Medal of Honor: впечатления от бетата

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

В многото интервюта, които момчетата от DICE дават напоследък по повод новия шутър Medal of Honor, те не престават да изтъкват, че само защото са привикани да работят над мултиплейър режима на играта, това автоматично не я прави клонинг на Battlefield: Bad Company 2. Ако обаче сте сред хората, получили покана за бета тестовете на PC или PS3 версията на играта, наистина ви е простено, ако сте си помислили точно това.

Създадена чрез техния собствен енджин Frosbyte, използван при Bad Company 2, Medal of Honor наистина наподобява своя предшественик в повече от едно отношение. Всъщност шведите от DICE Явно са се ръководили от старата максима „Ако не е счупено, няма нужда да го поправяте” и са се опрели във всяко едно отношение на опита си като разработчици на една от най-дългите и популярни онлайн шутър поредици, каквато е Battlefield.

Първите две карти

Бета тестовете на играта се провеждат на две карти – Helmand Valley и Kabul City, които носят всички характерни черти на DICE. Те са изградени в типичен Battlefield стил, които стимулира опознаването на картата и дава сериозно стратегическо предимство на онзи, които успее да научи пръв най-важните точки и места за засади.

Като външен вид обаче двете карти са доста различни. Helmand Valley представлява голямо открито пространство, из което тук-таме са пръснати сгради, служещи за прикритие. На свой ред Kabul City е клаустрофобична затворена карта, пълна с руини и полуизоставени постройки. Местата за прикритие там са многобройни, но тъй като почти всички сгради са разрушени в една или друга степен, играчите са принудени да се придвижват бързо между тях. Хубавото е, че и двете карти са изградени така, че стимулират отборна игра и в повечето случаи замисълът на дизайнерите за плавни и координирани бойни действия наистина работи.

No more Destruction 2.0

Една от малкото, но съществени разлики между Medal of Honor и Bad Company 2 е липсата на тактическото разрушение, което бе важна част от последната игра на DICE. По всяка вероятност тук става въпрос за стратегическо решение с цел двете игри да се различават една от друга, но малцина несъмнено ще останат разочаровани от този пропуск. Възможността да разрушавате стени или цели сгради, така че да изкарате окопалия се противник навън беше една от главните характеристики в Bad Company 2 и важен геймплей похват. Онези, които са прекарали последните месеци в игра на ВС 2, вероятно ще приемат за странна и дори смущаваща ситуация, при която може да избегнете обстрел с RPG като просто се прикриете зад някоя стена.

Класове и развитие на героя

В това отношение нещата са доста опростени и получавате не четири, а само три класа – Rifleman, Special Ops и Sniper, които се държат точно както предполагат имената им. Rifleman е стандартният боен клас, нещо като Assault в Bad Company 2. Той е подходящ за всяка една ситуация и е универсален в битката. Special Ops леко наподобява Engineer и се характеризира с големи и мощни оръжия като картечници. За Sniper едва ли има какво толкова да се каже, защото по всичко личи, че за разлика от Reckon в BC2, тук неговата роля наистина е сведена само до огнева поддръжка от далечно разстояние.

Всеки от класовете може да се развие в 14 нива, като задължителните нови придобивки следват след всяко качено ниво. Те включват стандартните оръжия и по-добра екипировка и закономерно стават все по-добри с нарастването на нивата. Любопитно е да видим как ще се осъществи развитието на героя на практика, защото честно казано 14 нива не звучи толкова впечатляващо колкото 50 (Bad Company 2) или 70 (Modern Warfare 2).

Режимите на игра

Всяка от картите в бетата има по един режим на игра. На Kabul City се играе Team Assault, което е поредното ново име за стандартния deathmatch. На Helmand Valley пък може да участвате в Mission, която – затаете дъх, за да симулирате изненада! – на практика е Rush от Bad Company 2. С други думи имаме един нападащ и един защитаващ се отбор. Ако нападателите успеят да изтласкат защитниците отвъд една контролна точка, играта се премества нататък. Когато защитниците бъдат изгонени и от последната си база, рундът завършва.

По отношение на контрола приликата с Bad Company 2 отново е на лице. Най-интересно е решението на DICE упорито да избягват възможността за лежане (т.нар. prone), която отново не е включена в играта. Това решение има своите предимства и недостатъци – от една страна, по този начин геймърите губят възможността да залегнат при вражеска стрелба, но пък от друга, камперите не могат да останат прекалено скрити. При всички положения обаче с пропускането на тази опция шведското студио отново ще възобнови дебата около нея.

По отношение на оръжията се забелязват някои проблеми от техническо естество. Възможно е да бъдете убити, дори преди да видите как оръжието на противника произвежда изстрел, а прослоувитят проблем от ВС 2 с правилното регистриране на всеки изстрел отново присъства. Прави впечатление и доста ограничения обхват на експлозиите, което значи, че гранатите и снарядите от RPG-та трябва да са доста добре насочени за максимален ефект. От DICE твърдят, че всичко това е съвсем поправимо и ще бъде изчистено преди крайния вариант на играта, но дано да спазят думата си.

Така приключват първоначалните ни впечатления от бета тестовете на Medal of Honor. За разлика от Modern Warfare 2 и Bad Company 2, които се развиват на базата на измислени сценарии, играта на EA Los Angeles и DICE се опитва да пресъздаде реален военен конфликт, който бушува в този момент. Това е деликатна задача поради различни причини. Но дори и да се абстрахираме от чувствителността на материята, в устата неизбежно остава леко горчив вкус сред няколко дни бета тестове. Очакванията към Medal of Honor са големи, особено като се има предвид, че играта ще бъде първата от доста време за тази класическа поредица. Но ако DICE са решили, че този път ще играят пестеливо и ще заложат само на един опростен Bad Company 2 клонинг, то ни остава само да се надяваме, че EA Los Angeles ще ни представят наистина завладяваща сингъл кампания.

Автор: Иво Цеков