възползвате от нейните оръжейни магазини. Успоредно с това, като истински войник на съдбата, сте свободни да кръстосвате страната, да сеете разруха и да трупате пари в своята банкова сметка. Със средствата, получени след успешно изпълнена задача или индивидуален набег, може да разширявате собствения си арсенал с нови превозни средства, оръжия, а също така и да се възползвате от най-различни специални услуги. Те обикновено са адски готин начин да се справите с група врагове. Става въпрос за различна форми на военна помощ – артилерийски обстрел, прецизно насочена бомба и други – която може да ви бъде оказана в избран от вас момент и място.

Разширявайки своя своеобразен бизнес, придобивате различни бази из Венецуела. В тях складирате оръжие, боеприпаси и превозни средства, които да използвате при следващите си набези. Лошото е, че в един момент всичко става малко объркано, защото информацията, която ви се подава, е твърде малко, за да се ориентирате в ставащото. Фракциите също са доста, но няма някакво ясно разграничение между това за кого точно работите и това води до объркващи ситуации от чисто техническо естество. Например, когато отвлечете транспортно средство на някой от своите противници и го покарате за малко, играта приема, че успешно сте се дегизирали като член на въпросната фракция. Това обаче провокира вашите истински съюзници да откриват огън срещу вас в момента, в който ви видят и създава повече неудобство, отколкото реализъм. Така играта се превръща в една безкрайна поредица от стрелба и разрушение, без да е много ясно какво точно се случва. Не че това е толкова лошо, като се позамисли човек 🙂

За честта на създателите на Mercs 2 и за успокоение на онези, които смятат, че компютърните забавления провокират насилие у младите хора, трябва да кажем, че играта прави разграничение между враждуващи групировки и цивилни граждани. По улиците на венецуелските градове и селца се разхождат и много хора, които не бързат да ви застрелят при първа възможност. Ако пък вие посегнете на тях, играта ви наказва, като намалява парите ви. Това по същество е интересно хрумване и ви кара да мислите малко, преди да натиснете спусъка (разбирай бутона на мишката)

Ендин, AI и други подобни

Mercs 2 бе широко рекламирана като игра, в която всеки един предмет или сграда от заобикалящия ви свят може да бъде разрушен. Хората от Pandemic Studios очевидно са се постарали да изпълнят обещанието си, защото действителността е точно такава. Можем спокойно да кажем, че разрушаването на даден обект в Mercs 2 е въпрос единствено на време и желание. Това е безспорно много добро хрумване, което допринася за интересния геймплей. Можете да го използвате като част от своята стратегия или просто за удоволствие. Смятате, че дадена сграда не се връзва с градоустройствения план – няма проблем, просто се въоръжете с нещо по-мощно и ви гарантирам, че не след дълго от нея ще останат само отломки.

Ето ви и един пример за по-тактическа употреба на тежкото въоръжение: в една от ранните мисии трябва да проникнете в охранявано пристанище, за да поставите подслушвателни устройства, които да ви помогнат при издирването на отвлечен заложник. Вместо да се чудя как да проникна и да избегна огъня на защитниците, аз подкарах един танк, който бе услужливо оставен наблизо, и с два-три изстрела срутих стената. Още няколко пък бяха достатъчни, за да се превърнат стражевите кули в пепел. Така получих почти безпрепятствен достъп до целта, без дори да прибягна до реална размяна на изстрели.

Графиката в Mercs 2 обаче не е на такова добро ниво, колкото можеше. Още от самото начало става ясно, че играта не е оптимизирана и като че ли по-добре за всички би било да издаването й да се забави за сметка на отстраняването на проблемите (спомнете си Kane&Lynch: Dead Men например). От една страна Mercs 2 има доста високи хардуерни изисквания, а от друга – графичните и игрови бъгове се забелязват от пръв поглед. Лично аз станах свидетел на това как един кораб необяснимо се рееше няколко минути във въздуха, преди да падне върху пристанището и да взриви всичко. Гледки като тази неминуемо карат геймърите да повдигат вежди и да се чудят кой не си е свършил работата както трябва.

AI-то на враговете ви също не е на ниво – често пъти противниците ви се движат на посоки, не бягат, когато стреляте по тях и като цяло убиват известна част от доброто впечатление. Озвучението също не е нещо особено, като постоянната размяна на ограничени реплики между войниците става доста досадна. Едно от малкото наистина забележителни неща са експлозиите, които действително са пресъздадени ефектно. За да се насладите на тях обаче ви трябва доста добра машина, защото играта генерира много обширен свят и ефектното му пресъздаване може да стане само със съответния хардуер.

Mercenaries 2: World in Flames е безспорно интересна, като екшънът и зрелищните сражения вземат превес. Нито историята, нито геймплеят са революционни, а по-скоро залагат на един повече или по-малко изпитан метод. Трябва да си призная, че лично аз съм разочарован, защото очаквах повече. Падам си много по политика и смятах, че рецептата за Mercs 2 – много екшън и стрелба на фона на международни конспирации – ще се окаже наистина печеливша. Със сигурност обаче играта ще ви хареса поне за кратко – разнообразието от терени, превозни средства, оръжия и враждуващи фракции е огромно, но трябва наистина да сте запален фен, за да задържите вниманието си за по-дълго.

Автор: Иво Цеков