Medal of Honor: Underground

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Дано да греша, но ми се струва, че първият Medal of Honor (MOH) остана абсолютно незабелязан. Язък, дето се вика на чист български. Готов съм да споря с всеки, че МОН беше най-добрият FPS за Playstation, независимо от наистина забележителната версия на Quake 2. Защото нито Q2, нито Alien Resurrection, да речем, не могат да се мерят с дълбочината на Medal of Honor.

В тази самостоятелна игра (а не допълнение, както би могло да се предположи от името) на нас се пада ролята на Манон – млада френска… хм, партизанка, т.е. членка на Съпротивата… И това май прозвуча глупаво. Добре де, сигурен съм, че схванахте идеята. Та Манон трябва да се превърне от обикновена френска селянка в супер агент от OSS, каквото и да означава това съкращение. Нека тонът ми не ви подвежда. Всичко в Underground e абсолютно насериозно и дори леко патетично, точно както подобава на една история за герои от Втората световна война.

Менюто, от което ще стартирате всяка нова мисия, е “разположено” в мазето на френска фурна за хляб. Което не значи, че ще ви се наложи да се сражавате с франзела в ръка. Оръжия в МОН дал господ, но затова по-късно. И тъй, както вече казах, действието започва във Франция и не след дълго се прехвърля на други екзотични места, като Мароко, Германия, Гърция и прочее. Финалът е отново във Франция и то не къде да е, а на пъпа на Париж. Общо това прави 24 нива!

Майтапът настрана – Underground е наистина велика игра. В случай, че не знаете нищо за първата част, ще ви прехвърля набързо няколко от интригуващите детайли. На първо място – двете части на МОН бяха и си остават единствените засега FPS игри за Playstation, които отчитат зоните на поражение. Ще рече, че има значение дали ще улучите противниците си в краката, в трупа, в ръцете, или… БИНГО! – между очите. При изстрел от последния тип съответният нацист отлита право на оня свят и най-вероятно директно в пъкъла. Освен ако не сте го уцелили в каската. Сериозно, в такъв случай куршумът рикушира, а нацистът хуква да се крие, за да се пробва на свой ред да уцели “бинго”.

И като си говорим за интелигентни противници, какво ще кажете за това – когато хвърлите граната прекалено близо до някой от фрицовете, той притичва, грабва я и ви я хвърля обратно! Освен това, когато ви надушат, въпросните “фрицове” не тръгват срещу вас по системата на Бате Рамбо, ами както му е редът хукват да се скрият или просто залягат, за да намалят шансовете ви до минимум. И още куп други неща от този сорт, които ви оставям да откриете сами.

За тези, които все пак са играли Medal of Honor, ще кажа като начало, че в общи линии малко неща са се променили от първата част насам. И слава богу – защо да се пипа нещо, което и без друго беше на ръба на съвършенството? И все пак нови елементи има. Като начало шест нови оръжия са прибавени към и бездруго разнообразния MOH-арсенал, предимно немско производство. Не, няма да ви ги изброя. Ще спомена само любимия си арбалетен пистолет – безшумен и смъртоносен. Има, естествено, и нови противници, като измежду най-интересните са моторите с кошове и танковете, чийто отстрелване с гранатомет е истинско удоволствие, но едновременно с това и доста рисковано занятие. О, да, за малко да забравя и новата система, кръстена “buddy AI”, която ви позволява да ръководите още някого освен Манон по време на битка.

Мисиите са още по-завладяващи от тези в първата част. Макар играта да е чистокръвен FPS, усещането за приключение си остава от първия до последния миг и заради автентичността на “декорите”, както и невероятния саундтрак. И тъй за мисиите – много от тях ще изискват от вас не само добри рефлекси и сигурен мерник, но и тактическо мислене, промъкване и изобретателност. Все пак не бива да забравяме, че сте в тила на врага, нали? Между другото в много от нивата (ако не и във всяко от тях) са предвидени алтернативни решения. Може би пак тук му е мястото да спомена, че в Underground ще можете да разрушавате сгради и да използвате руините им като прикритие.

Мултиплейърът е на разделен екран и е може би единственият аспект от играта, който ме остави със смесени чувства. Той не включва някакви специални режими, а залага изключително на deathmatch-а, като на вас се предоставя да изберете дали ще играете за ограничено време, до определен брой фрагове и т.н. Не че срещнах някаква кой знае каква издънка, но като цяло останах с усещането, че нещо липсва. Така или иначе, нама защо да се лъжем – мултиплейърът на разделен екран е измъчена работа, особено на 14-инчов телевизор. Затова наблегнете на сингълплейър историята и определено няма да останете разочаровани. И ако играта ви се стори поне на половина толкова добра, колкото ми се видя на мен, не забравяйте, че има и първа част.

Автор: Ивелин Иванов